I feel stupid and contagious
Here we are now, entertain us
A mulatto, an albino, a mosquito, my libido
Нирвана, Smells Like Teen Spirit, 1991
Повечето хора са диспозиционно настроени. Обичат да търсят и намират прилики и разлики между човеците, за да ги сортират в категории – класове, типове, групи, подгрупи. Особеностите могат да бъдат физиологически, демографски, психографски.
Класика – от няколко хилядолетия, е разделянето на поколения. Ако не сте забелязали, младите се държат различно от старите. Например по-младите са по-енергични, по-здрави и по-бедни.
Американците се вталяват в тези разлики и делят хората на Бейби бумъри (родени 1946-1964), Поколение Х (1965-1980), Поколение Y (Милениъли – 1981-1996), Поколение Z (1997-2015). Играта на кохорти е важна, защото е доходоносна за маркетолози, рекламисти, фирми за социологически изследвания и е любима дъвка за бълване на съдържание. Този пост е доказателство.
Нещото, което не трябва да забравяме е, че ТОВА НЕ Е НАУКА. Често намерените разлики са арбитрарни, изсмукани от пръстите. Базирани са на „Струва ми се, че“ и „Попитахме 100 човека и те ни казаха“. Описанията са от типа: Бумърите са целево ориентирани и ценят връзките. Хиксърите се чувстват загубени. Милениълите са „мен“ ориентирани и предпочитат изживяванията. Зетърите използват таблети.
Има ли обаче разлика във филмите, които са консумирали тези хора, когато са били юноши? Да видим.
Бунтувам се, следователно съществувам
В The Wild One 1953 (Дивият) героят на младия Марлон Брандо е попитан: „Против какво се бунтуваш, Джони?“. Отговорът е: „Против к’вото имаш“. Демек, против всичко.
Бунтът на юношите често е символичен. Функцията му е да се демонстрира независимост – пред родителите и да впечатли – връстниците. Коженото яке, скъсаните джинси, кубинките, странните прически и цветове коса крещят, за да привлекат вниманието на възрастните, като го обидят.
Всеки герой, който е дистанциран, безразличен или изпитва откровен антагонизъм към авторитет е готин. Нарицателно е Джеймс Дийн и героят му – Джим, в Rebel Without A Cause 1955 (Бунтовник без кауза).
Образът става мейнстрийм, не само защото е присърце на младите, но и защото е израз на културна особеност. Американците обичат размирници и бунтари. Хора, които се осмеляват да въстанат срещу „системата“ – от Рандъл Макмърфи, до Тайлър Дърдън.
Sex sells, sex kills
Има някои неща, от които хората се нуждаят от време на време. Храна, вода, подслон и още нещо.
Младежките секс комедиите започват още през ’60-те с тип филми наречени „плажен купон“. За да ги разпознаете по заглавието е достатъчно да намерите ключови думи като „плаж“, „купон“ или „бикини“.
Влюбвания от пръв поглед, червене, подхвърляния, подсвирквания, дюдюкания, кикотене, тъпи намеци, срам, конфузии и откровена простащина. Границата между романтичната и секс комедията е плоска и тънка като стена в японска къща.
Повратен момент е National Lampoon’s Animal House 1978 (Животинска къща) на Джон Ландис, който напада благоприличието на зрителите и задава тон за нещата, които предстоят.
There’s Something about Mary 1998 (Ах, тази Мери) и квинтесенцията за разгонена комедия – American Pie 1999 (Американски пай), ще персонифицират всичко, свързано с момчешкото либидо и ще наченат нов стил „отвратително“ кино.
Миризма на ягодова дъвка, бира, Denim и AXE, които не могат да маскират ударилите хормони доминират. Както и тенденцията по-възрастни актьори да играят деца. Това прави нещата не само странни, но понякога и неудобни за гледане.
В Dirty Dancing 1987 (Мръсни танци) героите са на 17 и 24 години, Дженифър Грей е на 27, а Патрик Суейзи е на 34. Кер Смит е на 26, когато играе 16-годишен в Dawson’s Creek (1998-2003), а Дарън Барнет е на 29, когато е 16-годишен в Never Have I Ever (2020-). Габриел Юниън е на 27, когато играе мажоретка, а Рос Бътлър е 30-годишен гимназист.
Част от „влажните филми“, както ги нарича Кевин Смит, са секси вампирите и секси вещиците.
Метафорична, сублимирана проява на юношеската еротична енергия, страхове и тревоги са тийн хорър филмите.
Имам пъпки и се потя, как да се спася?
Ти си аутсайдер, шморц и зубър също – училището е безпощадно място за тези, които не могат да паснат в групата. Лудостта на тълпата ги смила за живота, в който ще трябва да паснат на определено екселско квадратче.
Страхът от отхвърляне, защото си шантав е любим за тийн филмите. Малко от тях улавят толкова добре безпокойството и неудобството на порастването, колкото Eighth Grade 2018 (Осми клас).
Хората са чудовища, а тийнейджърите и те са хора. Насилието, тормозът, гнетът на групата над индивида могат да превърнат гимназията в ад, а живота в ужас.
Светът е приключение
Непълно развития фронтален лоб на мозъка, съчетан с промените в съня и химическата буря в кръвта затрудняват повечето тийнейджъри да контролират импулсите си. Действието в American Graffiti 1973 (Американски графити) – на Джордж Лукас, се развива през ’60-те и ще сложи началото на цунами от носталгия в американското кино.
Макар да е заснет през ‘70-те Grease 1978 (Брилянтин) разказва за група гимназисти от ‘50-те. Филмът има всичко, което е важно за тийн продукция – красиви момичета, лоши момчета, танци, музика, бързи коли, приключения.
Между 2012 и 2016 тийн приключението ще бъде пренесено в средата на дистопията и постапокалиптиката. Крак ще повлече успехът на The Hunger Games 2012 (Игрите на глада).
Копията ще бъдат много и бързо доставени.
Съзряване
Трудно е да порастваш, някак си горчиво-сладко. Юношеството води множество промени, една от които е способността за разбиране на абстрактни идеи и концепции. Обмислянето и осмислянето на хипотетични ситуации. Приемането, че вече си възрастен.
Като дете мечтаех да съм възрастен, защото мислех, че светът на възрастните е лишен от всички негативи от света на децата. Възрастните не се делят на готини и задръстени, не си погаждат тъпи номера, не се надпреварват за безсмислена популярност. Възрастните са възрастни – по-умни, по-зрели, уталожени, спокойни. Те командват себе си и живота. Каква изненада те очаква, когато пораснеш.
Всяко поколение осмива старите моди и благоговее пред новите – пише Торо. Според мен, всяко поколение повтаря предишното. Филм като Mean Girls 2004 (Гадни момичета) е невъзможен без Clueless 1995 (Баровки). Който от своя страна повтаря „Ема“ на Джейн Остин, роман публикуван през 1816.
Причината Лейди Бърд, героинята на Сърша Ронан в Lady Bird 2017, да е с червена коса е Анди, героинята на Моли Рингуолд в Pretty in Pink 1986.
The Breakfast Club 1985 (Клуб Закуска) не е първият, който си играе с гимназиалните стереотипи, но оставя следа в 10 Things I Hate About You 1999 (10 неща, които мразя у теб) и в The Perks of Being a Wallflower 2012 (Предимствата да бъдеш аутсайдер), филм заснет едно поколение по-късно.
Свързани публикации:
От Грета до Покахонтас и обратно