
Харесвам филми със зомбита. Един от тях е на Зак Снайдър.

Dawn of the Dead 2004 (Зората на мъртвите) е хорър-екшън и дебют за Снайдър, по сценарий на Джеймс Гън. Филмът е римейк на класиката на Джордж Ромеро от 1978. Освен че влиза в личната ми класация на качествени зомби филми, той е свеж римейк. А да правиш преразкази е по-трудно, от това да работиш със зомбита.

Тематиката е пренаситена, да не кажа преяла. Опитах се да разбера: Колко зомби филма са направени досега? Отговорът е – никой не знае. Толкова много.

Има над 40 електронни игри със зомбита и над 20 ТВ сериала – само в Америка, само от 21 век.

Филмите със зомбита са като порнографията. Не могат да бъдат дефинирани, но веднага ги разпознаваме, когато ги видим. Зомбитата стават за всичко. Социален коментар, сатира, пародия, мюзикъл, романтика, еротика, екшън, вледеняващо-реалистична научна фантастика. Арт.

Можете да препрочетете „Хамлет“ или „Гордост и предразсъдъци“. Можете дори да направите псевдоисторическа зомбиада. Това е кино панацея.

Класическите чудовища – духове, вампири, върколаци, мумии, гигантски животни и извънземни са по-успешни в боксофиса. Но зомбитата са сигурна инвестиция. Продукция с бюджет $50-тина милиона, може да ви донесе приходи от $200-300 милиона. Да продавате зомбита е като да продавате току що изпечен хляб.

Зак Снайдър се завръща към началото си с Army of the Dead 2021. Чаках този филм. Чаках с нетърпение, от момента в който гледах първия трейлър. И след това го гледах още 3 пъти.
Времето е перфектно за голямо, цветно, шумно, развлекателно кино, което да ни помогне да забравим останалото. Особено на фона на наградите Оскар, които са подвижна сбирка от песимизъм и депресия. Дайте ни това, което искаме! Нахранете ни.

Зак отваря фурната на Netflix, хвърля бързо омесеното тесто, вади шарената сол и сирене: „Хайде, деца – заситете глада си“. Толкова е хубаво. Army of the Dead 2021 съчетава зомбита, екшън и обирджийски филм. Екип от луди глави трябва да проникне в Лас Вегас, който е завзет от зомбита. Те пъплят навсякъде, като мишия мор, който в момента завладява източна Австралия. Стотици хиляди зомбита. Различни видове зомбита.

Снайдер, който е и сценарист, доразвива зомби еволюцията. Има тътрещи се, тъпи зомбита – какъвто е оригиналният им вид от ’40-те. Те ядат хора – правят го от ’60-те. Но има и бързи, агресивни зомбита – те са още по-страшни. Има и „алфа“ зомбита, те са умници. Лидерът им се казва Зевс и живее в хотел „Олимпия“. Язди зомби кон и е съпроводен от зомби тигър, браааат.

Камерата е яка. Уводните надписи – велики. Екшънът – жесток. Има стрелби, пукотевици, задоволително количество „Джон Уик“ изстрели в десетката. Дейв Батиста дори играе. Има диапазон, който е различен от голям мускул. Участва и Тиг Нотаро – аз съм й фен.

Хлябът бавно изстива и усещате, че е нещо тестен, нещо недопечен, клисав един такъв.
Нека започнем с дължината. Този филм не заслужава да е 2 часа и половина. Не може. Да продължим с тенденцията Снайдър да пресолява ефектите. В 300 / 2006 беше забавения каданс, 25% от филма е на забавено. Тук е влизането и излизането от фокус. Дразниш бе, човек.

Да минем към героите. Не може да очаквате някаква дълбочина – това е филм със зомбита. Но има няколко характера, които са важни за автора – в началото, после обаче той ги забравя напълно. А има и няколко, които са направо излишни. Един от тях е касоразбивач. Той трябва да разбие сейф, собственост на човека, който наема екипа. Направете връзките, защото Зак не може.
А сега актьорите. Поне 4 от тях говорят бъгав английски – not cool at all. Глобализацията прецаква киното, като ни предлага тези изкуствени, неработещи, стерилни аналози на ООН.

Досега номер едно в личната ми класацията за млади некадърни актриси беше Маги Грейс, вече не е. Новото дъно е Ела Пърнел. Тя играе дъщерята на Батиста и е единственият характер, за чиято ужасяваща, мъчителна, непоносима смърт се молех през цялото време. Разбира се, тя оцелява.
Последно, използването на песента „Зомби“ на Кранберис е неуместно. Зак, песента е за жертвите на терористичен атентат, а не е за зомбита per se.
Мнението ми в едно изречение:
Като няма хляб, яжте пасти.
Свързани публикации: