Патокрация

Тя пристига с шепот, тиха и добре облечена. Ръкостискане, което трае с половин секунда повече. Усмивка, която оголва зъбите, но не достига до очите. Езикът се променя. Лъжите са „стратегия“. Жестокостта е необходимост. Всички кимат в съгласие, защото разбират цената на това да не кимат.

Представете си, че сте студент. Учите психология. Един ден ръководството ви събира, за да ви представи нов професор. Само след няколко лекции забелязвате, че новият професор е странен. Речникът му не е академичен. Изказванията му са нелепи и нонсенс. Той се отнася с пренебрежение към студентите, с омраза към колегите си. Тиранин, който размахва показалец, използва закани, плаши със заплахи. 

С няколко от по-любопитните студенти, които също са забелязали тази патология, откривате, че професорът не е професор. Намирате документални следи, че е учил в гимназия, но няма доказателства да е завършил. Какво се случва? Защо? И как?  

Случката е от края на 40-те години на 20 век. Случва се в Ягелонският университет в Краков. Един от любопитните студенти се казва Анджей Лобачевски. Той ще посвети целия си живот в изучаването на патокрацията, система на управление, доминирана от лица с патологични психологически черти.

Лобачевски е автор на „Политическа понерология“, противоречиво, но важно произведение в областта на психологията. В него излага тезата, че много политически системи се завземат от лица с личностни отклонения, като нарцистично разстройство и особено психопатия – и че разбирането на тази динамика помага да се обясни как възникват репресивните режими.

Анджей Лобачевски (чието име в публикации на английски е Андрю) подкрепя нова наука – понерология, от гръцкото „понерос“, което означава „зло“. Това е науката, която изследва произхода на злото в политическите системи. 

Тезата на Лобачевски е, че злото в политиката e не само идеологическо или икономическо. То често се проявява, когато патологични личности придобиват влияние върху социалните институции. Ако съберем психична патология с властови структури, получаваме репресивна система.

Характеристики на патокрацията

Истината се изкривява. Моралният език се обръща и става параморалистика. 

Мислете за изявления като: „Правя го, защото те обичам“, „Налага се, за вашата собствена безопасност“, „Те сами си го причиниха, когато се противопоставиха“, „Ние също сме се мъчели“, „Нужни са жертви за общото благо“. Лобачевски твърди, че това систематично морално объркване е с цел – защита на патологичните лидери.

Лоялността към групата се цени повече от компетентността. Системата започва да извършва „негативна селекция“, назначават се по-малко компетентни подчинени, тъй като те разполагат с по-малко „алтернативни възможности“, което ги прави по-лесни за контрол.

Номенклатурата е изправена пред нарастващия натиск да постига резултати, които са извън нейните възможности. Oт страх да не бъде разкрита като некомпетентна, тя започва да нанасят удари срещу всеки, който притежава по-голям талант или умения.  

Принудата е устав. Здравомислещите, независими хора биват маргинализирани. Те се превръщат във „врагове“. Героите са корумпирани представители на бюрокрацията, които „защитават реда“. В крайна сметка, цялата система дава дефекти. 

Ролята на нормалните хора 

Повечето хора в такива системи не са патологични. Те най-често попадат в три категории: Конформисти – тези, които се приспособяват, за да оцелеят. Наивни привърженици – тези, които искрено вярват в идеите. Опортюнисти – тези, които не вярват, но знаят и могат да извличат полза от ситуацията.

Тези три типа хора съставляват опорната структура на патокрацията. Конформистът поддържа стабилността на системата. Наивният идеалист осигурява морално прикритие. Опортюнистът ускорява инфекцията и експлоатира. Не е задължително, те да са чудовища.

Превенция

Всяка властова система привлича психопати. Тоест, властта не е корумпирана сама по себе си, но е като фенер, който свети в гора. Както отбелязва Франк Хърбърт в поредицата си „Дюн“ – властта е магнит за „тъмната триада“ – нарцисизъм, макиавелизъм и психопатия. 

Лобачевски смята, че превенцията изисква психологическа осведоменост. Колкото повече хора знаят за психопатията и манипулацията, толкова по устойчива срещу пропагандата и моралната инверсия ще е групата. Той вярва, че разбирането на психологията на злото може да помогне на обществата да разпознават опасните тенденции по-рано.

Бележка: Постът е базиран на Political Ponerology: The Science of Evil, Psychopathy, and the Origins of Totalitarianism.

Свързани публикации:

6 правила на властта, които трябва да знаетe

Защо не ставате за политик?

Филми за властимащи, властдаващи и властващи властолюбци

Човекът срещу системата – филми за бунт, съпротива и свобода