Имаше няколко години, в които се забавлявахме да познаваме кой ще спечели Оскар и кой не. Бяхме толкова добри, че ни стана скучно и спряхме. А те – Оскарите, загубиха културната си релевантност.
Издание 2026 ни подмина, без да разберем. Не заложихме и едно евро, а трябваше.
Какво написахме За One Battle After Another 2025 (Битка след битка)?
„Десетият филм на Пол Томас Андерсън е тук, за да обере всички награди. Мога да се обзаложа, че Оскар номинациите за: Най-добър филм, оригинален сценарий, режисура, камера, музика и поне за трима от актьорите са сигурни.”
Уводните думи на ревю One Battle After Another 2025 (Битка след битка), 29 септември 2025
Какво се случи?
Филмът получи 13 номинации, от които спечели 6: Най-добър филм / Най-добър режисьор: Пол Томас Андерсън / Най-добър адаптиран сценарий: Пол Томас Андерсън / Най-добър монтаж: Анди Юргенсен / Най-добър кастинг: Касандра Кулукундис
А също Най-добър актьор в поддържаща роля: Шон Пен (трети Оскар в кариерата му). За когото написахме:
„Шон Пен, той прави една от най-добрите си роли – напоследък, това ще бъде отбелязано от Академията, без съмнение. Героят му е образец на авторитарния мъж, мачото под пагон. Лице на американската военна машина, въплъщение на дисциплина, амбиция, параноя, насилие и репресия… Като функция, героят силно ми напомни за Ханс Ланда (Кристоф Валц) от Inglourious Basterds 2009 (Гадни копилета), комбинация от абсурден хумор и смразяващ ужас. Шон Пен не постига същия ефект – поне за мен. Смятам, че преиграва, престарава се, вкарва странна походка и тикове, което прави героя карикатура, а не портрет. Не е това, което би трябвало да бъде – поне за мен.“
Кой трябваше да спечели, а дори не бе номиниран?
100% Джеси Племънс – за Bugonia 2025 (Бугония).
Какво написахме за Sinners 2025 (Грешници)?
„Ще сме кратки, защото вече хвалихме Sinners 2025 (Грешници) два пъти, а гордостта е грях… Като цяло, филмът се отличава с изключителни визуални и аудиовизуални постижения. Печели похвали за кинематографията, костюмите и дизайна, заедно с музиката и цялостното изграждане на света. Потна, прашна и опияняваща смесица от историческа драма, американска готика, южняшка блус култура и хорър с вампири. Няма да се изненадам, ако Майкъл Б. Джордан спечели номинация за Оскар. Той е умно опакован като новия Дензъл Уошингтън.
За Sinners 2025 (Грешници) в пост, от 30 октомври, 2025
Какво се случи?
Филмът получи 16 номинации за Оскар, което е рекорд, включително музика, костюми, дизайн, осветление, монтаж…Спечели 4 награди – Най-добър актьор: Майкъл Б. Джордан / Най-добър оригинален сценарий: Райън Куглър / Най-добра кинематография: Отум Дюралд Аркапау (която влезе в историята като първата жена, спечелила в тази категория) / Най-добра оригинална музика: Лудвиг Горансо.
Кой трябваше да спечели?
Вагнер Моура, за The Secret Agent 2025 (Тайният агент). Филмът не ми хареса толкова, колкото очаквах, но ролята, която е ролиТЕ, е трепач.
Какво написахме за Ейми Мадиган?
„Ейми Мадиган е златна като Леля Гладис. Няма много актриси, които да са спечелили Оскар с хорър роля. Досещам се единствено за Кати Бейтс. Ейми го заслужава, защото образът e великолепен костюм на психологическата травма, контролиращата сила на зависимостта, болестта, която ни убива.“
За образа на Леля Гладис в пост, от 15 септември 2025
Какво се случи?
Тя все пак спечели – Най-добра поддържаща актриса в Weapons 2025 (Оръжия).
Кой липсваше?
Не съм гледал две от номинираните женски изпълнения, но Фийби Динивър беше феноменална в Anniversary 2025 (Годишнина), както и Даян Лейн.
Свързани публикации:
Не съм гледал Sinners. Виждам, че е спечелил за оригинален сценарий. Същевременно на много места попадам, че доста се е вдъхновил от „От здрач до зори“. До колко това е така според теб?
@Цъки Да, има общи черти, но не си го помислих, докато гледах. Сега като казваш… и в двата филма има вампири и филмът прави завой – започва в един жанр и „врътва“ към друг. Действието е затоврено в голяма сграда, която действ като капан (в единия случай) и убежище в другия.
Но стилът в единия е хаотичен, кич(и) и хипербола. Sinners е близо до „сериозните“ метафори на Джордан Пийл. Начинът, по който използва музиката ме накара да си мисля за Inside Llewyn Davis 2013 или O Brother, Where Art Thou? 2000.
Ох, не спирам да споря с приятелите си за Светци. Все ме упрекват какво намирам в него. А на мен мнооого ми хареса! За Битката няма какво да кажа. Или имам. Пълен мармалад от П.Т. Андерсън и много слаб филм. А Шон Пен си го описал невероятно точно! Бугония беше ФИЛМЪТ! Или може би филма на Джафер Панахи.
Тайния агент е добър, но не знам защо толкова се прехласват по него. Братя Сафди обаче ме разбиха с тая луда динамика в Марти. Но той и Good Time беше същия 🙂