„Всичко в Държавата, нищо извън Държавата, нищо срещу Държавата.“
Бенито Мусолини, из реч, изнесена на 28 октомври 1925 г. в Болоня
„Наказанието на идеалиста e триумфът на неговата кауза.“
Николас Гомес Давила, Scholia to an Implicit Text, 1977*
Полякът Ян Комaса, режисьор на номинирания с Оскар Corpus Christi 2019 (Тяло Христово) и американската сценаристка Лори Роузън-Гамбино ни предлагат интересен и важен филм. Трейлърът на Anniversary 2025 (Годишнина) създава впечатлението, че ще гледаме семейна драма. Има семейство, има и драма, но темата е по-голяма.
Семейна сбирка катастрофира, след като сина води новата си приятелка, за да я запознае с фамилията. Всички са подозрителни и хладни към новодошлата, но реакцията на матриарха е особено репелентна. Бъдещата свекърва не харесва избора на единствения си син. Семейството е микрокосмос за нацията.
Семейство Тейлър се състои от богати, успели, умни индивиди. Всеки един от членовете му е алегория за различни групи от обществото.
Професор Елън Тейлър (Даян Лейн) е сърцето на дома. Тя е водещ преподавател и изследовател по Политически науки в Джорджтаунския университет, най-старият и най-престижен католически университет в страната. Той е емблема за американската политическа мисъл и е избран, защото не е част от елитния клуб на Бръшляновата лига.
Елън е събирателен образ на класическия либерализъм, застъпник на разума, дебата, образованието и демократичните традиции. В моя прочит, тя е и символ на красотата и истината. Презира авторитаризма и не се страхува да се конфронтира, когато смята, че нещо е несправедливо. Тя обаче е човек и като човек има слабости.
Пол Тейлър (Кайл Чандлър) е бащата. Майстор готвач, кулинарен магьосник с печеливш ресторантьорски бизнес. Той е миротворец, търси спокойствие и стабилност. Готов е да направи всичко, за да избегне конфликт. Той е интелектуално по-бавен от съпругата си, но връзката му със земята и храната, спокойствието, и опитът му го правят по-мъдър. На няколко пъти, той взима морално правилното решение. Пол е тихото мнозинство от „нормални“ хора, които не желаят да участват в ежедневни битки и политически „кръвопролития“.
Децата са четири – три дъщери и един син. Ана (Мадлин Брюър) е бунтарят, рокерът, звездата на семейството. Тя е супер успешен комик и публична фигура. Синтия (Зоуи Дойч) е адвокат, който води дела в името на еко каузи. Като всеки представител на корпоративния живот в костюм, тя носи терзания, тревога и невроза от моралната тежест на професията си. Бърди (Маккена Грейс) е най-малкото дете, тя е влюбена в природата и биологията. Символ на любопитството и наивността, податливостта на младото поколение към радикализма.
Много важен образ е Джош Тейлър (отлична роля на Дилън О’Брайън), любимецът на мама. Джош е изяждан от амбиция, но за разлика от сестрите си, той е провал. Мечтае да е писател, но всички издателства в страната са му отказали. Докато пасивно роптае срещу ситуацията, харчи парите на мама и тате. Събирателен образ за „слабите мъже, които водят до трудни времена“. Той прави най-плашещият обрат. От слаб и пасивен към жесток, и отмъстителен.
Елизабет (феноменална Фийби Динивър) е новата приятелка на Джош. Филмът започва с образа й в огледало, докато репетира реч. Тя е посредствена писателка и психопат, но оказва се и студентка на Елън. Елизабет е фашизмът или поне една от многото му форми.
Живеем във време, в което големи групи от хора смятат, че всичко е политика. Полът е политика. Храната е политика. Дрехите са политика. Колите са политика. Изкуството е политика. Развлечението е политика. Това е времето, в което живее семейство Тейлър. Това е правилното време за фашизма.
Има различни нюанси, защото фашистите са оформени и растат в различни семейства, среди и култури.
Италианският фашизъм е приветстван в Америка. Включително от съветниците на американския президент Франклин Делано Рузвелт. Един от тях описва фашизма като: „Най-чистата, най-спретнатата и най-ефективната част на социалната машина, която съм виждал. Направо завиждам“. Мусолини обещава „общество, в което всеки принадлежи, всеки ще бъде обгрижван, в което всичко е в държавата и нищо извън нея.“ Като едно голямо семейство.
Германският фашизъм e на етническа и расова основа, но се възхищава от технократски решения, взети в Америка, от администрацията на Удроу Уилсън. Едно от тях например е за насилствената стерилизация на хора – било защото са психично болни, било защото са алкохолици.
Образът на Елизабет преповтаря историята на Хитлер. Като млад Адолф се опитва да влезе във Виенската художествена академия – два пъти. Академиците го отхвърлят. Отхвърляне, което ще го изпълни с презрение към интелектуалците. В затвора той ще напише книга – „Моята борба“, която става бестселър и основа на политическото му движение.
Елизабет е била студент в Джорджтаун. Там написва курсова работа, която възхвалява еднопартийната държава. Елън публично се конфронтира с нея в дебат, който води до изключването / напускането на Елизабет от престижния университет. В края на гостуването си – за годишнината на Елън и Пол, Елизабет им дава подарък. Елън го разопакова насаме, за да открие, че е книга, озаглавена Change / Промяна. Тя съдържа същите авторитарни идеи, но опаковани в добри намерения.
Фашистите са млади мъже и жени с румени бузи и безчет добри намерения. Хайнрих Химлер, райхсфюрер-СС, пряко отговорен за Холокоста е сред първите борци за… правата на животните. Рудолф Хес, третият човек в нацистката йерархия, е увлечен от хомеопатията и лекуването с билки. Хитлер, освен че е вегетарианец, обсъжда вероятността цялата държава да стане такава. Той вярва, че яденето на месо е промотирано от капитализма и корпорациите.
Дахау, първият концлагер, има собствена биоградина, марка мед и провежда симпозиуми и експерименти по „органична медицина“. Първата национална кампания срещу тютюнопушенето се случва в Германия, още през 30-те години – над половин век, преди подобни кампании в други страни.
Идеите на Елизабет грабват Америка. Книгата й става бестселър и прелива в гигантска корпорация, която привлича всички, цялата маса – народ. Мъже, жени, деца, бели и черни, хетеро, и хомо усмихнати хора, които харесват идеята за Третия път. Щом някой започне да говори за Трети път, започва силно да мирише на фашизъм.
Както ни предупреждава – още преди 20 години, Джона Голдбърг: ако в Америка се случи фашистки преврат, „той няма да дойде под формата на щурмоваци, които разбиват врати, а под формата на адвокати и усмихнати социални работници, които казват: „Аз съм от правителството и съм тук, за да ви помогна“.
Фашистите изпитва враждебност към класическия либерализъм. Идеите на Просвещението – като ограничено правителство и индивидуална свобода. Бленуват заменянето им с държавни визии за добър живот и абсолютен контрол. В началото на филма, когато Елизабет се сбогува с Елън, тя я прегръща, за да прошепне в ухото й: “Някога се страхувах от теб, но вече не“. Хранителна среда на фашизма са страх, конформизъм, усещането, че си жертва и желание за власт.
Пропадането на Америка във фашизма остава почти невидимо за нас. Тези процеси са предадени в контекста на семейството – годишнина, Ден на благодарността, рожден ден… моменти, в които семейството е на едно място.
Една от страхотните сцени включва малката дъщеря – Бърди, която е довела приятел, младо момче от азиатски произход. Джош, който вече не е провален писател, а е съпруг на най-популярната млада жена в Америка, е узурпирал централното място на масата. Той смазва психически студента, който е принуден да избяга от срещата. Създателите нарочно избират азиатско момче, защото е символ на студентските протести в Хонконг.
Anniversary 2025 е умен, актуален коментар за авторитаризма и за това как екстремистките движения проникват, просмукват се и отравят обикновения живот. Отлична актьорска игра, комбинирана с майсторска режисура, която успява да направи макро коментар в микро среда.
Anniversary 2025 не е съвършен филм. Страда от недоразвити, второстепенни, а може би ненужни сюжетни линии. Фактът, че големи неща се случват извън екрана и остават невидими, и необяснени може да подразни зрителите. Сюжетът започва твърде бавно, след което скача напред. Според мен, скокът ще обърка темпорално публиката.
Мнението ми в едно изречение:
Амбициозен политически трилър, който открива нов ъгъл, за да направи важен коментар.
*преводът е мой
Свързани публикации:
12 филмa, които обиждат и лявото, и дясното