Две седмици след премиерата си Adolescence 2025 (Юношество), сериалът на Netflix, продължава да генерира коментари или поне това се опитва да ме убеди Алгоритъмът, новият тиранин на живота ни.
Сериалът е горещо прегърнат отляво. Феминистки, пухкави мъже и задъхани коментаторки на BBC обясняват колко важен, разтърсващ и необходим е той. Отдясно идва ритник в лицето. Костюмирани етнонационалисти, лайф коучове и обикновени татуирани батки обясняват колко соеви са хората, които са го направили и как това е поредният опит да се скопи мъжественото. Мисля, че и двете страни виждат неща, които не съществуват, но кликовете са важни.
Това е блог за кино. Избягваме да пишем за политика, случва се, но гледаме да сме с презерватив. Политическият живот се е превърнал в игра на безсмислени, нелепи битки, водени с безскрупулни методи, от хора, чиято цел е да превърнат и най-сериозните теми в спор, спорт или далавера. А изкуството и поп културата дори не са сериозна тема.
Безплодието, което е резултат от това поведени, води до огорчение, обезсърчение, обезверение, отчаяние и песимизъм. Усеща се умора, униние и всеобща отпадналост. Доверието в институциите е критично ниско – навсякъде, а презрението към политиците е масово.
Това ми даде идея…
A Clockwork Orange 1971 (Портокал с часовников механизъм)
Филмът на Стенли Кубрик, по едноименния роман на Антъни Бърджес, е култ класика. Трябва да призная, че не e сред любимите ми 10, от великия режисьор. A Clockwork Orange 1971 предизвиква спорове и скандали, атакуван е и от двата политически лагера.
Защо обиди десните? Консервативните групи нападат филма, заради показването на насилие и сексуално посегателство. Много от тях смятат, че е възхвала на девиацията и подкопава традиционните ценности. Филмът е обвиняван, че вдъхновява подражатели. Аргумент, който 40 години по-късно леви групи ще използват , за да атакуват електронните игри.
Защо обиди левите? Фашистки и реакционерски – са само две от определенията. Критиците смятат, че насърчава авторитаризма и мизогинията.
The People vs. Larry Flynt 1996 (Народът срещу Лари Флинт)
Милош Форман разказва история, за известния американски издател и бизнесмен Лари Флинт.
Защо обиди десните? Защото Флинт не е просто издател-бизнесмен, той е едни от най-големите порнографи на времето си. Защото защитава свободата на словото. Последното е пример, за това как политическата палачинка се обърна. Виждате ли, в периода 1980-1999 повечето групи, които се борят за цензура, са консервативни – християнски, семейни. В началото на 21, с появата на „политическата коректност“, борци за цензура станаха левите.
Защо обиди левите? Защото героизира мачист и секс експлоататор. В края на 1998 палачинката се обръща и Флинт отново е герой, защото защитава Бил Клинтън в скандала Клинтън-Люински. Издателят обявява награда от $1 милион за снимка, видео или друго доказателство, което уличава в „сексуално лицемерие“ законодатели от Републиканската партия.
Fight Club 1999 (Боен клуб)
Днес всички знаем, че това е култов филм. Но повечето забравяме, че беше финансов провал. Някои филмови критици обсъждаха, дали кариерата на Брат Пит ще може да се възстанови, след такъв провал.
Защо обиди десните? Самият Рупърт Мърдок, един от малцината открито консервативни собственици на медии в Америка, казва, че мрази този филм. И не само, той уволни целия висш екип на Fox, работил по него. Филмът е определян като: „опасен нихилизъм“, „анархизъм“ и „соц пропаганда“.
Защо обиди левите? Защото го възприеха като „мачистки“, „патриархален“, „токсично мъжествен“, шовинистичен, женомразки, възхваляващ агресията.
Team America: World Police 2004 (Екип Америка: Световна полиция)
Бруталната сатира на Трей Паркър, Мат Стоун и Пам Брейди стана част от поп културата. Пародията с марионетки бе повод за сериозни политически анализи, провокира поне един документален филм, посветен на цензурата и свободата на словото, а песента „America, F** Yeah!“ е час от мим потока и днес.
Защо обиди десните? Защото осмива външната политика на САЩ и особено „Войната срещу терора“, започната от администрацията на Джордж Буш-младши. Поругава патриотизма и неговите символи. А също, демонстрира вулгарен, нецензурен хумор.
Защо обиди левите? Защото осмива холивудския хайлайф, като го изобличава, като група самодоволни, наивни лицемери. Филмът прогнозира със 100% точност поведението на знаменитостите, да се включват в световната политика, без да разбират нито един от проблемите, които коментират. Нещо, което стана очевадно и дразнещо за аудиторията – последните 6-7 години.
Django Unchained 2012 (Джанго без окови)
Историята на Куентин Тарантино е за освободен роб, който става ловец на глави. С помощта на немския си колега – д-р Шулц, Джанго преследва престъпници, докато търси съпругата си Брумхилда.
Защо обиди десните? Защото го възприеха за „антибяла пропаганда“ и исторически ревизионизъм.
Защо обиди левите? Защото го възприеха като расистки и експлоататорски филм, който превръща страданието на чернокожите в забавление.
The Wolf of Wall Street 2013 (Вълкът от Уолстрийт)
Приех филма на Скорсезе като забава с много външност и малко вътрешност. Нищо повече, но това не се отнася за Америка.
Защо обиди десните? Защото антигероят му е символ на целия излишък, алчност и лакомия, похотливост, и аморалност, които големите пари позволяват. А това е тема табу за Американската мечта. Важно за консервативните коментатори е, че краят за „лошия герой“ е без възмездие, той реално остава безнаказан.
Защо обиди левите? Защото възхвалява богатството и престъпността на белите якички. Героят на Леонардо ди Каприо е… готин. Всъщност, това е истинско лицемерно противоречие: филм срещу алчността, който предизвика алчност.
Gone Girl 2014 (Не казвай сбогом)
Gone Girl 2014 е убедителен, циничен и майсторски трилър.
Защо обиди десните? Защото го сметнаха за „антимъжка пропаганда“ и феминистка истерия.
Защо обиди левите? Защото си играе с опасен стереотип, че жените са луди, манипулативни кучки и активно работи срещу лозунга: „Вярвайте на всички жени“. Той се появи след 2006, но достигна пик с MeToo движението, около 2016-2018.
Get Out 2017 (Бягай)
Самотна нощна улица – някъде в предградията. Чернокож мъж върви и говори по телефона. Кола спира до него. Мъжът усеща опасност и започва да се отдалечава. Човек с маска го напада в гръб и го натъпква в багажника на колата.
Защо обиди десните? Това е атака срещу традиционните институции, живота в предградията, бялата цивилизация и срещу Америка.
Защо обиди левите? Изказва неудобни, даже болезнени истини за либералното лицемерие и митологията на либералния елит, че е „сляп“ за цвета на кожата. Друга важен коментар е експлоатацията на „черното тяло“, чрез фетишизирането му. От тук и мнението на Малкъм Екс: „Белият либерал е най-големият враг на Америка и най-големият враг на черния човек.“
Vice 2018 (Вице)
Асимилирах хибридката на Адам Маккей като посредствена. Нито бе достатъчно смешна, че да е комедия. Нито достатъчно задълбочена, че да е качествена документалистика. Стръв за Оскар. Ракета носител за Крисчън Бейл, Ейми Адамс и Сам Рокуел – и тримата с номинации. И разбира се – страхотният грим, който спечели Оскар.
Защо обиди десните? Защото е атака към Дик Чейни, по онова време стълб в Републиканската партия. Пример за танца на политическата палачинка в тигана на реалността. Тогава възприеман като „лошият“ – от всички либерали, Чейни и дъщеря му днес са определяни като „истински достойни американци“, защото се опълчиха публично на Тръмп. Обратно, мнозинството републиканци днес мразят и двамата.
Защо обиди левите? Защото не беше достатъчно убедителна и сериозна атака към Дик Чейни.
Joker 2019 (Жокера)
Joker 2019 бе нужна глътка свеж въздух в баналната миазма на жанра – филми по комикси. Той се оказа политически тест на Роршах, за американското общество.
Защо обиди десните? Защото насърчава насилствената класова война. Бащата на Батман е показан като експанзивен, арогантен ултракапиталист и народен изедник.
Защо обиди левите? Защото – според тях, възхвалява incel културата и бялата токсична мъжественост. А също, не е достатъчно агресивен в класовата си критика на обществото и системата.
The Hunt 2020 (Ловът)
Сатирата на Крейг Зобел е маскирана като екшън-трилър и слашър-хорър. Преди да излезе, филмът беше заклеймен първо от Тръмп, а след това получи унищожителен залп от множество леви медии. Причината е не толкова самият филм, колкото умната му рекламна кампания, споменавали сме я няколко пъти. Тя експлоатира културните войни и разделение в Америка.
Защо обиди десните? Защото ги излъга, че сюжетът ще показва тъпи, необразовани, реднеци тръмпари, които заслужават да бъдат избити.
Защо обиди левите? Защото ги излъга, че е антилиберален, anti-woke екшън, който ще покаже демократите като мекушав, лицемерен, „соев елит“, който експлоатира обикновените американци.
American Fiction 2023 (Американско четиво)
American Fiction 2023 е сатира, режисирана от дебютанта Корд Джеферсън. Той адаптира романа „Изтриване“, на Пърсивал Еверет. Адаптацията е умна, смешна, майсторски изиграна, прекрасно озвучена.
Защо обиди десните? Филмът критикува расовите стереотипи, което някои консервативни коментатори (без да са го гледали) възприеха като атака срещу традиционните американски институции.
Защо обиди левите? Така, както атакува системния расизъм филмът осмива начина, по който прогресивната аудитория превръща чернокожата травма в продукт, който консумира. Разкрива лицемерието на издателската и развлекателната индустрии, които твърдят, че защитават „разнообразието“, но в същото време експлоатират стереотипите.
Свързани публикации: