„Съществуват две възможности: или сме сами във Вселената, или не сме.
И двете са еднакво ужасяващи.“
Артър Кларк
Един от най-добрите научнопопулярнo-фантастични филми, които съм гледал е Life Beyond II: The Museum of Alien Life 2020. Джон Босуел изследва безбройните възможности за извънземен живот. Той създава хипотетичен музей, в който са изложени различни извънземни форми.
Експозицията е разделена на две. Едната галерия е за „Животът, какъвто го познаваме“ – форми, които са сходни с тези на Земята. Те са моделирани по биологични принципи и условия, базирани на въглерод, кислород и вода.
Втората експозиция е „Животът, какъвто не го познаваме“ – същества и организми, които са коренно различни от всичко, което сме срещали. Тела от силиций, организми, които процъфтяват в „невъзможни“ условия.
ГАЛЕРИЯ I – ЖИВОТЪТ, КАКЪВТО ГО ПОЗНАВАМЕ
Създателите на космически създания подчертават значението на „земната“ наука: ботаника, зоология, биохимия и медицина, която им помага в труда им. Някои от творците работят математически – като инженери, когато проектират съществата си. Други подхождат интуитивно и органично, но аспекти като мащаб, маса и анатомия, трябва да са правдоподобни, за да работят във въображаемата среда на произход.
МАЛКИ ЗЕЛЕНИ ЧОВЕЧЕТА
Малките зелени човечета стават запазена марка и символ на фантастиката, още с появяването си – 50-те години на 20 век.
Хуманоидите позволяват на зрителите да се свържат по-лесно. Споделяме общи характеристики – глава, лице, очи – макар понякога нечетен брой, тяло и крайници. Това улеснява създаването на емоционални връзки.
Важно е, че хуманоидите са евтини. Грим, протези и костюм, облечен от много висок или много нисък актьор, са достатъчни, за да ни шашнат.
GREY BOY + LITTLE FUCKER + DADDY LONG LEGS
Участие: No One Will Save You 2023 (Никой няма да те спаси)
Дизайн: Екипът на филма, начело с режисьора Брайън Дъфийлд
Това е любимият ми филм с „класически“ извънземни. Издължени глави, стройни тела и огромни черни очи, които крият тайните на Вселената. Този дизайн дебютира през 50-те години, но е дестилиран в познатия ни вид от фантастиките на Стивън Спилбърг, но и филми като Communion 1989 (Причастие), Independence Day 1996 (Денят на независимостта), Signs 2002 (Следите).
Те са плашещи, макар да са голи, боси и крехки. Според мен, заради липсата на мимически мускули. Лицата им са от аутистичния спектър. „Момчетата“ на Брайън Дъфийлд са замислени като суперорганизъм, действат като колония мравки. Имат различни касти, които изпълняват различни функции – съгледвач, войник, генерал. Друго страхотно нещо е, че макар да използват телекинеза, те имат слабости. Залитат, спъват се и падат. Можете да ги спрете дори с вряла вода.
МИСТЪР БИЙН
Дебют: 1990 – като скеч в новогодишната програма на ITV, години преди това, като образ от представления на живо
Концепция и изпълнение: Роуън Аткинсън
Съществува забавна теория, че Бийн е извънземен. Основният довод е начинът, по който започва игралният сериал – Бийн пада от небето в лъч светлина, сякаш е свален от космически кораб. Втори мотив е детското му поведение и ограничената му, странна реч. Бийн прави нещата, сякаш ги прави за първи път. Съответно, се проваля във всичко.
Идеята, че в тялото на Бийн се крие извънземно – като в Men in Black 1997 (Мъже в черно), е интересна. Но аз има своя хипотеза. Според мен, той си Е Мистър Бийн. Извънземните са го отвлекли, след поредица от безуспешни опити да го разберат – и след като почти унищожава кораба им, те го хвърлят обратно на Земята.
РЕГЕНТИ
Дебют: Battleship 2012 (Бойни кораби)
Дизайн: Екип концептуалисти на Industrial Light & Magic и Ironhead Studio
Филмът не е абсурден. Просто е тъп. Но извънземните са изпипани.
Регентите са високи, приличащи на човекоподобни маймуни същества. Те са двукраки и носят бронирани костюми, бойни скафандри. Имат по четири пръста на всяка ръка, миниатюрни уши, зелени очи със златисти петна, които са изключително чувствителни към ярка светлина. Което навява на мисълта, че не живеят на повърхността на планетата си, а в пещери или кратери, на дъното на морета, и океани.
ХИЩНИЦИ
Дебют: Predator 1987 (Хищникът)
Дизайн: Стан Уинстън
Емблематична хуманоидна раса, създадена от майстор. Стан Уинстън има 4 награди Оскар и още 8 номинации за Специални ефекти и грим. Неговият извънземен ловец е резултат на еволюционен път и култура, подобни на земните.
Съчетанието между биология на влечуго и мандибули на насекомо е внушително. Разбира се, има неправдоподобни, чисто стилистични решения. Косата например, а също издръжливостта на наранявания, отвъд биологичните граници. В по-новите версии се говори за кръстосване с човешко ДНК. Дори земни видове с общ предшественик (например кучета и котки) не могат да се кръстосват, така че създаването на потомство от извънземен и човек е абсурдно.
Нещо, което ми харесва е придаването на индивидуалност, чрез детайли като белези, различна стойка, тонус или размери. Харесва ми, че хищниците носят амулети, талисмани, сувенири – украшения. Това едновременно прави съществата по-близки, но и по-плашещи, защото са по-истински.
СКАРИДИ
Дебют: District 9 2009 (Сектор 9)
Дизайн: Екип концептуалисти на Weta Workshop, начело с Дейвид Менг, с предложения от Нийл Бломкамп, режисьорът на филма
Скаридите са детайлни, но очевидно повлияни от Хищника. Насекомовидните им скули са отлично комбинирани с изразителни очи. Твърдостта на черупката е съчетана с емоционална уязвимост.
Тяхната инсектоидно-ракообразна анатомия е правдоподобна, екзоскелетите са обясними в среда с висока гравитация. Те имат сложна социална структура, характерна за еусоциалните насекоми, като пчели и мравки. Биологията им реагира по различен начин на човешката храна и вещества, което е реалистично за извънземен живот.
ДЕЙВИД БОУИ
Дебют: The Man Who Fell to Earth 1976 (Човекът, който падна на земята)
Дизайн: Маргарет Мери и Хейууд Стентон „Джон“ Джонс
Дейвид Боуи е извънземен, но също играе извънземен в този култов филм, който повлиява множество други елементи на поп културата. Героят му идва с мисия – да построи огромен космически кораб, с който да закара вода на собствената си планета, която умира от суша. В интервю Боуи признава, че дори не си спомня да е участвал във филма. Причината е, че по това време кокаиновата му зависимост излиза извън релси.
Филмът е повече сюрреалистичен, отколкото научнофантастичен, но има своята логика. Нютон – едно от имената на извънземното, става магнат, защото регистрира патенти за десетки изобретения и технологии, непознати на земляните. Нашият климат и диета, започват да го разболяват. Един от смешните – днес, начини да се покаже неговата странност е, че той гледа 7-8 телевизора едновременно, за да набави максимално количество информация за Земята. Аматьор!
В началото, той е пристрастен към водата, но после става алкохолик. Виждаме и истинското му тяло, скрито зад „костюма“ от човешка кожа. Макар това да подлудява околните, тялото прилича повече на скулптура от музей за модерно изкуство, отколкото на нещо биологично правдоподобно.
РАНКОР
Дебют: Return of the Jedi 1983 (Завръщането на джедаите)
Дизайн: Фил Типет, Ралф Маккуори, Джо Джонстън
Какво се получава, ако налеете влечуго, куче и мечка в хуманоидна форма? Отговорът е нещо ужасяващо, което ще остави спомен в детството ви.
Ранкорът е кафяв, брониран хищник с дълго тяло, дълги крайници, дълги нокти и дълги зъби. Планината от месо и мускули не е представител на интелигентна раса, а е домашен любимец. Пренесен по различни планети така, както римляните са внасяли в Европа животни за развлечение.
Вселената на Star Wars се отличава(ше) с разнообразието си от видове. Дизайнерите на ILM са зоомиксери, които създават стотици коктейли, от черти и характеристики на биологичното ни царство. Мешести и мекотели, червеи, членестоноги, риби, земноводни, влечуги, птици, и бозайници – даже динозаври, попадат в блендера. В началото беше интересно, но после сякаш стана все по-генерично, мързеливо и уморено.
Два от най-добрите дизайна на същества, които са плодове на тази техника, са Белите шипове и Ангелите на смъртта.
БЕЛИ ШИПОВЕ
Дебют: The Tomorrow War 2021 (Война в бъдещето)
Дизайн: Кен Бартелми
Макар да са деривативни – силно ми приличат на потомък на Арахнидите от Starship Troopers 1997 (Звездни рейнджъри), Грабърите от Tremors 1990 (Трусове) + капка от паразитите в Cloverfield 2008 (Чудовищно), те са отлично изпълнени. Да не кажа, че дизайнът на съществата носи целия филм.
Шестоноги, със смесица от влечуги, насекоми и главоноги, което ги прави истински ужас. Оръжията им са оригинални – шипове, които произвеждат в телата си. Бързият им размножителен процес подсказва, че става дума за инвазивен, силно адаптивен вид. Още по-страшно е, когато атакуват на талази, подобно на скакалци или ужасяващи хлебарки.
АНГЕЛИТЕ НА СМЪРТТА
Дебют: A Quiet Place 2018 (Нито звук)
Дизайн: Скот Фарар
Още един ефективен дизайн. Слепи ловци, които използват слух и ехолокация, подобно на прилепи или дълбоководни животни. Непробиваемата им кожа ги прави почти неразрушими. Освен в най-уязвимото им място, което се открива, когато свръхчувствителни им уши биват подразнени от специфичен звук.
Тук също виждам повлияване, но не чисто преписване. Сещате ли се за Pitch Black 2000 (Пълен мрак)? Биорапторите бяха нощни ловци, които макар днес да изглеждат ретро, реално са по-добре измислени или поне правдоподобни, защото се страхуват от светлина.
Върхът на майсторството е, ако успеете да интегрирате съществото си в цялостна екосистема. Scavengers Reign 2023 е сред най-добрите съвременни примери. Той представя зашеметяващо детайлна извънземна екосистема, в която оцеляването на героите е свързано с разбирането на местната флора и фауна.
НАВИ
Дебют: Avatar 2009 (Аватар)
Дизайн: Джорду Шел, Уейн Барлоу, Невил Пейдж, Джеймс Камерън и екип на Wētā FX
Пик в дизайна на светове трябва да е планетата Пандора. Съчетание от научен реализъм, еволюционна логика, антропологично познание и спираща дъха естетика.
Навите са високи, сини, човекоподобни същества, с биолуминесцентна кожа и опашки, които могат да се „включват“ към флората и фауната около тях. Свят, който съществува в тотална симбиоза със себе си. Общество от ловци-събирачи с технология, която е еквивалентна на земната – от неолитната епоха.
Какво харесвам аз? Моят любим тип извънземни са базирани на главоноги мекотели. Октоподите са едни от най-странните и уникални земни видове. Нямат вътрешен или външен скелет, но имат три сърца и голям, сложен мозък. Още по-завладяващо е, че нервната им система е децентрализирана. Ако и нашата бе такава, щяхме да можем да пишем стихотворение с едната ръка, докато рисуваме с другата и жонглираме топка с левия крак. Щеше да е почти невъзможно да се парализираме, след инцидент. Да не говорим, че са царе на камуфлажа и мимикрията, имат синя кръв, защитени са срещу Алцхаймер, могат да се регенерират, а някои светят в тъмното, за да ловуват.
Според Гарет Едуардс, режисьор и сценарист на Monsters 2010 (Чудовища), целият филм струва 15 000 долара. Той си прави всичко, дори и извънземните, които са гигантски, луминисцентни октоподобни.
ЛУНЕН ЦЕФАЛОПОД
Дебют: Europa Report 2013 (Европа)
Дизайн: Джон Бейър
Още една независима фантастика, чиито организми обаче са базирани на проучвания на НАСА, за потенциален живот на Европа, четвъртият по големина естествен спътник на Юпитер.
Краткият миг – в който извънземното се появява, е единственото оправдание, за да си изгубите времето.
ХЕПТАПОДИ
Дебют: Arrival 2016 (Първи контакт)
Дизайн: Карлос Хуанте
Хептаподите са масивни главоноги същества, чийто език е базиран на кръгли мастилени петна. Мозъци с нелинеарна мисъл, способна да си „спомня“ бъдещето.
Това са едни от най-любимите ми филмови извънземни, от границата на „Животът, какъвто го познаваме“. Те имат уникална анатомия с радиална симетрия, със седем пипалоподобни крайника, което ги отличава от традиционните двукраки извънземни. Височина 7-8 метра. Липсват ясно изразени лицеви черти, което ги прави загадъчни и страшни. Разглеждал съм концепти, от различни дизайнери, всички имат очи – някои по повече от две. Мисля, че Дени Вилньов избира умно, когато се спира на вариациите на ветерана Карлос Хуанте.
Очаквайте продължение…
Свързани публикации: