Monsters

Преди 6 години NASA откри живот на Марс. Космическата агенция изпрати сонда, която да събере проби от червената планета. Но се случи инцидент. По пътя си обратно сондата се разби. Скоро от горите на Централна Америка започнаха да изникват нови форми на живот. Цялата зона е под карантина, а на границата между САЩ и Мексико кипи война, между хора и чудовища.

Според Гарет Едуардс, режисьор и сценарист на Monsters 2010 (Чудовища), целият филм струва 15 000 долара, според специалисти – не по-малко от 200 000. Този филм е камерен, независимо от литотата за бюджета. Героите са двама – Сам е американска туристка и наследница на богата фамилия, а Андрю е фоторепортер, който работи за баща й. Той е дошъл да снима чудовища, но плановете му се променят, когато разбира, че трябва да помогне на нея да се прибере обратно в САЩ. Приключението започва.

Не знаех, докато Иван не ми каза, че филмът е в топ 10 на Стивън Кинг за тази година. Разбирам защо. Бързо ще разпознаете реалистичното снимане от The Host 2006 (Гостоприемник) и Cloverfield 2008 (Чудовищно), ще изпитате чувството на обреченост от War of the Worlds 2005 (Война на Световете), самотата на Stalker 1979 (Сталкер) и The Road 2009 (Пътят), ще се блъснете в стената от King Kong 1976 (Кинг Конг), ще бъдете облъчени с политическо послание ала District-9 2009 (Сектор 9) и дори ще почувствате абсурда на Godzilla 1998 (Годзила).

Гарет Едуардс си играе с мозъка. А човешкият мозък има проблеми с почти всичко – възприемането на дълбочина, цвят, светлина, дистанция, пространство, време, рационалната оценка. За да не се чувстваме тъпо мозъкът ни доизгражда това, което не виждаме. Затова сме податливи на илюзии – визуални, физиологични, когнитивни.

Един от първите филми, които се възползват от тази особеност на мозъците ни е Cat People 1942 (Хората котки). А какво провали Signs 2002 (Следите)? Не е историята, не е Мел Гибсън, нито Хоакин Финикс. Поне за мен филмът издиша в момента, когато видях извънземното в хола.

Monsters е различен. Виждате чудовищата – без да ги виждате. Те са навсякъде – в новините и детските филмчета по телевизията, по стените като графити, в останките покрай пътя, на дъното на реката, в мрака.

Чудовищата са истински, защото хората са истински. Филмът е заснет опортюнистично на място – без студио, без блубокс, без декори и почти без изкуствени светлини. Всички кадри са измислени и реализирани в процеса на снимане – без сториборд. Всички участници, освен двамата актьори, са истински хора, които са били наоколо. А ефектите са учудващо добри… за правени вкъщи.

Познавате ли човек, който умее всичко? Гарет Едуардс е решил, че познава. Истината е, че той се справя отлично като режисьор, но като сценарист – куца. Фен на жанра ще попита: Защо от гората излизат гигантски октоподи? Защо полупустинята между САЩ и Мексико е станала многовековна амазонска гора? И нима единственият начин за дъщеря на милионер да стигне от Мексико до САЩ (през 21 век) е фериботът?

Това е маловажно. Но има неща, които ме „бъгват”.

За Едуардс героите и връзката между тях е водещото, а не чудовищата. Но героите са слаби. Не ме е грижа за тях. Андрю е циничен, дори бездушен фоторепортер без етика. Учебникарски, в рамките на пътешествието, той трябва да се трансформира в човечен, мил, грижовен мъж и родител. Не е правдоподобно, не ме размекват дори сълзите му в края. А Сам е просто там. Тя присъства. Носи се по повърхността на собствената си неизясненост.

Обидна е детинската алегория със стената. Американците са построили стената, за да държат чудовищата извън цивилизована и подредена Америка. Точно както правят и сега с добрите, топли мексиканци. Разбира се, американците постоянно бомбардират и дали истинските чудовища не сме самите ние? Банално.

Monsters бие много по-скъпи филми от него. Спомнете си Evolution 2001 (Еволюция) – 80-т милионната реклама на Head & Shoulders. И не се досещайте, дори не си помисляйте да гледате Skyline – най-бездарният филм за годината в личната ми класация.

Мнението ми в едно изречение:

Много по-добър филм от това, което очаквате, когато чуете цената.