Свържете се с тях

Когато дойдат, а те ще дойдат – как ще общуваме с тях, когато не можем да общуваме един с друг?

Arrival 2016 (Първи контакт) кацна по кината в България и света. Отидох да го посрещна и срещата ме порази.

Това е филм на режисьора Денис Вилньов. Последните му четири проекта бяха в класациите ни за най-добри филми на годината. И този ще е там – бъдете сигурни.

Сюжетът

12 извънземни кораба кацат на различни места по Земята. Всяка посетена страна мобилизира военните си сили и най-добрите си умове, които да влязат във връзка с извънземните.

Професорът по лингвистката Луис Банкс (Ейми Адамс) и математикът Иън Донъли (Джеръми Ренър) са част от американския екип. Те са извозени към ливадите на Монтана от полковник Уебър (Форест Уитакър). Там, сред зеленината и мъглата, е увиснал един от 500-метровите монолити.

ДНК

Arrival 2016 носи генетичното наследство на научно-фантастични класики като Close Encounters of the Third Kind 1977 (Близки срещи от третия вид), Contact 1997 (Контакт), Sphere 1998 (Сфера), Signs 2002 (Следите). Добри гени, които позволяват на детето да надмине родителите си. Как?

Звукът

Както и в Sicario 2015 (Сикарио) Вилньов се доверява на Йохан Йохансон за музиката и звуците. Там Йохансон успя да намери звука на цял един град и да го превърне в звяр. Тук пришълците комуникират, чрез подобен висцерален звук, идващ сякаш от архангелска тръба.

Това е причината да гледате на кино. Звукът е безчовечен. Трябва да усетите как разтърсва седалката ви, минава през кожата ви и вибрира с вътрешните ви органи. Извисява се над вас и ви смалява. Киното забрави, че е АУДИО-визуално изживяване. Звуците често са просто микстейп от хитове – като в Guardians of the Galaxy 2014 (Пазители на Галактиката).

Дизайнът

Естетическите решения са отлични. Кинематографията, моделите, конструкциите, композицията, цветовете, начинът, по който мъглата се стели от върха на планината към кацналия в подножието й черен монолит правят картината величествена, внушителна и страшна.

Архитектурата на извънземните кораби е наистина „извънземна“. Отсъствието на симетрия и фактът, че те са леко наклонени, но въпреки това стабилни плаши и учудва.

Припомнете си корабите в Stargate 1994 (Старгейт), Independence day 1996 (Денят на независимостта), War of the Worlds 2005 (Война на световете). Те са „човешки“, биха могли да са произведени от хора. Имат двигатели, люкове, лостове, ръчки, копчета, палуба, мостче. Корабите в Arrival 2016 са гладка, обгорена, черна повърхност – Salve, Стенли Кубрик.

Морфологията

Малки зелени човечета, най-често са точно това. Може да не са зелени или малки, но са хуманоиди. Имат глава, ръце, крака, симетрични очи, тяло. В Arrival 2016 анатомията им е отдалечена от нашата. Напомни ми за Monsters 2010 (Чудовища). Това и усещането за реализъм.

Как да разговаряте с извънземни и да печелите приятели

Книгата, която Дейл Карнеги така и не написа. Но ако беше, тя сигурно щеше да включва: Овладейте страха си. Представете се. Не правете резки движения. Синхронизирайте се. Не изнервяйте обстановката. И още по-добре – не стреляйте веднага.

Ейми Адамс реализира една от най-добрите си роли. Героинята й е силна и умна жена, която обича езика – всичките му тайни и коридори.

Как комуникирате в света на Star Trek? Отговорът е лесно, защото всички говорят английски. Някои със странен акцент, но разбират, дават ви отговори, връщат ви информация. В реални условия може би няма да е така. Границите на моя език са границите на моя свят – казва Лудвиг Витгенщайн. А Джордж Карлин допълва: „Мяу“ е „Бау“ на котешки. Джордж, проблемите идват от това, че кучетата не го знаят.

Предполагаме, че разумният живот има нужда от сетивни органи, чрез които да възприема и реагира на околната среда. Но какво, ако извънземните имат напълно различни сетивни органи от нашите? Един от първите въпроси на Луис Банкс за пришълците е „Имат ли усти?“.

Оказва се, че нямат. А също нямат и очи. И не разбират алгебра, но издават звуци и изпускат „туш“, който изписва символи, а щом има символи има език.

Броят на изреченията, които могат да бъдат казани на всеки език е неограничен. Но когато учим нов език не е необходимо да научаваме всички изречения в него. Всеки език се състои от система, която го организира. Необходимо е да знаем ограничен брой думи и как да ги подреждаме в тази система. Така бързо можем да предаваме информация, да изразяваме чувства и емоции.

Хипотезата на Сапир-Уорф

Е централна във филма. Това е идеята, че езикът влияе на света. Невролингвистиката твърди, че мисленето и езикът са дотолкова свързани, че с промени в езика може да се промени мозъка, да се реорганизират действията на човека и средата му.

Например, ако Министерството на войната или Военното министерство, бъде преименувано на Министерство на отбраната – това ще промени мисленето ни за тази структура. Има езици – като езикът навахо, които са изцяло ориентирани към глаголите. Този език описва Вселената като постоянно движение, това определя и мисленето за отношенията между хората в нея.

В книгата си „Езиковият инстинкт“ Стивън Пинкър споделя, че хората са развили език така, както паяците са развили умението да плетат мрежи. Езикът е човешки “tool” – инструмент, средство, сечиво, което ни помага да се справяме със средата по-добре. “Tool” може да означава и оръдие, а оръдие може да означава и оръжие… подобно недоразумение се случва и във филма. Очевидно сценаристите са чели много или са им помагали добри лингвисти.

Парадоксът на Ферми

Е противоречието между голямата вероятност за съществуването на извънземни цивилизации и липсата на доказателства за контакт с тях. Има множество опити за обяснение. Ако те все пак се появят, повечето учени – подобно на Луис, биха им задали първо този въпрос: Защо сте тук?

Ще получим отговор, но той – поне за мен, е малко незадоволителен. Това и ролята на Джеръми Ренър, чийто герой е неубедителен, ме спира да определя филма като перфектен.

Хората

Arrival 2016 е дълбоко хуманен. Посланието му за мир, разбирателство и съгласие – особено във време, пълно с агресивни политически, морални и военни разделения, е силно. Търси зрънцата, които ни правят хора. Историите, които ни правят специални. Силата, която ни помага да живеем дори, когато е трудно.

Мнението ми в едно изречение:

Толкова е добър, че бих го гледал още веднъж.

Свързани публикации:

Анализ на Enemy 2013