Открих страхотен филм, за който трябва да ви кажа.
21 век ни подари букет от независими научнофантастични филми. Амбициозни, претенциозни, гениални – като Primer 2004 и Upstream Color 2013 на Шейн Карут, които съм твърде тъп, за да разбера.
Малки проекти, които доказват, че не е необходимо да си гигантско студио, за да направиш нещо, което ще остане във времето. Като: Moon 2009 (Луна), Sunshine 2007 (Проектът: Съншайн), District 9 2009 (Сектор 9), Beyond the Black Rainbow 2010 (Отвъд черната дъга), Monsters 2010 (Чудовища), Another Earth 2011 (Втората Земя), Еx Machina 2015 (Бог от машината) и The Endless 2017, хорър-трилър-фантастика, произведена с малко пари, но с много ентусиазъм.
Един от любимите ми филми през 2020 бе The Vast of Night 2019 (Необятната нощ). Заснет е с микробюджет – под $1 милион, в стилистиката на научната фантастика от ’50-те и ’60-те. Пример за интелигентно, въздействащо и красиво кино.
Тази седмица, докато се ровех в калта, открих бижу. No One Will Save You 2023 (Никой няма да те спаси) не е независим, но създава усещането за такъв, заради скромния си бюджет. Бюджетът е $22 милиона.
За съпоставка, средният Marvel филм струва $190 милиона. Най-скъпият е над $330 милиона. Avatar: The Way of Water 2022 (Аватар 2) е $400 милиона. Последният го издържах до средата, No One Will Save You 2023 ме залепи за екрана като епоксидна смола.
Сюжетът е семпъл. Млада, безмълвна, алиенирана (играта на думи е нарочна) жена се изправя пред много по-голямо изпитание, от това да заговори непознат на улицата. Нейната среща с непознатото ще дойде отгоре.
Филмът е оригинална комбинация от научна фантастика и хорър – в частност home invasion поджанра. Това са филми, в които главните герои са вкъщи, но някой или нещо се опитва да проникне в сградата.
Аз не се сещам за филм, в който този някой са извънземни. Освен края на Signs 2002 (Следите). Сценаристът и режисьор Браян Дъфийлд взима края на Signs 2002 и го прави начало на своя филм.
Няма да разкажа какво се случва, но ще отбележа, че към финала останах с чувството, че не знам. Филмът е пълен с напрежение и метафори. Смятам, че краят е свързан с илюзията и самоизмамата, в които живеем, докато се опитваме да избягаме от съвестта си.
Стилът на разказване и дизайнът репликират фантастиката от 50-е и 60-е години на 20 век.
Хареса ми много, защото като дете бях фен на The Ray Bradbury Theater 1985-1992 (Театърът на Рей Бредбъри) и поредицата The Twilight Zone (Зоната на здрача).
Ръкопляскам, защото кошмарната атмосфера е постигната без диалог. Не броих, но мисля, че в целия филм има 2-3 думи. Това ме впечатли. Трябва наистина да си отличен разказвач, за да разказваш без думи. Като Мишел Дудок и минималистичния му шедьовър The Red Turtle 2016 (Червената костенурка).
Аплодисменти заслужава и Кейтлин Девър, която е прекрасна, макар без думи. Лицето й, цялото й тяло е палитра от емоции.
Мнението ми в едно изречение:
Малка, оригинална и въздействаща научна фантастика.