Историята на анимацията е историята на хората. Рисуваме по стените на пещерите си от 60 000 години. Рисуваме, за да е красиво, рисуваме, за да разкажем приключение, рисуваме, за да направим подарък на боговете.
Рисунките са навсякъде. По керамиката на древните гърци, страниците на египетската Книга на мъртвите, таванът на Сикстинската капела, фантасмагоричните представления, които покоряват театрите през 18-и век. Може би Хаяо Миядзаки е прав: Светът не е толкова прост, че да се обясни само с думи.
Днес обръщаме внимание на анимациите, чиято цел не са децата. Без принцеси, весели песнички, малки животни с четири пръста и големи очи. Добре, може големи очи. А също ще има много екшън, хорър и насилие, секс, и политика.
Имаме класация: Топ 25 анимационни фантастики. Повечето заглавия в нея (също) са за узрели зрители. Обещаваме, че няма да повторим нито едно от тях.
И така, хронологически:
Animal Farm 1954 (Фермата на животните)
Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите.
Колко актуална може да е анимация по басня-роман, написан преди 78 години. Адски актуална. Произведението на Джордж Оруел е не просто антиутопия, то е анализ на революциите, сигнал срещу тоталитаризма, осветяване на демагогията, предупреждение за поколения напред.
Belladonna of Sadness 1973 (Беладона на тъгата)
Японска анимация на Еичи Ямамото. Част от трилогията Animerama, на Mushi. Тя е толкова арт, психеделична и сексуално скандална, че фалира студиото. Години по-късно става култовa.
Историята е базирана на „Вълшебницата“ от Жул Мишле. Главната героиня – Жана, е брутално изнасилена от местния феодал. Тя сключва сделка с дявола, за да си отмъсти. Интересен факт е, че официалният – масов, ТВ дебют в САЩ е едва през 2017.
The Plague Dogs 1982 (Бегълците)
Депресиращ и мрачен филм. Без майтап. Не е за деца. Нищо, че главните герои са „кученца“. Всъщност, затова е още по-тежък.
Базиран на едноименния роман на Ричард Адамс, филмът проследява две кучета, които успяват да избягат от лаборатория. Лаборатория, която ще е част от кошмарите ви, ако сте дете или веган.
Филмът има категорично послание срещу жестокостта към животните, но също си играе с философската концепция за надеждата. Краят, който е отворен, разделя зрителите на две. Едното куче вярва, че ще умре и е готово да се откаже. Другото вярва, че ще оцелее и продължава да се бори. Кое е право – зависи от вас.
Fire and Ice 1983 (Огън и лед)
Трябва да включа поне един филм на Ралф Бакши, наричан „лошото момче на анимацията“ и „Кръстникът“. В края на 60-те и през 70-те, анимацията в САЩ е в упадък. Той се опитва да я спаси, като избира да прави независими филми, насочени към възрастните.
Бакши преминава през няколко фази, като Fire and Ice 1983 е краят на фентъзи периода му, който включва: Wizards 1977 (Магьосници) и The Lord of the Rings 1978 (Властелинът на пръстените). Филмът е един от „по-добре“ нарисуваните му, защото си сътрудничи с майстора на фентъзи илюстрацията Франк Фразета.
Wicked City 1987 (Град на Греха)
Ако уводната сцена – в която мъж прави секс с жена, която става на гигантски паяк, не ви травмира, то ще ви подсети, че японците са извратеняци.
Създател на тази психопатия е майсторът на хоръра Хидеюки Кикучи. Той е баща и на света на Vampire Hunter D. В момента американците се опитват да направят игрална версия.
Ninja Scroll 1993 (Тайната на нинджата)
Бях зарибен по Ninja Scroll 1993, на Йошиаки Каваджири. Рекламирах и повтарях: „Гледайте го, гледайте го“ – на всичките си познати. Уви, никой не го гледа. Според мен, е толкова добър, колкото Samurai Champloo 2004 на Шиниширо Уатанабе и Cowboy Bebop 1998, на Хаджиме Ятате.
Филмът се развива във феодална Япония. Главният герой трябва да спре екип от свръхестествени нинджи, чиято цел е преврат. Освен че е страхотна анимация – дори и днес, филмът е наситен с насилие, част от което е цензурирано в няколко държави.
I Married a Strange Person! 1997 (Омъжих се за странен човек!)
Лудо надраскана с молив, хиперболистична, бомбастична, сюрреалистична, пълна със секс намеци и неприлични натвърдвания анимация на Бил Плимптън. Работата на Бил бележи края на 80-те и 90-те в Америка. Носител на няколко Оскар номинации за кратките си анимации, той е голям, сочен резен от поп културата на Mtv поколението.
I Married a Strange Person! 1997 е ако не най-добрият му филм, то знаков за цялата му кариера. След като се „бракува“, млад мъж получава странна пъпка на врата си. Направо цирей. Циреят сякаш е жив и дава сила на мъжа да променя реалността – както си пожелае.
Waking Life 2001 (Осъзнат живот)
Ричард Линклейтър не е „мой“ режисьор. Не се свързваме – интелектуално и емоционално. Нещо, което не мога да отрека е, че е артист, който експериментира смело. Waking Life 2001 е първият му опит в анимацията. Филмът използва ротоскопиране, любима техника на режисьора. С две думи, снимате актьорите „на живо“, а после аниматори рисуват върху заснетите кадри.
Философстване над съзнанието, сънищата, реалността, смисъла на живота, свободната воля и прочие екзистенциализми. Успехът му ще стимулира Линклейтър да направи A Scanner Darkly 2006 (Камера потъмняла), по романа на Филип К. Дик и носталгичния пир Apollo 10 1⁄2: A Space Age Childhood, който харесвам най-много от трите.
Team America: World Police 2004 (Екип Америка: Световна полиция)
Създателите на South Park си играят с кукли – буквално. Проектът комбинира куклен театър и миниатюри. Пародия е на британския сериал Thunderbirds (1965-1966).
Политическата сатира разказва за екип от марионетки супер агенти, чиято мисия е да бори тероризма в името на Америка. Участва и Ким Чен Ир, покойният генерален секретар на Корейската работническа партия и върховен ръководител на Корейската народнодемократична република.
Северна Корея прави всичко възможно, за да спре куклите. Посолствата й в няколко държави заплашват, че ако дистрибуцията на филма бъде разрешена, това ще има последствия. Реалността е язвителна, защото филмът има проблеми и в Щатите, къде цензорите го спират, заради секс между марионетките. Въпросната сцената е монтирана 12 пъти, преди филмът да бъде пуснат.
Waltz with Bashir 2008 (Валс с Башир)
Автобиографичният проект на Ари Фолман отнема 4 години – от старта до финала. Заслужава си. Това е първият анимационен филм, който получава Оскар номинация в категория Най-добър чуждестранен филм.
Фолман рисува спомените си, участието си – като войник, в Ливанската война от 1982. Той е захвърлен в миналото, от разказа на приятел, който бива измъчван от един и същ кошмар. Всяка вечер мъжът сънува, че е нападнат от 26 бесни кучета.
Mary and Max 2009 (Мери и Макс)
Създава впечатлението за детски филм. Използва пластилин, жизнерадостен разказвач, оптимистична музика, има оцъклено пиле, един от героите е Мери. Австралийско момиченце, което намира далечен приятел в Америка, с когото разменят писма.
Приятелят е Макс, мъж с наднормено тегло, който страда от синдром на Аспергер, страхова невроза и самота. Филмът е прекрасен. Изследване на приятелството и самотата. Макар темите да са мрачни, успява да задържи светлината. Една от многото страхотни фрази: „Не можем да избираме брадавиците си, те са част от нас и трябва да живеем с тях… можем обаче да избираме приятелите си и аз се радвам, че избрах теб“. Или тази: „Причината да ти прощавам е, че не си съвършена. Ти си несъвършена. Аз също. Всички хора са несъвършени.“
9 2009 (Девет)
Не, това не са миньоните, направени от Тим Бъртън.
Приключението, чиято премиера е на 09.09.2009, се развива в постапокалиптичен свят. Хората са унищожени от машините, които създават. Обитателите на света са девет парцалени кукли, които имат душа. Една от тях, без да знае какво прави – точно като хората, ще събуди Мозък, машина, която изсмуква души. Макар филмът да не радва критиката, той е отличен представител на стиймпънк фантастиката.
Ronal the Barbarian 2011 (Ронал варварина)
Сладка мешавица от фентъзи, хевиметъл, черен хумор, карикатура на приключенските екшъни от 80-те. За съжаление, се проваля в кината.
Ронал е слаботелесен шмульо, част от най-силния варварски клан. Всички му се подиграват, но един ден се случва нещо неочаквано.
It’s Such a Beautiful Day 2012
Шеговит, закачлив, комичен, умен, тъжен, печален и страшен, оптимистичен, човешки, абсурден.
Не сте гледали нещо такова. Малки петна от светлина, в които живеят човечета, надраскани с молив. Това са спомени. Спомените са на Бил и хаотичния му мозък, който е поразен от неясна неврологична болест. Филм, сякаш написан от или за покойния Оливър Сакс, един от най-известните невролози на нашето време.
Anomalisa 2015 (Аномалиса)
Чарли Кауфман е сценаристът на: Being John Malkovich 1999 (Да бъдеш Джон Малкович), Adaptation 2002 (Адаптация), Synecdoche, New York 2008 (Синекдоха, Ню Йорк) и един от най-хубавите филми за любовта, които съм гледал – Eternal Sunshine of the Spotless Mind 2004 (Блясъкът на чистия ум). Като сценарист и режисьор, той горещо желае да прави филми, които не са клишета.
Anomalisa 2015 е финансиран от зрителите, чрез Kickstarter. Трагикомедията печели Оскар номинация за Най-добра анимация.
Главният герой е мъж на средна възраст, който е в екзистенциална криза. Той се влюбва в млада жена, надявайки се, че това ще промени състоянието му. Мъжът е отседнал в хотел Fregoli. Синдром на Фреголи е психично разстройство, което се характеризира с ирационалната вяра, че различните хора в живота на пациента всъщност са един и същ човек. Състоянието е кръстено на италианския актьор Леополдо Фреголи, който бил известен със способността си бързо да променя външния си вид.
Tower 2016 (Кула)
Бе сред избора ми от Най-добрите документални филми от 2017
Завладяващ разказ, който използва архивни кадри, радио записи и анимация, за първото масово убийство в САЩ. То се случва на 1 август, 1966 в кампуса на Университета в Остин. Филмът показва ужаса, но се фокусира върху надеждата и смелостта на (не)обикновените хора в този инцидент.
The Red Turtle 2016 (Червената костенурка)
Това е първият „западен“ филм на Studio Ghibli. Дебют за аниматора-режисьор Мишел Дудок. Минималистичен шедьовър, изграден без грам диалог.
Loving Vincent 2017 (Да обичаш Винсент)
Loving Vincent 2017 е нарисуван „на ръка“ от рота професионални художници, които „боядисват“ всеки един от 60 000-те му кадъра. Раздвижена маслена живопис за последните дни от живота на Винсент ван Гог.
Ревюто е тук.
Tehran Taboo 2017 (Техеранско табу)
Три жени и един мъж се опитват да живеят в Техеран. Едната жена е майка, но и проститутка, чийто съпруг е в затвора. Тя иска развод. Другата е бременна. Тя иска да работи – въпреки волята на съпруга си. Третата иска да слуша музика.
Вдъхновението за филма идва от случайно подслушан разговор, между двама мъже във влака. Сценаристът и режисьор Али Соозанде е запален от историята на единия мъж, който казва, че е наел проститутка, която дошла на работа с 6-годишното си дете. Със своята политическа смелост и артистична храброст, филмът се доближава тонално, и тематично до игралния Holy Spider 2022 (Светият паяк). Той бе сред топ 5 на Rozix за 2022.
Another Day of Life 2018 (Още един ден живот)
Полско-испанско-белгийско-немско-унгарска продукция. Визуално грабваща анимация за премеждията на полския публицист, журналист и поет Ришард Капушински, по време на войната в Ангола.
Пълното ревю на Галина е тук
The Physics of Sorrow 2019 (Физика на тъгата)
Теодор Ушев рисува по едноименния роман на Георги Господинов, единственият съвременен български писател, който ме е заслужил като читател.
Филм, за всеки, който има спомени и сърце. Нарисуван е на ръка – със свещ и пчелен восък. Уникален като визия, той има един от най-интересните уводи, които съм гледал.
I Lost my Body 2019
Френска анимационна поезия, която ви оставя без думи.
Оригинална градска приказка за съдбата и смелостта, построена като мозайка от ретроспекции. Номинация за Оскар за Най-добра анимация, скандално загубена от Toy Story 4 2019 (Играта на играчките: Пътешествието).
Топ 5 от любимите ми филми за 2019
Away 2019 (Далече)
Възхитителен малък филм, останал несправедливо незабелязан. Моноспектакъл на латвиеца Гинтс Зилбалодис, който пише сценария, рисува, анимира, режисира, монтира и композира музиката.
Момче скача с парашут, приземява се на чуден остров. Там намира мотоциклет и птица, която става негов спътник. Макар да е божествено красив, основната тема е страхът от смъртта и начинът да го преборим.
The Swallows of Kabul 2019 (Кабулските лястовици)
Името Ясмина Кадра звучи като женско, но зад него се крие Мохамед Мулесехул, алжирски писател на крими и трилър романи. Филмът е по едноименната му книга, която се опитва да прозре генезиса и същността на ислямския тероризъм и религиопатия.
Героите, макар да са рисунки, ще ви докоснат. Всеки от тях е изправен пред житейска дилема, под управлението на талибаните. А децата ритат топка, до прясно издигнато бесило. Заради близостта на лястовичата метафора, няма как да не се сетите за „По жицата“ на Йовков.
Mad God 2021
Личен stop motion проект на легендата в анимацията Фил Типет. Защо легенда? Е, това са пет филма, чиито визуални ефекти са негови: Indiana Jones and the Temple of Doom 1984 (Индиана Джоунс и храмът на обречените), RoboCop 1987 (Робокоп), Willow 1988 (Уилоу), Jurassic Park 1993 (Джурасик парк), Starship Troopers 1997 (Звездни рейнджъри).
Постапокалиптичният хорър е около 80 минути, които отнемат повече от три десетилетия работа. Типет използва помощта на няколко курса от студентите си. Съответно, на места филмът се усеща като упражнение. Сцените са твърде дълги, техническата част надделява над наративната. Съмнявам се, че ще ви „хареса“ като филм, но е фантастичен фрагмент изкуство.
Това не ви стига? Искате още? Опитайте тези:
Renaissance 2006 (Ренесанс) отнема шест години работа. Именно техническото му изпълнение е основното му предимство. Сценарият… в най-добрия случай… е задоволителен.
Предимствата на Metropia 2009 са саундтракът, озвучаването и странната техника, която комбинира колажи със снимки. Недостатъците са темпото, сценарият, който не е дообмислен – макар сценаристите да са пет и осветлението, на доста места просто гледате черен екран.
Afro Samurai: Resurrection 2009 е продължение на минисериала със същото заглавие. Анимацията е образцова, музиката е на RZA, афро самураят се озвучава от Самюъл Л. Джаксън, тестът за големи аниме гърди е твърдо положителен. Единственото, което издиша е сценарият.
Свързани публикации:
21 чудесни филма, които (може би) не сте гледали
Филми, в които архитектурата е герой
Валс с Башир, Винсент и Техеранско табу са НАИСТИНА страхотни филми. Аномалиса и Лястовиците на Кабул не намерих сили да ги изгледам. А за Червената костенурка не намирам време! 🙂
@Ясен
Аз съм така с Persepolis 2007. През годините комиксът ми е препоръчван от поне 5-а души, филмът от поне 10, но не мога да се навия да го гледам….