ОЩЕ ЕДИН ДЕН ЖИВОТ

Да си призная, не съм чела Капушчински. Но този филм ме провокира да започна. И да се поровя в историята.

Според един от режисьорите на Another Day of Life 2018 (Още един ден живот) Дамиан Ненов (не, не е българин, а поляк) самият стил на писателя е толкова образен, че е „плачел“ да бъде анимиран. Книгите се превръщаха в движещи се картини, във филми, допълва другият автор Раул де ла Фуенте. Повечето литературоведи описват стила на един от най-четените полски автори, дори когато се отнася за военните му кореспонденции, като по-близък до магическия реализъм на Маркес.

Филмът също е с богата образност. Анимацията носи основния сюжет, архивни документални кадри създават достоверност и ни връщат към сферата на журналистиката, видеа от съвременността ни помагат да правим аналогии, а драматичните състояния са предадени с арт импресии.

Благодарение на тях приемаме насилието не просто като акт на жестокост, а като нещо, което руши, реже, трансформира картините, с които сме свикнали. Така визуално съпреживяваме състоянието “confusão” – абсолютната дезориентация, за която само в Ангола има дума. Изразът е непреводим и описва пълното объркване и хаос, характерни за кървавата гражданската война, избухнала през 1975 г. и продължила 27 години.

Капушчински е там, в навечерието на размириците, и среща „камаради“, които напълно променят живота му – колегата журналист Артуро, безстрашната активистка Карлота и генерал Фарушко. За тях той не е репортер от Източна Европа, а Рикардо – човек на принципите и верен приятел. Анимираните герои не са напълно достоверни. По-красиви са. Това допълнително засилва идеалистичната представа за прототипите им.

Във филма се прокрадва и моралната дилема за същността на журналистическата професия. Може ли, въпреки че се изисква да отразяваш, да промениш хода на историята? Another Day of Life 2018 е правен 10 години. На София Филм Фест има още две прожекции.