
Киното никога не е било толкова успешно.
През юни предрекохме, че през 2019 финансовите резултати ще бележат ръст. Прогнозата се сбъдна с рекорд. Оборотът е над $41 милиарда.

Супер печалби донесоха кината в Китай, Япония, Южна Корея и Мексико. В Европа водещи са Германия, Франция, Испания. Компанията IMAX регистрира най-печелившата година от съществуването си – оборот от над $1 милиард.

Avengers: Endgame 2019 (Отмъстителите: Краят) стана най-печелившият филм в историята. 8 от 10-те най-оборотни филма са на Disney. Колко ли от тях ще са в класацията ни?
5-те на ПРЕСЛАВА
Традиционният ни гост този път е Преслава Преславова. Получите ли e-mail от нея, има голяма вероятност да е за предстоящ кинофестивал или прожекция на филм. Преслава е PR-киноман от дъното на душата си. Благодарни сме, че се съгласи да сподели с нас филмите, които са й направили най-силно впечатление през годината.

Once Upon a Time… In Hollywood 2019 (Имало едно време… в Холивуд) – Неочаквано различен, носталгичен, красив като романтично обяснение в любов. Предлага лично кинопътуване, назад към края на 60-те години на ХХ в Холивуд. Пътуване, което е по Тарантиновски забавно и приятно в компанията на Леонардо Ди Каприо и Брад Пит, които умират от удоволствие, докато играят почти екранни братя.
A Rainy Day in New York 2019 (Един дъждовен ден в Ню Йорк) – Защото е 49-ият филм на Уди Алън и защото показва Манхатън толкова носталгично. Най-романтичният филм на Алън от години насам, заснет виртуозно от трикратния носител на Оскар – операторът Виторио Стораро.
Ирина 2018 – Филмът на Надежда Косева е история, която със своята искреност стига до най-дълбоките кътчета на човешката душа. Хваща те за гърлото и те кара да плачеш и вярваш в силата на новото българско кино. В ролята на Ирина е актрисата Мартина Апостолова – силен дебют в игралното кино!
Celle que vous croyez 2019 (Тази, която не съм) – Вълнуващата Жулиет Бинош e в ролята на жена в екзистенциална криза – 50-годишната разведена учителка Клер, която си създава фалшив Фейсбук профил на 24-годишна. Една история, разказана на ръба на две реалности.
Pain and Glory 2019 (Болка и величие) – Най-новият филм на Педро Алмодовар, разбирачът на човешката душа, която и в този филм разголва така, както само той може да го направи. Вдъхновен от класиката „8½“ на Фелини, „Болка и величие“ разнищва великите теми за любовта, смъртта, вдъхновението и празнотата от невъзможността да работиш.
Разочарование на годината: The House That Jack Built 2018 (Къщата, която Джак построи), защото е ужасно дълъг – цели 155 минути, брутален портрет на сериен убиец, който не прави нищо друго освен да кара зрителите да се чувстват зле.
5-те на ГАЛИНА

5 Is the Perfect Number 2019 – Базирана на комикс италианска афера за любов, смърт и отмъщение. Тук всеки кадър е като изпипана страница от рисуван сюжет. За това допринасят гримът и костюмите на героите.
Knives Out 2019 (Вади ножовете) – Като любител на криминалните истории, няма как да не спомена този филм, който отдава почит към старата школа – Хичкок, Агата Кристи и Артър Конан Дойл. Действието се движи от диалога, сцените са композирани театрално и до самия финал остава нещо неразкрито.
The Peanut Butter Falcon 2019 – Малко от очарованието на Little Miss Sunshine 2006 (Мис Слънчице), от приключенския дух на Hunt for the Wilderpeople 2016 (Лов на диви хора) и необузданата природа на Шая Лебьоф от American Honey 2016 (Американски мед). Филм за това колко е чаровно да бъдеш несъвършен.
Another Day of Life 2018 (Още един ден живот) – Запомних този биографичен анимационен филм заради впечатляващите импресии, рисуващи войната като визуален хаос.
Togo 2019 (Того) – Във филма за „най-смелото животно на всички времена“ (според сп. Times) героите си общуват предимно с очи, а визуалната и звуковата картина създават монолога на Аляска – понякога безпощадна и дива, друг път потънала в зловещо мълчание.
Разочарование на годината: Glass 2019 (Стъкления) – Не, това не е най-лошият трилър за герои със суперсили, който съм гледала. Но когато високите предварителни очаквания се сблъскат с усещане за протяжност и пропилян талант, в съчетание с претенция за по-дълбок замисъл, резултатът неминуемо е разочарование.
5-те на ROZIX в 5 думи

Parasite 2019 (Паразити) – Изненадващ, дълбок, многопластов, синкретичен, хипнотизиращ.
Woman at War 2018 (Жена на война) – Прост, пестелив, камерен, искрен, красив.
Never Look Away 2018 (Никога не гледай встрани) – Ретро, сантиментален, проникновен, затрогващ, замислящ.
Capernaum 2018 (Капернаум) – Откровен, безпощаден, жесток, болезнен, покъртителен.
Pain and Glory 2019 (Болка и величие) – Визуален, красив, чувствен, меланхоличен, автобиографичен.
Може би забелязахте, че всички филми са неамерикански. Не е защото не обичам американското кино. Напълно случайно е. Доброто кино няма национална принадлежност. То просто е добро.
Разочарование на годината: Две са – The Irishman 2019 (Иралндецът) и Once Upon a Time… In Hollywood 2019 (Имало едно време… в Холивуд). Очаквах изключително много от любимия ми Скорсезе и почти толкова любимия ми Тарантино. Разочарованието от любими хора боли най-много. Но не губя надежда – 2020 е пред тях.
5-те на LUBOMIR

Truth and Justice 2019 – Втора поредна година естонски филм в моите топ 5. Какво кинематографично постижение! Пет романа, събрани в два часа и половина. Живописна сага с библейско повествование, не сте гледали подобно нещо от 50-те и 60-те на миналия век.
I Lost My Body 2019 – Каква наслада за чувствата! Френска анимационна поезия, която ви оставя без думи.
Parasite 2019 (Паразити) – Втора поредна година корейски филм в моите топ 5. Комплексна история с първокласно изпълнение, която намира интелигентен баланс между сериозно и комично.
Paddleton 2019 (Паделтън) – Най-човеколюбивият филм на 2019, малък, тих, истински.
The Lighthouse 2019 (Фарът) – Пленителен филм, който ме накара да чета и мисля.
Разочарование на годината: The Dead Don’t Die 2019 (Мъртвите не умират), бях напомпан с очаквания за последния филм на Джим Джармуш, но уви.
И както всяка година, това са останалите филми, за които имаме препоръки, похвали, добри впечатления, адмирации и безплатни овации.

3 Faces 2018 (3 лица) е поредният филм-нефилм на талантливия Джафар Панахи, урок по кино. Фантастичен, утопичен, колоритен – бразилският Bacurau 2019 предлага психеделично изживяване с метафоричен социален коментар. Monos 2019 е още по-страшен, сбор от Apocalypse Now 1979 (Апокалипсис сега), Kids 1995 (Хлапета) и „Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг.
Писали сме за:
If Beale Street Could Talk 2018 (Ако Бийл Стрийт можеше да говори)

О, азиатските филми бяха толкова добри през 2019. The Third Wife 2018 (Третата съпруга) е виетнамски и проследява живота на 14-годишно момиче, през 19 век.
Писали сме за:
Ash Is Purest White 2018 / Long Day’s Journey Into Night 2018 / An Elephant Sitting Still 2018

Епитом на минимализма е Ága 2018 (Ага), филмът на Милко Лазаров, който ни връща в тих, бял свят от миналото, където последното семейство бива изяждано от бъдещето. 68-годишната актриса Ана Брун блести в парагвайската драма The Heiresses 2018 (Наследничките).

The Candidate 2018 e испански политически трилър, който майсторски ви държи на ръба, почти през цялото време. Arctic 2018 е моноспектакъл на Мадс Микелсен, който Джек Лондон би аплодирал.

В тази петица от мъжки филми любим ми е Dragged Across Concrete 2018, пореден grindhouse на С. Крейг Залер, който влиза в годишната селекция. Ford v Ferrari 2019 (Пълно ускорение) – на Джеймс Манголд, качва оборотите на 7 хиляди.
Писали сме за:
John Wick: Chapter 3 – Parabellum 2019 (Джон Уик 3)

Голям плюс за датската драма Queen of Hearts 2019 е Трине Дирхолм. Тя майсторски изиграва нарцистична жена-хищник. Трине трябваше отдавна да е номинирана за Оскар. A Bread Factory 2018 е творчески, смешен и хуманен арт филм в две части. Първата е по-добра.
Писали сме за:
The Favourite 2018 (Фаворитката)

Това е feel good секцията. През 2019 изборът бе богат. Неравен като разказ, но страхотен като музика е Blaze 2018 (Блейз), биографичната драма от Итън Хоук, за живота на кънтри музиканта Блейз Фоли. Rozix препоръчва Sometimes Always Never 2018.
Писали сме за:
Wild Rose 2018 (Дива роза) и Green Book 2018 (Зелената книга)

Не очаквате много, когато гледате B-филм. Това е хубавото. Harpoon 2019 (Харпун) е точно такъв – микро бюджет, трима непознати и не особено талантливи актьори, конфузен диалог, но изненадващо чаровен. Jojo Rabbit 2019 (Джоджо Заека) не е B-филм, но е комедия на Тайка Уайтити, който е от Нова Зеландия. От там идва Mega Time Squad 2018, който е със същото чувство за хумор.

Завършваме с тези солидни анимации. Благодаря на Miss B., че ми помогна да ги изберем.
Писали сме за:
Свързани публикации:
Благодарско, набелязах доста неща. Остава да намеря и време. 🙂
пп. За много години, живи и здрави!
Тази година се получи много шарено и това е страхотно 🙂