5 признака, по които да сравним два актуални филма за любов в невръстна младост
Романите
Двата филма са базирани на книги, в които действието се развива около 60-те и 70-те години на XX век. „Ако Бийл стрийт можеше да говори“ (If Beale Street Could Talk 2018) е създаден по романа на покойния Джеймс Болдуин – американски писател, посветил се на темите за расата, сексуалността и класовите различия.
„На плажа Чезъл“ (On Chesil Beach 2017) е по най̆-продавания роман на съвременния британски белетрист Иън Макюън. Той е и сценарист на филма. Кинематографично двете истории са развити с прескачания във времето и ретроспекции.
Двойките
Приятелството от детинство между Тиш (Кики Лейн) и Фони (Стивън Джеймс) прераства в искрена любов, за която и двамата са пораснали да се борят. Връзката им е консумирана.
Флорънс (Сърша Ронан) и Едуард (Били Хоул) се запознават в студентските си години. За първите си трепети тя се образова от „подходяща“ литература. Той е по-настъпателен. Отношенията им са изградени от поредица от неудобства, които в крайна сметка водят до отчужденост.
Майките на момичетата
Тиш е само на 19 г., когато съобщава, че е бременна. В този момент любимият е в затвора. За семейството обаче това не е драма. Майка й (Реджина Кинг) сипва по питие, като за празник. Тя е подкрепяща, смела, търсеща справедливост и да отбележим, в перфектна форма. За това изпълнение актрисата получава Оскар за поддържаща роля. Флорънс няма такава подкрепа. Героинята на Емили Уотсън е деспотична и потискаща.
Местата
В двете истории географските пространства, обозначени в заглавието, също са герои. Връзката на Тиш и Фони се развива там, където се е родил „всеки чернокож, роден в Америка“. Наричат я още „домът на блуса“ и „най-знаковата улица“, а в момента има и музикално приложение с това име. Улицата е цветно пространство, пълно с дух и истории. Място за хора с различни интереси, предразполагащо интимност.
Плажът Чезъл е каменист, покрит с ръбести камъчета. За него казват, че ако наистина искаш да го разбереш, трябва да осъзнаеш връзката между морето и земята. Той е бариера, изградена от малки образувания от креда и кварц. Не е приветлив, а грапав, страховит, предизвикателен, „създаден от гняв и насилие“, протяжен и отдалечаващ.
Каузата
Това са филми с кауза. „На плажа Чезъл“ се бори срещу предразсъдъците на патриархалните нрави. Самият Иън Макюън споделя, че написва сценария като реакция срещу Brexit, за да покаже какво би било британското общество, ако се затвори за света наоколо.
С „Ако Бийл Стрийт можеше да говори“ Джеймс Болдуин отдава почит на несправедливо осъдените афроамериканци през 60-те и 70-те години на миналия век.
Мнението ми накратко
„Ако Бийл Стрийт можеше да говори“ е докосващ, „На плажа Чезъл“ е дистанциращ, но и двата са запомнящи се – най-малкото заради музика, визия и актьорската игра.