Значи, миналата зима, а може да е било и по-миналата, Кирил се зариби по Cowboy Bebop 1998, аниме сериалът на Шиниширо Уатанабе и Кейко Нобумото. Зариби се и само повтаряше: “Гледайте го, гледайте го”. И… аз го гледах. Един-два, а може би три пъти. ‘Ма, не се зарибих. И си викам: “То, Кирил е от хората, дето намират и Paprika 2006 за напълно разбираем филм.“
После обаче аз се зарибих – по Ninja Scroll 1993, на Йошиаки Каваджири. И започнах да повтарям: “Гледайте го, гледайте го”. ‘Ма, никой не го гледа.
Това е проблемът с мангата и анимето – хората не им дават шанс.
Аз, а предполагам и вие, изпитвам амбивалентно чувство към японската анимация – ‘ем ме е гнус, ‘ем се възбуждам от момиченца с гигантски глави, очи и очи. ‘Ем ме е гад, ‘ем ‘аресвам синя, зелена, цикламена или розова косa. ‘Ем намирам Пикачу за мил и симпатичен, ‘ем искам да го ритна – тоя жълт плъх!
Мангата е трудна за четене. Във всеки един от комиксите ми за Batman се разказва една история, тя си има начало, среда и край. Трябва да си купите много манга книжки за една цяла история, която може да се ниже в хиляди страници. Ще изпуснете шегите, заради културните различия. Това е фрустриращо. Трябва да четете отзад напред. Това е изнервящо. Мангата разказва историята с много повече картинки на една страница и… има математическа формула за тяхното подреждане. Това може да ви съсипе.
Анимето е трудно за гледане. Основната история продължава от серия в серия, но междувременно се случват множество други истории. Вероятно е и да не се случи нищо. Цяла серия някой от героите може само да си мечтае, сънува или бълнува. Възможно е в 5-та серия главен герой да реши, че развитието на действието нещо не го кефи и да си обере крушите, за да се върне в 12-та серия, докато разцъфват вишните. Скандално!
Въпреки трудностите, адски харесвам Death Note – мангата на Цугами Оба и Такеши Обата. Гледал съм Akira 1998 – без да го спирам, Ghost In The Shell 1995/2004 – и двата филма по два пъти, Princess Mononoke 1997 – пет пъти. Даже миналата седмица показвах на Мими горските духчета.
Не съм сам. Галя се влюби в Spirited Away 2001 (Отнесени от духовете).
Това е силата на японската анимация. Тя е като смола. На външен вид дървото е хремаво, пуснало е дълъг сопол. Но миризмата е опияняваща, а цветът привлича да го докоснеш. Меко е. Приятно разтегливо. И… просто залепваш.
Благодарение на госпожица Б. аз залепнах отново. Този път за Samurai Champloo 2004 на Шиниширо Уатанабе. Подобно на Cowboy Bebop 1998, който е шейк от японска анимация, американски уестърн, хонгконгски екшън, джаз и научна фантастика, Samurai Champloo 2004 е сандвич. Направен е от хлебчета Едо, с плънка от модерна Япония, сос от чамбара и хип-хоп и приятен послевкус на Винсент ван Гог.
Героите са Муген – вагабонт от островите Рюкю, който притежава странен боен стил и никакви задръжки.
Джин – резервиран ронин с очила. Проверих веднага в Wikipedia, макар и рядък и много скъп аксесоар, очилата са били налични в периода Едо.
Фуу – жизнено 15-годишно момиче с бездънен глад. Тя ще въвлече Муген и Джин в търсенето на тайнствен самурай, който мирише на слънчогледи.
МНЕНИЕТО МИ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ:
Гледайте го, гледайте го!