Два часа и половина са недостатъчни, за да разкажете за битието, житието и творчеството на Стивън Спилбърг. И едновременно с това… сякаш са твърде много.
Spielberg 2017 (Спилбърг) е документален филм на Сюзън Лейси, която има 14 награди Еми за телевизионна документалистика.
Филмът е балансиран сбор от отговори на въпроса: Защо харесвате филмите на Спилбърг?
Но също и напомняне: Защо не ги?
Да участваш като основен разказвач – във филм за себе си, изисква самовлюбеност. В този смисъл, филмът е „холивудски”, прилича на монтажите, които пускат преди да връчат Оскар за цялостно творчество.
Няма да чуете почти нищо ново. Ще видите звездите, които ще ви кажат колко добър е главният герой – вундеркинд, гений, чудо, хуманист. На място ще се сетите за еврейската мъдрост, че когато си успял и с пари в джоба всички откриват, че си мъдър, красив, а и пееш добре.
Без Спилбърг съвременното кино не би било това, което е. Режисьор, сценарист, оператор и продуцент, историк, биограф, собственик на ресторант. Като гладно дете пред шведска маса, той иска да си вземе от всичко – по много.
Именно детството е в основата на творчеството му. Страхът от клоните на дървото, чиито сенки надничат в стаята и удоволствието да наплашиш с него и другите.
…страхът от училищния побойник…
…страхът да си различен…
…травмата от раздялата…
… и развода в семейството.
Да аз съм дете – казва той – голямо дете, което знае какво е да си отговорен.
Ако има една дума, с която да опиша Спилбър, тя е майстор.
Той започва да се учи на кино, когато е на 13. Занаятите изискват комбинация от умение и може би талант, но преди всичко упорита работа и отговорност. Някои занаятчии работят с метал, други с дърво, трети с кожа, хартия или текстил. Спилбърг работи с кадри.
Филмът засяга и критиката, провалите, недъзите: сантименталност, вкус към мелодрамата, повърхностност, комерсиализъм, ласкаво отношение към „костюмарите“ в студиото.
Докато гледах, чисто интуитивно се промъкна мисълта, че егото на този човек, този гигант на киноиндустрията – постигнал слава, успехи и феноменални финансови резултати, жадува да чуе името си наред с имената на Уелс, Бергман и Тарковски. И на моменти звучи сякаш се кахъри и оправдава, че е невъзможно. Дори ще каже нещо като: „Да, знам, че първата част от кариерата ми е пълна с празни филми“.
За което – според мен, един от героите му – Рудолф Абел, би казал: Would it help? Има ли смисъл да се оплакваш за подобни неща. Ще помогне ли да се терзаеш, когато си открил начин да реализираш детската си мечта в професия – да мечтаеш в картини.
Мнението ми в едно изречение:
Възпитан холивудски поглед към холивудска легенда
One thought to “Спилбърг”