
Днешната класация е доминирана от японски заглавия. Това не означава, че сме аниме сомелиери. Не сме. Япония има традиция в научната фантастика, но и разглежда анимацията като достойна за възрастни.
Студията постоянно разширяват пазара. Ще правите повече пари, ако продавате и на тийнейджъри, а не само на деца. И на стари, а не само на млади. В продължение на половин век се изгражда пазар, който предлага по нещо за всеки.
Fantastic Planet 1973 (Фантастичната планета)
Копродукция между Франция и Чехословакия, която е забавена с пет години, заради Пражката пролет и окупацията на страната от СССР и Варшавския договор. Най-известният филм на Рене Лалу, който започва да се интересува от анимация, когато постъпва на работа в психиатричен институт. Там рисува заедно с пациентите.

Сюрреалистичният свят, в който хората са домашни любимци и паразити на цивилизация от гигантски сини извънземни, печели специална награда на Филмовия фестивал в Кан.
Heavy Metal 1981
Изживяване и култ антология за възрастни, която събира в едно фантастика, насилие, секс и рокендрол. Коктейл от американското списание Heavy Metal и стилът на Жан Жиро – Moebius, папата на френските комикси.

Heavy Metal 1981 инспирира няколко филма, включително The Fifth Element 1997 (Петият елемент) на Люк Бесон. Има слабо анимационно продължение от 2000-та година. А Дейвид Финчър, Зак Снайдър, Джеймс Камеръни и Робърт Родригес са заявявали интерес да направят игрален вариант, засега всичко е безуспешно.
Nausicaa: Valley of the Wind 1984 (Наусика от долината на вятъра)
Е първият успех на Хаяо Миядзаки. Той съдържа семената на темите, които ще поникнат в цялостното му творчество. Балансът между цивилизация и природа, между органично, и механично, пацифизъм, идеализъм, който граничи с детска наивност.

Филмът е пример за силата на Миядзаки да изгражда богати, митологични, пасторални светове, често в стиймпънк стилистика, която ще видим отново в Castle in the Sky 1986 (Замъкът в небето) и Howl’s Moving Castle 2004 (Ходещият замък на Хол).
Angel’s Egg 1985 (Яйцето на ангела)
Произведение на Мамору Оши, бащата на поредицата Ghost in the Shell. Трудно е да кажа за какво е, но има яйце. Носено е от бледо момиченце, сред останки на неоготически град. Има футуристични технологии. Биомеханични оръжия. Гигантски антени. Странен кораб – око. Това е „анимиран Тарковски“. Поредици от красиви и кошмарни метафори, които са напълно достъпни единствено за създателя.

Преди да стане фантаст Оши е отдаден християнин и дори обмисля да учи за пастор. Филмът е пълен с религиозна символика, която свободно интерпретирате. Но може би ключът е кризата на вярата и загубата на невинност.
Neo Tokyo 1987 (Нео Токио)
Златният период за японската анимация се простира от края на 80-те, до средата на 90-те години на 20 век. Тогава са създадени образците, които следващите поколения копират и доразвиват.

Neo Tokyo 1987 е антология от 3 кратки истории на бъдещи звезди в жанра – Ринтаро, Йошиаки Каваджири и Кацухиро Отомо.
Robot Carnival 1987
Нишката в този сборник от кратки истории са роботите. Качеството е неравно.

Любим ми е уводът. В него пътуващ увеселителен парк от роботи весело унищожава селце в пустинята. Фойерверките се оказват ракети, красивите балерини – камикадзета. Повечето анимации са без диалог.
Поредицата Appleseed
Appleseed 1988 е екранизация на едноименната манга на Масамуне Широ, която проследява двойка антитерористи – човек и киборг. Действието се развива в Олимпия, футуристичен, постапокалиптичен град, след Третата световна война.

Режисьорът Шинджи Арамаки прави препрочит с Appleseed 2004, който намирам за по-добър. Версията му има и задоволително продължение – Appleseed: Ex Machina 2007 и предистория – Appleseed Alpha 2016, която е поносима.
Akira 1988 (Акира)
Е кулминация за японската и световна анимация. Сайбърпънк шедьовърът на Кацухиро Отомо предизвиква цунами от аниме филми. Лудостта му разполага с 10-15 пъти по-голям бюджет от средния за времето си.

Композиционната ярост и хаотичната педантичност към детайли и елементи, които западните аниматори биха пренебрегнали, правят филма буквално невиждан до този момент.
Memories 1995 (Спомени)
Кацухиро Отомо е в основата на тази антология, която го събира с Тенсай Окамура, Коджи Моримото и Сатоши Кон – в ролята на сценарист и арт директор на първата (от 3) истории – Magnetic Rose.

Поредицата Ghost in the Shell (Дух в броня)
Ghost in the Shell 1995 е нео ноар, сайбърпънк трилър, на Мамору Оши, базиран на мангата на Масамуне Широ. Действието се развива през 2029, а главният герой е киборг на име Мотоко Кусанаги. Тя е детектив, ловец на хакери.
Поредицата търси отговори на класически философски въпроси. Какво е човек? А личност? Има ли душа? A съзнание? Филмът е последван от сериал, втора редактирана и обогатена версия – Ghost in the Shell 2: Innocence 2004. След нея има електронна игра, още един сериал и 7 филма, чието качество прогресивно спада, а също игрална версия със Скарлет Йохансон в главната роля.

Ghost in the Shell 1995 е ядрото на западни хитове като The Matrix 1999 (Матрицата), A.I. Artificial Intelligence 2001 (Изкуствен интелект), Ex Machina 2014 (Бог от машината), електронната игра Deus Ex. Кенджи Кавай, авторът на музиката, искал да използва българска народна музика, но не успял да намери български изпълнители. Затова избира японска песен, която обаче е смесена с българска хармония.
The Iron Giant 1999 (Железният гигант)
Дебют за сценариста и режисьор Брад Бърд – The Incredibles 2004 (Феноменалните), Ratatouille 2007 (Рататуй). Филмът се проваля в кината, предаден от маркетинг екипа си, който не вярва в него.

Днес фантастиката е смятана за класика, макар да е построена върху идея, реализирана преди нея и много пъти след. Робот / извънземно пада от небето, открито е от дете, което се сприятелява с него: E.T. the Extra-Terrestrial 1982 (Извънземното), ALF 1986 (Алф), Mac and Me 1988 (Мак и аз), Terminator 2: Judgment Day 1991 (Терминатор 2), Star Kid 1997 (Звездно хлапе), Lilo & Stitch 2002 (Лило и Стич), Super 8 2011 (Супер 8), Big Hero 6 2014 (Героичната шесторка), Next Gen 2018 (Следващото поколение), Bumblebee 2018 (Бъмбълби)…
Vampire Hunter D: Bloodlust 2000 (Ловец на вампири)
Йошиаки Каваджири намира пресечна точка между готически хорър, фентъзи и фантастика, като екранизира един от романите в поредицата за Д., ловецът на вампири на Хидеюки Кикучи.

Войната между хора и вампири продължава, 10 000 години след като Земята е преживяла ядрен холокост. Европейската легенда се влюбва в японската технология, за да се роди разкошна анимация.
Metropolis 2001 (Метрополис)
Японски прочит на класиката на Фриц Ланг от 1927, който не повтаря дословно филма, но силно е повлиян от него. Първо Осаму Тезука създава манга поредицата – през 1949. По-късно Кацухиро Отомо пише сценария по нея, а Ринтаро режисира.
Визуален пир, богат на детайли. Кулминацията му е вавилонска катастрофа, озвучена от Рей Чарлс. Пленителен, макар и бавен.
Cowboy Bebop: The Movie 2001 (Каубой Бибоп: Филмът)
Историята във филма се развива между 22-и и 23-и епизод на легендарния сериал, създаден от Хаджиме Ятате.

Познатият екип от ловци на глави трябва да открие терорист, който заплашва да унищожи населението на Марс. Предимство е, че филмът е направен от почти целия екип на сериала, включително режисьора Шиниширо Уатанабе и сценариста Кейко Нобумото. Целта е да привлече нови фенове за франчайза, но без да алиенира съществуващите. Успява и в двете.
Wonderful Days 2003 (Прекрасни дни), известен още като Sky Blue 2003
Еманципацията на Южна Корея от Япония. Знам за този филм, защото бе любим на всички арт директори, 3D артисти и дизайнери, които познавам. Затова съм го гледал 3-4 пъти.

Филмът предлага фантастични, фотореалистични рендери на 2142 година. До ден днешен си спомням сцена, в която мотор влита в тъмен, дълъг тунел, за да излети в екран пълен с огромни маргаритки. Прекрасно.
The Animatrix 2003
Е анимационна антология, чиито корени са в матрицата на Уашовски.

9-те глави покриват войната между машините и хората, която води до света, в който ще влезе Нео във филмовата поредица. Според мен, цялото е по-добро от двете филмови продължения, които затъват в претенция и псевдоинтелектуална амбиция.
Paprika 2006 (Паприка)
Сънищата стават реалност, а реалността сънища.

Paprika 2006 е адаптация на научнофантастичен роман, но също психо трилър и LSD трип в света на подсъзнанието, който ме направи верен почитател на Сатоши Кон.
WALL-E 2008 (УОЛ-И)
Имаше време, когато студио Pixar все още носеше духа на Стив Джобс. Бе място за иновативна, смела, емоционална анимация.

Без думи – единствено с пантомима и звуци, филмът ни предлага романтична история между два робота. Но също зрели теми като: консуматорство, корпоратокрация, екология. Талант+Творчество+Време = Магия.
Redline 2009 (Жажда за скорост)
Такеши Койке прави дебюта си с този анимационен кинетичен оргазъм. Едва ли сте гледали нещо по- зашеметяващо на тема мото спорт.

Историята за галактическо състезание, което привлича гангстери и луди глави, отнема 7 години на екипа. Пълна е с колоритни и причудливи характери, които валят от всеки кадър. Микс от най-доброто японско, повлияно от американски теми и похвати. Бомбастиката се проваля в родината си, където боксофисът често е доминиран от романтични, сантиментални, сълзливи истории.
The Congress 2013 (Конгресът)
Тази независима анимация на Ари Фолман е базирана на романа „Конгрес по футурология“ на Станислав Лем.

Робин Райт играе Робин Райт, застаряваща актриса, която не може да си намери работа, но има нужда от пари. Решението е да продаде тялото си на студио, което да го сканира и дигитализира, за да го използва завинаги. Филмът е интересен, макар да е далеч от качеството на предишния проект на Фолман: Waltz with Bashir 2008 (Валс с Башир).
Gantz: O 2016 (Ганц: О)
О е за Осака, а Gantz е манга поредица с интересен сюжет. След като умират в различни инциденти, душата или „същността“ на героите е „засмукана“ от електронна игра, в която трябва да убиват извънземни.

Филмът страда от слаб сценарий, но свръхкомпенсира с екшън и анимация.
Alita: Battle Angel 2019 (Алита: Боен ангел)
Продуциран от Джеймс Камерън, режисиран от Робърт Родригес този прочит на едноименната манга на Юкито Киширо има проблеми. Те ми попречиха да го сложа сред Най-добрите за 2019.

Технически филмът е изряден. Комбинация от реално и виртуално, той използва изразните средства и визуален речник на японската анимация. Не може да се отрече, че е направен от хора, на които им е пукало.
Love, Death & Robots 2019-
Имаме подробно ревю за антологията, продуцирана от Дейвид Финчър и финансирана от Netflix. Тя среща най-добрите 3D артисти и студия на планетата.

Втори сезон бе разочароващо по-кратък, но също си заслужава.
Sound & Fury 2019 (Звук и ярост)
Е четвъртият студиен албум на американския кънтри композитор и музикант Стърджил Симпсън. Той ушива костюм от рок, фънк, електронна музика. Необичайна комбинация, която заслужава нещо велико.

Стърджил превежда песните на японски и ги връчва на Масару Мацумото и Джунпей Мизусаки (Batman Ninja 2018). Съберете екип от аниматори и нарисувайте каквото искате по музиката ми, казва им Стърджил. И те рисуват. Анимационната, постапокалиптична фантастика е сюрреалистичен мюзикъл, който ви удря като двойна доза енергийна напитка.
Arcane 2021-
Завършваме с най-добрата анимация от миналата година. Замайваща, изумяваща – шашардисваща.

Стиймпънк пиршество на Кристиан Линке и Алекс Йи, което се развива в света на League of Legends. Интересни герои – всеки със собствена мотивация, фантастична архитектура, жесток екшън.
Свързани публикации: