„Нагонът, скитнически стар, оковите на навика разбива и в спящия отколе звяр за нов живот кръвта пробужда дива“
Джек Лондон – „Дивото зове“*
„Времената са страшни, но сърцето ми е радостно. Пълно е със смелост, без оплаквания…“
Из „Сага за Егил“**
Един от 5-те ми любими филма през 2019 бе The Lighthouse 2019 (Фарът) на Робърт Егърс. Метафизична вибрация от митология, съновидения, илюзии, блянове, Херман Мелвил и Карл Юнг.
Сега Егърс ни прехвърля от другата страна на същия океан, в друго време и с други хора. The Northman 2022 (Викингът) е базиран на скандинавския фолклор и легенди, но също исторически извори. Филмът е сред най-коректните повествования за викинги, които Холивуд е правил.
Всичко, което ще видите е такова, каквото е било преди 11 века. Корабите са в естествени размери и са направени от същото дърво. Движени са от мускулите на мъжете в тях. Оръжията са точни реплики, а също дрехите, обувките, бижутата.
Егърс ни подарява филм-изживяване. Победа за киното в свят на корпоративно, пластмасово контент генериране. Историята е базирана на „Легендата за Амлет“, викингски принц, който става свидетел на убийството на баща си. Убиецът е чичо му, който заграбва царството и майката на Амлет. Детето се кълне, че ще отмъсти баща си, спаси майка си и убие злодея.
Сюжетът прилича ли ви на The Lion King 1994 (Цар лъв)? Амлет напомня ли ви за датски принц на име Хамлет? Прави сте и за двете. Митът надвива времето и боговете.
Освен правдоподобен, The Northman 2022 е и красив. Мога да напиша есета по повече от кадрите. Подобно на друг любим филм – Valhalla Rising 2009 (Изгревът на Валхала), рисува платно, в което човекът не е над природата, а е микро част от нея.
Виждаме скали, които са били тук милиони години преди хората. Реки, нехаещи за теб. Океан, готов да погълне земята. Свят, в който всяко нещо има дух. Именно защото е толкова първобитен и висцерален модерният зрител може да остане „отвън“. Да не се свърже със средата и героите.
Чели ли сте теориите на Фройд, Юнг, Кембъл или Фуко? Всеки един от тези умни мъже има умен прочит за смисъла, силата и съдържанието на митовете и историята. Всеки от тях се опитва да намери универсална формула, която доказва, че фундаментално митовете в различните култури са ЕДНАКВИ. Построени са по един и същ начин, задоволяват една и съща нужда. Споделят сходни теми, обнародват идентични ценности. Мъже, живели през 20 век се опитват да разгадаят други, живели 1000 – 2000 години преди тях. Тази детективска работа е интересна, но винаги е повлияна от съвремието на изследователя и личните му мотиви.
Едва ли мъж в костюм, който обича да пуши пури, пие отлежало вино и яде ванилов сладолед, може да разбере напълно друг от 10 век. Гол, мокър и гладен, той е гребал стотици километри, за да стигне непознати земи, които да плячкоса или в които да умре.
Светът, който изгражда Егърс е ритуален. Свят на шамани и вещици, които командват мистерията, четат съдбата, свързват ни с отвъдното. Даниел Маккой пише в „Духът на викингите: Въведение в скандинавската митология и религия“, че: „Идеята за съдбата прониква навсякъде в религията на викингите. Всичко във Вселената, дори боговете, e подчинено на нея.”**
Филмът майсторски го показва. Пропит е със заклинания и проклятия, страшни видения, грандиозни халюцинации, малки магически реплики – като меч, който отказва да излезе от ножницата в сюблимен момент.
Археологът Нийл Прайс, който е един от научните консултанти на проекта, потвърждава, че викингите живеят живот, който съдбата е предопределила. Не можеш да промениш това, което ще ти се случи, но можеш да се изправиш пред него с достойнство. По-добре е да умреш с чест, отколкото да живееш в срам
Това прави фатализмът на викингите по-различен от балканския или православния фатализъм. За които всичко е кал и ние сме кал, и чакаме да умрем. Викингският фатализъм е без примирение. Няма овчедушно, безутешно, безизходно очакване на смъртта.
Въпреки че съм затънал в кал, няма да умра в тишина – ще ръмжа, ще вия, ще се бия, ще разкъсвам и ще раздирам мрака. Мodus operandi, който е неразбираем както за нашето изнежено настояще, така и за съвременниците на викингите. През 970 гръцки историк ги наблюдава в бой. Той пише, че те се бият с пламтяща ярост. Вият, реват, зъбят се и лаят като животни – зловещо е.
Част от елитните части на викингите са две групи – берсерки, което според някои означава „меча риза“ и улфхедин – „вълчи кожи“. След като преминават през период на обучение и посвещаване, те развивали способността да се бият в екстатичен транс. Наметнати с козината на животното, което ги символизира, те всявали ужас у противниците си.
Във филма ще видим реалистична атака на вълчите кожи и дори ултра готин момент. Амлет – изигран страхотно от Александър Скарсгард, улавя славянско копие в полет и го хвърля обратно към врага. Това също е описано в сагите.
Героят върви по начертан път, пътят му е отмъщението. Правосъдие във време на липса на правосъдие. Амлет живее на място без полиция, без следователи, без прокурори или съдии, без затвори, без рехабилитационни програми, без интернет. Отплатата на такова място е старозаветна – „око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак“. Възмездието е катарзисно.
Робърт Егърс отново изтъкава килим богат на нишки, които водят към други произведения. The Northman 2022 е братовчед на класики като Conan the Barbarian 1982 (Конан Варварина), по фентъзи романите на Робърт Хауърд и Андрей Рубльов 1966, на Андрей Тарковски.
Композиционно се влияе от творчеството на великия пейзажист Иван Шишкин.
Имам множество акуратно предадени исторически моменти и дори препратки към бъдещи такива. Например Амлет забременява Олга (Аня Тейлър-Джой), славянска робиня. Той има видение, че Олга ще роди близнаци – момче и момиче. Момичето носи корона. Сигурен съм, че това е умен намек за княгиня Олга Киевска, която сама заслужава собствен филм.
Прекрасно е, че Егърс показва световете си такива, каквито са. Без да ги съди, през призмата на 21 век, да им инжектира злободневни политически послания и мантри. Или да се опитва – това сега е популярно, да вкарва CGI екшън сцени, между които има нефелна комедийна разтуха.
Мнението ми в едно изречение:
Гола, брутална, красива и първична сага, която бих гледал отново.
Бележки:
Заглавието е референция към Do Not Go Gentle Into That Good Night / „Не си отивай кротко в тъмнината“ на Дилън Томас.
*Превод Сидер Флорин
**Преводът е мой
Свързани публикации: