Вчера проверих рейтинга на Valhalla Rising 2009 (Изгревът на Валхала) в IMDB – 5.9 и падаше. Сега ще разберете, защо гласувалите бъркат.
Около 1000-та година е, нейде на север. Едноокият (тук е мястото за глупава шега) е ням войн без минало. Той е роб на племе викинги, които го използват като питбул – за публични боеве и залагания. Едноокият успява да избяга и заедно с друг роб – момче, което се грижи за него докато е в плен, се качват на викингски кораб търсещ Йерусалим. Корабът попада в мъгла и пътниците се озовават в Новия свят.
Това е историята в 5 изречения. Очевидно е, че тя има потенциал, защо тогава хората не харесват филма?
Защото няма сценарий, няма почти никакъв смислен диалог и почти нищо не се случва, а това, което се случва става ултра бавно. Но не само това. На места насилието е нетърпимо, а навсякъде героите са едноизмерни и плоски, като стъпала на дюстабанлия. И понеже усещам, че вече искате да го гледате – нека добавя: Ако очаквате епични битки между руси, двуметрови културисти с огромни брадви и шлемове с рога – ще бъдете разочаровани. По-добре си вземете шведско порно.
А сега, защо хората бъркат.
Режисьор е Никълъс Рефн, човекът, който през 2008 направи Bronson – историята за най-жестокия затворник в Англия. Никълъс е датчанин и създава северен филм, който започва с фразата: “В началото бяха само човекът и природата.”
И да – има природа, много природа, тонове природа. Треви, храсти, дървета, гори, реки, езера, океан и хиляди километри небе. Природата е фотогенична, огромна, сурова, смазваща. Има и хора. Хората са мълчаливи и мръсни, защото са мъже. А мъжете говорят само, когато има какво да кажат.
Противоречиво на гледката – самота, мъчение и смърт, филмът е посветен на живота. Защо сме тук? От къде сме дошли? Какъв е смисълът на това, което ни се случва? Как ще умрем? Това са въпросите на мъжете, а те питат, защото са покръстени. Едноокият е изключение. Той не е християнин. Той е див. Той мълчи. Той живее сега. Приема бруталността на живота – такава, каквато му е поднесена. Не се двоуми. Не изпитва съжаление. Не го е страх. Знае, че Валхала го очаква.
Мадс Микелсен e смел актьор. Малцина биха приели главна роля без нито една реплика. Микелсен не произнася дори звук, през целия филм разполага единствено със скули и едно око, което му е достатъчно. Той изгражда не герой, а символ. Викингският бог Один е повелител на войната, битките, мъдростта, поезията и победата. Другото име на Один е Едноокият. Подобно на него и нашият характер сънува и вижда, какво ще му се случи, какво предстои и просто го приема.
Valhalla Rising щеше да хареса на Джек Лондон, може би на Хемингуей, със сигурност на Йеронимус Бош. Но най-много щеше да го хареса Фридрих Ницше. Щеше да ръкопляска и да подръпва мустак. Едноокият е самото въплъщение на свръхчовек – индивид отвъд болката, страха и бога.
Мнението ми в едно изречение:
Филм жесток и може би безсмислен – като живота.
„Това е историята в 5 изречения. Очевидно е, че тя има потенциал, защо тогава хората не харесват филма?
Защото няма сценарий, няма почти никакъв смислен диалог и почти нищо не се случва, а това, което се случва става ултра бавно. Но не само това. На места насилието е нетърпимо, а навсякъде героите са едноизмерни и плоски, като стъпала на дюстабанлия.“ Прочитайки тези редове разбирам, че авторът на тези редове – най-вероятно – не разбира подобен тип кино. Да! Филмът не за хора, които харесват и очакват да видят филм тип „13-тият войн“ и то не за друго, а защото не биха го разбрали. Или поне не биха могли да видят част от това, което е вложено в него. Не искам да обиждам никого, още повече да обвинявам някого в невежество.
Гледах филма няколко пъти и то с удоволствие, защото, според мен, това е шедьовър. Повечето филми, които сме свикнали да гледаме са от типа „13 войн“, „300“, „Гладиатор“ и т. н. Всичко се развива последователно и на лесно достъпен визуален език. Не е обходимо много да му мислиш защо един прави това, а друг – онова. Дори в повечето случаи не улавяш как се чувстват героите. Във „Valhalla Rising“ има сценарий и то много. А филмът като цяло е един своеобразен символ. Дори е пълен със символи, чиято цел е да провокира чувства у зрителя. Това което го няма са излишните думи, защото няма безмислени диалози. Единственото безмислено в целия филм е утопичната „мечта“ на християнизирания викинг-водач, който (ако питате мен) си е луд.
Филмът е разделен на шест части: „Гняв/Ярост“, „Мълчаливият войн“, „Мъжете на господ“, „Непознатата земя“, „Ад“ и „Жертвата“.
Основните действащи лица са: Едноокият и момчето (които са главните герои в цялата история); групичката викингски мъже поробители на Едноокия и момчето; групичката от 10-тина християнизирани мъже (които се появяват в края на втората част и умиращи един по един до края на филма); т. нар. диваци (който населяват непознатата земя на която се озовават Едноокият, момчето и групичката християнизирани мъже).
Основната идея на филма е да усетиш емоциите на всеки един от героите, особено на Едноокия и момчето. Затова репликите са свързани повече с това да се изразят мислите на героите. А Едноокият показва своите чувства безмълвно. Естествено тази роля е изиграна блестящо от Мадс Микелсен.
Основно впечатление прави антихристиянското усещане. Има група от 10-тина християнизирани мъже, които са предвождани от един луд. Лудостта на предводитела им идава от налудничавата мисъл че ще основе новия Йерусалим в непозната земя и как ще промени света. Това усещане е подсилено в петата част на филма. Там един изчезнал войн от хриситянизираната група мъже се завръща (видимо завърнал се към езическите си корени) с една препаска, целият намазан с кал и изписани рунически знаци по него. А също и с факта, че до края на филма, по един или друг начин, тези християнизирани мъже измират.
Езичеството и по-точно нордическото езичество (или т. нар. в наши дни Одинизъм) е показано и символизирано във филма главно с Едноокия войн и представянето му като свръх-човек. Самият Один е отъждествяван и описван като висок едноок войн, който се принася в жертва, за да получи знанието за руните.
Впечатление във филма прави и породилата се симбиоза между Едноокия и момчето. Момчето припозна баща си в лицето на мълчаливия войн, а Едноокият се сдоби със син. Тази симбиоза се потвърждава от четенето на мислите на Едноокия от момчето и от последната част на филма – тази със саможертвата на Едноокия. Да! Едноокият накрая се принася в жертва, за да може момчето да живее и да намери своя дом. И единствено това момче има най-чистото виждане и идея за света. Не искаше нито да променя света на другите и техните виждания (както лудия християнизиран предводител), нито да забогатее или да изкупи чувството си за вина (като всички останали). Единствената му цел и мечта бе да се прибере вкъщи, където и да е това. Искаше дом, семейство и да води мирен начин на живот.
Като цяло мога да заява, че това е филм който си заслужава да се види. Но и не да очаквате чист екшън, с който да си запълните свободното време. От 10 зрителя осем или девет души няма да го харесят имено заради това – не е запълващ свободното ви време екшън, а е филм оставящ след себе си чувства и емоционалност.
Ami nz spored vas tova film za gledane li e? Az Ne moga da si obqsnq chast ot evoliuciqta na chovechestvoto za koqto tolkova pretendirate Ne otricha li tezi izrodshtini koito sa izlucheni v tozi meko kazano antihumanen film i neshto drugo,Nujno li e da si predstavqme koi kogo kak e ubival nqkoga kajete mi ……I kakvo celi tozi film………!?!?!?!?
На достъпен език казано: този филм не е за вас. Без да се обиждате, по-добре изгледайте отново „Гладиатор“.