Skip to main content

Haywire 2011

Haywire 2011

Няколко пъти вече съм писал за филми, които биват подценявани от масовата аудитория. Днес пак пиша. Не, не е френски филм – затова имаме Rozix – екшън е.  

Haywire 2011 (Мокри поръчки) е последният филм на Стивън Содърбърг. Филмът е с лош резултат в IMDb. Сайтът използва рейтингова система от 1 до 10, повечето недоволни искат да бъде добавена 0, за да могат да оценят обективно. ОК, мога да се мотивирам по-изчерпателно, но като начало – Дришльовци!

Филмът не е 10-ка, но Джина Карано е, както и всяка красива жена, която кара Mitsubishi Evo с една ръка и може да ви нокаутира с другата. Филмът не е дори и 8-ца, но ми харесва – въпреки че съм го гледал стотици пъти.

Джина Карано е Малъри Кейн, наемник за поръчки, които трябва да останат извън протокола. След мисия за спасяването на заложник в Барселона, тя е прехвърлена към друга операция в Дъблин. Там по болезнен начин осъзнава, че е прецакана, което налага да наложи Чанинг Тейтъм, Майкъл Фасбендер, Юън Макгрегър, Антонио Бандерас и почти за малко Майкъл Дъглас.

Това е екшън. Един човек пребива други хора, по начин, който ви доставя удоволствие.

Екшън филмите – подобно на цигарите, хамбургерите, дъвката и напитките с кока, са американско изобретение. Днес жанрът е в упадък. Жалко. Содърбърг се опитва да го спаси от това, което е – преяло с пари, подуто от продуктово позициониране, въоръжено до зъби, вулгарно и експлоадиращо всеки пет минути чудовище. Това, което той снима е просто, елегантно, добре озвучено, изпипано кинематографически насилие, опаковано с безмилостен монтаж – всичко продължава около час и половина.

Haywire 2011

Диалогът може да е по-добър и Джина Карано не е актьор – тя е мускул. Когато е в рокля камерата не слиза под бедрата й, за да ни спести аграрните й прасци, които обаче тя използва изключително. В реалния живот Карано е ММА шампион и носител на рекорд за муай-тай.

Да я гледаш как пребива мъж след мъж е катарзисно. От филмите за Джейсън Борн не се бях наслаждавал на ръкопашен бой.  Начинът, по който манипулира цялото си тяло и това на противника са впечатляващи. Експлозивността на сцените ви карат да се спомните първия път, когато сте гледали филм с Роки или Рамбо.

Ако ми кажете, че предпочитате Анджелина Джоли облечена в латекс да симулира нещо подобно, докато прелита с мотоциклет над движещ се влак – на забавен каданс и в облак от експлодиращи пламъци – няма да ви повярвам.

Филмът е ретро. Снимането е като в поредицата за Мръсния Хари или ’70-тарско ТВ шоу – The Streets of San Francisco 1972 (Улиците на Сан Франсиско) например. Това е най-добрият екшън – филм, в който телата са в безмилостно действие.

Мнението ми в едно изречение:

Отлично техническо изпълнение на класическа тема, което може да се възползва от по-добра игра, но ви носи необходимото мимолетно забавление.

4 thoughts to “Haywire 2011

  1. Гласувах с 1 в imdb за този филм някъде около 30-тата минута. Единствената причина, че не излязох после е, че имах среща точно пред мола малко след края на филма.

    Джина Карано има 2 основни минуса. Първият е, че е слаба актриса. Вторият е, че нещото, което не веднъж е спасявало слабите актриси е, че са бахти-пичките-копеле. Е, Джина Карано не става. Освен за спаринг партньор.

    Сценарият има също един много голям минус – предвидиим е. Освен в моментите, в които е нелогичен и несвързан. Което не е хубаво.

    Радвам се, че вече не си спомням за какво става дума в този филм.

    Помня, че се правеше на дама в някакъв старинене замък.

    Е, поне това беше смешно.

    Г.

  2. Мисля, че повечето хора са очаквали нещо повече, защото филмът е обявен като трилър – очакваш шпионски тайни и мистерии, неочаквани обрати, и комбинации – демек, сценарий и добра игра.

    Но това, което гледаш е напълно предсказуемо и ретро ’70-тарско – хора тичат по улицата на джазирана музика и са млатят като се настигнат. Рамбо, Командо или The Expendables също не блестят със сценарий. Просто е трябвало да завие изцяло натам, а не да се опитва да го прави и трилър, защото не е. На мен ми хареса, почти колкото последната невъзможна мисия.

    Другото разочарование е, че Содърбърг събира големи звезди на едно място и (сякаш нарочно) не ги използва на 100% – същото беше и с Contagion. Поне трима души ми казаха нещо подобно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *