Последният месец чувам единствено: „Няма нищо за гледане“. А последната седмица: „Няма ли да пишеш за Everything Everywhere All at Once 2022 (Всичко навсякъде наведнъж)?“.
Не, няма да пиша. Но има по-яки филми за гледане.
Five Fingers 1952 (Пет пръста)
Джоузеф Манкевич споделя историята на Цицерон, един от най-ефективните шпиони на Нацистка Германия. Джеймс Мейсън е превъзходен в ролята. Той е пешка, която става царица в играта на шах между Великобритания и Германия.
Мъжът е истински, името му е Елиеса Базна, албанец, роден в Югославия. Преминал през френската армия, от която е изгонен, защото… краде. През 1943 Базна става иконом, на британския посланик в Истанбул. Той има достъп до секретни документи, които снима и продава безскрупулно на германците. Ако отчетем инфлацията, заработва над 9 милиона британски лири.
Във филма, той е разкрит от висок и умен английски контрашпионин. В реалността, това се случва едва след Втората световна война и остава без последици. Но Цицерон получава иронично възмездие. Оказва се, че всички пари, с които му плащат нацистите, са фалшиви.
The Long, Hot Summer 1958 (Дългото горещо лято)
Сценарият на драмата е базиран на три различни произведения от Уилям Фокнър, но особено „Селцето“. Допълнително подправен е със стила и героите на Тенеси Уилямс. Филмът среща – докато смъртта ги раздели, Пол Нюман и Джоан Удуърд.
Бързият хитрец Бен Куик (Нюман) пристига в малко градче в Мисисипи. Там се забърква със семейство Варнър, земевладелци и меркантили. Ролята изстрелва Нюман сред звездите. Фрапантно е изпълнението на Орсън Уелс, който е 40-годишен по това време, но играе 60-годишния патриарх на фамилията. Решението на гримьорите е да го цапосат с дебел слой грим, който прилича на кафява боя за обувки.
Fat City 1972 (Щедър град)
Знаете за Hard Times 1975 (Трудни времена), знаете за Rocky 1976 (Роки), Raging Bull 1980 (Разяреният бик), Ali 2001 (Али), Million Dollar Baby 2004 (Момиче за милиони), The Fighter 2010 (Боецът), сигурно и за Southpaw 2015 (Обратен гард), но преди тях има един филм, който трябва да знаете също.
Боксьорът-режисьор Джон Хюстън казва, че филмът му е за: „духовния път на победените и безсмислието, и неразрушимостта на надеждата“. Сценарият е по едноименния роман на Леонард Гарднър, който е и сценарист.
Двама боксьори – един, който залязва (Стейси Кийч) и един, който тепърва започва (Джеф Бриджис), трябва да преглътнат реалността, че никога няма да са велики. Към двойката добавяме и алкохоличка, изиграна от ексцентричната Сюзън Тирел.
Има няколко „ъперкът“ сцени, които ще ви нокаутират. Особено як е краят. Единият мъж казва: „Остани да поговорим“, на другия. Двамата пият кафе и говорят – без думи. Fat City 1972 повлиява почти всеки друг филм за бокса. Но също лентите с теми алкохолизъм и депресия. Голият му реализъм – сигурен съм, инспирира The Wrestler 2008 (Кечистът), на Аронофски.
The Last of Sheila 1973
Ако мислите или сте съгласни, че Glass Onion: A Knives Out Mystery 2022 (Вади ножовете 2) е ОРИГИНАЛЕН, УНИКАЛЕН и САМОРОДЕН шедьовър, трябва да ви кажа две неща. Първо, имате ниски стандарти. Второ, не гледате достатъчно филми.
Райън Джонсън е под влиянието на: Death on the Nile 1971 (Смърт край Нил), Murder on the Orient Express 1974 (Убийство в Ориент експрес). Но директно прекопира този филм. Не вярвате? Ето, сценария.
Богат филмови продуцент изпраща покани до тайфа шарени характери – актриса, режисьор, сценарист, агент на таланти… Всички се познават, макар да не се виждат редовно. Събират се на огромна яхта. Продуцентът ги уведомява, че ще играят игра. Година след смъртта на съпругата му – Шийла, която е блъсната и убита от неизвестен шофьор. В средата на играта домакинът – неочаквано, е убит. И няма да е единствен.
Thief 1981 (Крадец)
Крими, екшън, драма и кино дебют за Майкъл Ман, който е основополагащ за стила му. В главната роля е Джеймс Каан, това е второто му най-любимо участие. Второто, след The Godfather 1972 (Кръстникът), разбира се. Героят му е хладнокръвен мъж, който „не се налага да повтаря“, когато говори.
Независим майстор касоразбивач се опитва да заживее „чист“ живот, но мафията има други идеи. Външният вид и атмосферата на Thief 1981 са бижу. Ман иска филмът да е „мокър“. Мрачните улици на Чикаго постоянно са заливани с вода, а дъждът дори е част от саундтрака. Това създава усещането за блато, за безизходица, за удавяне, за обреченост.
The Hit 1984 (Ударът)
Гангстерски филм, толкова сладко 80-тарски, толкова семпъл и философски. Четирима души в кола, които пътуват от Испания за Франция. Мъжете са гангстери, момичето е красиво и е заложник.
С брилянтните изпълнения на Терънс Стамп и Джон Хърт, този минимализъм е като сън. Сън, непредвидим, но също по британски смешен.
Red Rock West 1993 (Червените скали на запад)
Нео ноар, пълен с интриги, който гледах от видео касетка под наем. Имаше такива едно време.
Майкъл (Никълъс Кейдж), скитник в търсене на работа, попада в Ред Рок, прашно градче в нищото. Там бива сбъркан с наемен убиец, от местния съдържател на бар. Вместо да убие целта си – красивата съпруга на поръчителя (Лара Флин Бойл), той решава да я предупреди. Следват серии от прецаквания, става още по-интересно, когато пристига истинският убиец (Денис Хопър).
Swimming with Sharks 1994 (Да плуваш с акули)
„Пръв работен ден?“. „Да, пръв работен ден“. „Един съвет, тогава. Разкарай усмивката. Приличаш на загубеняк“.
Не знам дали сценаристът и режисьор Джордж Хуанг е под влиянието на The Player 1992 (Играчът), черната комедия на Робърт Олтмън или черпи изцяло от собствените си черни преживявания. Филмът е циничен поглед в сърцето на Холивуд.
Гай е наивен, 25-годишен младеж, пълен с мечти. Той е късметлия. Първата му работа е асистент на Бъди Акерман (възхитителен Кевин Спейси), един от най-големите продуценти. Бъди убива детските мечти, че и се изпикава върху гроба им. Краят е шокиращ.
Secrets & Lies 1996 (Тайни и лъжи)
Макар да има история, този филм на Майк Лий официално няма сценарий. Режисьорът се среща поотделно с всеки актьор, за да обсъдят кой е героят му, но само това. Те не знаят какво ще се случи. Когато се случва, се случва за първи път и за нас, и за тях. Повечето от сцените са импровизирани от Мариан Жан-Батист, Бренда Блетин, Лесли Менвил, Тимъти Спол и всички останали. Работи ли? Достатъчно, че да спечели 5 номинации за Оскар, три награди БАФТА и три в Кан, включително Palme d’Or.
Чернокожа жена от средната класа, която е осиновена от бяло семейство, иска да намери биологичната си майка. Оказва се, че майката е бяла, бедна жена от работническата класа. Не харесвам режисьори като Кен Лоуч, чиито буквалистки, соц филми могат да достигнат истерични нива на сапунена мелодрама. Secrets & Lies 1996 прави коментари за класата, бедността и обществото, но те са подтекст. Умно и с любов към героите, филмът се фокусира върху тях.
City Hall 1996 (Кметството)
Политическата драма има сладникав край. Но цялостната атмосфера и актьорите са за шестица. Филмът правдиво предава тихия, дискретен, ласкателен, лицемерен, лукав, лепкав, лъстив и загладил косъм свят на политиката.
Ал Пачино е Джон Папас, динамичният кмет на Ню Йорк, който може да ви трогне с речите си от раз. Главната роля обаче е за Джон Кюсак – кметската дясна ръка. Нишката започва да се разплита, след улична престрелка между ченге и мафиот, 6-годишно дете е случайната жертва.
Breakdown 1997 (Инцидентът)
Кърт Ръсел е любим актьор на Джон Карпентър (участва в пет негови филма) и Куентин Тарантино (използва го в три от девет). Трилърът на Джонатан Мостоу обяснява защо. Ръсел е мъжествена звезда, която има важно качество – той е нормален. Не е нито твърде висок, нито твърде мускулест, нито захаросано красив, нито типично грозен. Той е един от нас. Това го свързва бързо, истински с аудиторията.
Джеф и Ейми са двойка, която мечтае за новия си по-добър живот в Калифорния. Джипът им се чупи – в средата на пустинята, по пътя към безгрижното бъдеще. Джеф остава до автомобила, а Ейми се качва на автостоп. Услужлив тираджия се съгласява да я закара до близката крайпътна закусвалня. И кошмарът започва.
Men with Guns 1997
Джон Сейлс e режисьор, сценарист, монтажист, актьор и писател, пред всяко едно може да се сложи „независим“. Често филмите му имат политическо послание. Да не се червим смутено, човекът си е червен, демек ляв. Но този филм, макар да има няколко задължителни реплики колко лоши са богатите и колко опасни са белите, отива отвъд това. Сякаш четете Маркес, а не Маркс. Колкото рустикално колоритен, толкова магически и страшен.
Професор по медицина, който наскоро е станал вдовец, решава – преди да се пенсионира, да посети бившите си студентите. Той е направил програма, нещо като „Лекари без граници“, които работят в индиански села, дълбоко в джунглата. Апропо, действието се развива в неназована страна в Латинска Америка, която може да е всяка една страна в Латинска Америка. Тази програма е неговото наследство за света. Той издирва един по един младите лекари и започва да трупа разочарования. По пътя, лекарят среща гладен сирак, дезертирал войник, свещеник, който е загубил вярата си, нямо момиче, което е изгубило гласа си, след като е изнасилено от войниците. Пътепис, приключение, преследване на смисъл.
Frailty 2001 (Грях)
Хорър-трилър, който според Джеймс Камерън и Стивън Кинг е филм на годината. Режисьорски дебют за Бил Пакстън, който изиграва една от ролите.
Млад мъж (Матю Макконъхи) влиза в офиса на ФБР, за да направи признание. Брат му е сериен убиец.
Lantana 2001 (Лантана)
Андрю Бовел написва страхотен сценарий, който режисьорът Рей Лорънс, превръща в почти перфектна криминална драма. Австралийският филм заслужава награда, дори и само за уводния си кадър. Антъни Лапалия, Кери Армстронг, Барбара Хърши, Винс Колосимо, Рейчъл Блейк и Джефри Ръш изнасят майсторски клас. TОВА Е ВАШИЯТ ФИЛМ, ако харесвате истории, които преплитат в мрежа няколко силни характера: Network 1976 (Телевизионна мрежа), Magnolia 1999 (Магнолия), Requiem for a Dream 2000 (Реквием за една меч), Crash 2004 (Сблъсъци).
Филмът започва с щурци и пеещи птици. Красиви, тучни, цъфнали храсти. Камерата се мушва в тях. Тъмно е. Виждаме крак, ръка, усуканото тяло на жена. Не виждаме лице.
The Salton Sea 2002 (Соленото езеро)
Киното обича наркотиците. Един от първите филми, които се гмурва в света на синтетиката. Субкултурата на амфетамините е преситена с хиперболизирани, over the top характери, които заекват, хълцат, хриптят, трептят и треперят. Почти всички са надрусани, почти постоянно.
Според Тони Гейтън, сценарият е написан, като демонстрация на писателските му умения. Пример, който разпраща, когато търси работа по студията. Текстът е шокиращ и експериментален, Тони не вярва, че някой някога ще има смелостта да го филмира.
Вал Килмър е подготвен за този микс от крими, черна комедия и нео ноар. Той е мъж с двойна самоличност. Едното му Аз е джънки, което се опитва да направи собствен удар. Другото му Аз е джаз тромпетист, който живее щастливо с красивата си съпруга. Винсънт Д’Онофрио е незабравим като Мечо Пух, психопат нарко „готвач“ и дилър, който е загубил носа си, поради прекомерното смъркане. Ако смятате, че Ралф Файнс е противен като Волдемор, то Винсънт ще ви слиса.
Nothing But the Truth 2008 (Нищо друго освен истината)
Политическа драма на Род Лури и най-добрият филм в кариерата му.
Участват Кейт Бекинсейл, Мат Дилън, Анджела Басет, Алън Алда и Вера Фармига, тя открадва всяка сцена. Те са: амбициозен репортер, нахъсан прокурор, авторитетен редактор, високоплатен адвокат и агент на ЦРУ. Свързва ги атентат над американския президент.
Revanche 2008 (Реванш)
Въздействащ австрийски трилър, чиито сценаристи сякаш са Достоевски и Фройд. Опустошителна аутопсия на човешката психика на Гьотц Шпилман.
Дребен гангстер, проститутка, домакиня и полицай от малък град са хвърлени в чистилище от престъпление, наказание, вина, изкупление.
A Prophet 2009 (Пророк)
19-годишен французин от алжирски произход (Тахар Рахим) попада в затвора. Намира се в средата на война – между араби и корсиканци. Микрокосмос от автентични характери, чийто главен герой пораства пред очите ни.
Не гледам много френски кино, но ако правя списък с най-доброто, което съм гледал през 21 век – този филм ще влезе 100%.
Predestination 2014 (Предопределен)
Супер подценен, австралийски трилър-фантастика с Итън Хоук и феноменалната Сара Снук. Базиран на разказа „Всички вие зомбита’“ от Робърт А. Хайнлайн.
Жаргонът за нещо такова е mindfuck. Събитие, което не просто ще ви обърка, но ще подкопае убежденията и възприятията ви за реалността. Хоук е темпорален агент, той пътува във времето в преследване на терорист. Следва серия от завои, парадокси и пространствено-времеви сюрпризи. Ще ви хареса, обещавам!
Foxtrot 2017 (Фокстрот)
Израелският режисьор Самуел Маоз ни предлага интелигентна режисура, образцово построени сцени, добри актьори, сладка работа с камерата.
Богатото семейство Фелдман научава, че синът им, който е войник, е загинал при изпълнение на задълженията си. Военните отказват да кажат къде и как. Няколко часа по-късно, родителите са уведомени, че е станала грешка. Загинал е друг Фелдман. Бащата изпада в ярост.
Kill the Irishman 2011 (Убий ирландеца)
Слабото място е бюджетът. Личи си, че не е останало много, когато са платили на Кристофър Уокън.
Втори филм с Вал Килмър и Винсънт Д’Онофрио, но тук блести Рей Стивънсън, като Дани Грийн, истински гангстер от ирландски произход, който започва война с италианската мафия.
Свързани публикации:
21 чудесни филма, които (може би) не сте гледали
Супер списък. Благодаря. Имам да наваксвам.
А защо няма да пишеш за Everything Everywhere? Питам като човек, стигнал до 40-тата минута и чудещ се дали да го догледа.
@Цъки Аз стигнах малко след средата. Не е за мен.
И от мен голяяямо Благодаря!
Гледал съм само 5 броя от списъка, като само Предистинейшънчето ми е прясно, шот го гледах за втори път скоро…. време 🙂
@POW R TOC H
Моля, моля и приятно гледане!
Мдаааа… Имаме списък! 🙂 Особено старите филми. Един ден, като остарея, съм си обещал да изгледам много класики.
По време на пандемията успях да изгледам Амаркорд на Фелини, Париж, щата Тексас и Пътникът на Антониони и разбрах каква голяяяяма празнина зее в познанията ми в киноизкуството! 🙂
Австрийския Реванш, Фокстрот и особено Пророк са много добри! И все пак има толкова хубави френски филми! 😉
Някои филми ги помня от видеокасетите – Ред Рок, Кметството…:) Какви времена. И те глобяват ако лентата на касетата не е превъртяна!! 🙂
@Ясен моите касетки ВИНАГИ бяха превъртени 🙂