Той е сценарист, режисьор и продуцент. И като повечето от нас не е гений. Знае го. Работи в сфера, която е доминирана от екипи. По дефиниция екипите са посредствени. Изключителни са индивидите. Те стават легенди.
Кариерата му започва през 60-те, от позицията асистент режисьор в телевизията. Бързо си дава сметката, че не му харесва да прислужва на Уди Алън. Затова вечер – след работа, започва да пише сценарии.
Написва дори няколко хита. Първият е The Getaway 1972 (Бягството), със Стийв Маккуин и Али Макгроу. Филм, който критиката посреща на нож, но публиката харесва.
В средата на 70-те огладнява за режисура. И решава, че освен сценарист може да е и режисьор. До днес е режисирал 23 филма и 4-5 сериала. Продуцент е на Alien 1979 (Пришълецът) и всичките му продължения и размножения.
Това са 8 филма на Уолтътр Хил, които трябва да гледате.
Hard Times 1975 (Трудни времена)
Започваме с дебюта му като режисьор, защото декларира Хил като вкус, усещане и тематика.
Като дете, той е под силното влияние на своя дядо и баща. Възхищава им се, защото са „умни, но физически мъже“. Те използват главата си, но работят с ръцете си. Могат да строят, поправят, създават. По-късно Хил ще определи вкуса си като „младежки“. Историите, които харесва и сам започва да разказва са за мълчаливи, силни, способни мъже и жени, които не се предават на обстоятелствата.
Hard Times 1975 е ренесанс за Чарлс Бронсън. Той става истинска звезда – на 53-годишна възраст, в ролята на странстващ боксьор, по времето на Голямата депресия. Хонорарът му е $1 милион. Целият бюджет на филма е под $4 милиона. Приходите надхвърлят $30 милиона.
The Long Riders 1980 (Бандата на Джеси Джеймс)
Всеки филм, който съм създал е уестърн – казва Хил. Дори и да не снима уестърни, той се възползва от „митопоетиката“ на жанра. Привлича го, защото е „оголена морална вселена“, чиито проблеми и решения са отвъд спокойното, бежово ежедневие.
The Long Riders 1980 демонстрира режисьорските умения на Хил, но и честността му като творец. Всичките му уестърни, а според мен този е най-добрият, са с реалистични герои. Хил бяга от клишетата, които разделят хората на „единствено добри“ и „единствено лоши“.
Девет мъже от четири семейства, които стават част от американската митология. Хил решава ролите на братята да бъдат изпълнявани от актьори, които са братя в реалността. Избира братята Кийч, Карадайн, Куейд и Гест.
Миналата година 82-годишният Хил се завърна към киното с Dead for A Dollar 2022. Рестарт – с Кристоф Валц, Уилям Дефо и Рейчъл Броснахан, който не бе успешен.
Southern Comfort 1981 (Южен комфорт)
Може би най-страшният филм на Хил. Екшън на оцеляването, който тича покрай границата на ужаса. Американски войници, които са на учение в блатата на Юга, се конфронтират с местни жители.
Наскоро писахме за опозицията: селото срещу града. Филмът печели от средата, но и отличната игра на повечето актьори.
48 Hrs. 1982 (48 часа)
Първият голям комерсиален успех на Хил. Блокбъстър и актьорски дебют за Еди Мърфи, който го изстрелва до златния му статус – най-обичания и симпатичен актьор за времето си.
Някои казват, че с 48 Hrs. 1982 Хил изобретява поджанра buddy movie. Не съм съгласен. Това са филми, чиито герои – поне в началото, са двойка мъже, приятели или поне партньори по неволя, които посрещат заедно трудностите и перипетиите на живота. Лаурел и Харди, Абът, и Костело, Бъч Касиди, и Сънданс Кид, The French Connection 1971 (Уилям Фридкин), на Уилям Фридкин, са успешни десетилетия преди него.
Но успехът на 48 Hrs. 1982 създава цунами, което ни донася бижута като: Beverly Hills Cop 1984 (Ченгето от Бевърли Хилс), Lethal Weapon 1987 (Смъртоносно оръжие), Midnight Run 1988 (Среднощно препускане), Thelma and Louise 1991 (Телма и Луиз), Rush Hour 1998 (Час пик), Training Day 2001 (Тренировъчен ден) и The Nice Guys 2016 (Любезните пичове).
Red Heat 1988 (Червена топлина)
Списъкът ми нямаше да е сериозен, без този пищящо 80-тарски екшън. Уолтър Хил вярва, че 40-годишният Арнолд Шварценегер има по-голям актьорски потенциал, от демонстрирания до момента. Дори го кара да отслабне и гледа Грета Гарбо, белким прихване нещо.
Макар Хил да има желание да снима в СССР, единственото, което получава е отказ. Сцената на Червения площад е заснета нелегално, от малък екип, който се прави на туристи. Останалата руска атмосфера е заснета в Австрия.
The Driver 1978 (Шофьорът)
За втория си филм Хил иска да работи със Стийв Маккуин. Той написва ролята на мълчаливия Шофьор за него, но в крайна сметка, тя е изиграна от Райън О’Нийл.
Макар Vanishing Point 1971 (Внезапно изчезване), на Ричард Сарафян, който е с подобен сценарий, да го предшества, Уолтър Хил прави по-добрия филм. Очертава се като сценарист и режисьор, който активно избягва диалога.
The Driver 1978 наистина ми харесва. Оголва героите си до архетипи, които говорят с действие. Те дори нямат имена. Детективът (Брус Дерн) се изправя срещу Шофьора (Райън О’Нийл), а между тях е жената – Играчът (Изабел Аджани).
Стилът на филма е копиран десетки пъти. The Terminator 1984 (Терминаторът), The Transporter 2002 (Транспортер), Drive 2011 (Живот на скорост) и Baby Driver 2017 (Зад волана) са под активното му въздействие. Тарантино отмъква няколко сцени, които използва в няколко от филмите си.
The Warriors 1979 (Войните)
Популярна дума, последното десетилетие-две, е zeitgeist, тя обозначава неща – книги, филми, песни, събития, които улавят духа на времето. Стила, модата и настроението биват капсулирани във времева крипта, от която можем да разберем за културата и мирогледа. Woodstock например улавя 60-те. Wall Street 1987 (Уолстрийт) е епитом на 80-те. Неговата нихилистична, антиконсуматорска опозиция – Fight Club 1999 (Боен клуб), е изводът на 90-те.
Уолтър Хил е късметлия да улови 70-те в Америка. The Warriors 1979 оставя отпечатък върху поп културата. Цитиран е от множество други филми, анимации, сериали, електронни игри. А също в песни на: Айс Кюб, Тупак Шакур, Фет Джо, Пъф Деди, Кендрик Ламар, Twisted Sister, Biohazard, Wu Tang Clan. Неговият vibe доминира Beat It на Майкъл Джексън. Филмът е любим на Ramones, но и на Роналд Рейгън.
Last Man Standing 1996 (Последният оцелял)
Филм, който повечето критици не биха избрали за подобен списък. Почти 70% от тях биха го пренебрегнали, заради неговата прашна лаконичност и брутална праволинейност. Освен че е личен guilty pleasure, това според мен е един от най-подценяваните филми на Хил.
Режисьорът получава предложение да направи официален преразказ на Yojimbo 1961 (Йоджимбо) на Акира Куросава. Има едно условие: филмът не може да е уестърн.
Хил създава малък триумф в нео ноар. Жанр, който ми е близък по сърце. Филмът е мъжкарски и стилен. Изпълнението на Брус Уилис – едно от най-добрите в кариерата му, е реверанс към Хъмфри Богарт и Робърт Мичъм.
Свързани публикации:
Най-добрите 21 уестърна от 21 век
Джон Форд и 7 любими негови филма