„Обичам Юга. Но също Югът ме насира от страх. Роден съм в Алабама. Суха земя. Дядо ми беше проповедник и миньор. Прадядо ми умря от бяс. Прапрадядо ми убил човек, докато спорели за една овца…”*
Така започва писмото до читателите на Джейсън Аарон. Комиксът Southern Bastards, който той и Джейсън Латур създават, е история на отмъщението, която се развива в затънтените селски части на Алабама.
Един от силните европейски филми на 2022 бе The Beasts 2022 (Зверовете). Развива се в затънтените селски части на Испания. Родриго Сорогойен и Изабел Пеня базират сюжета си на истински случай. Двойка холандци се местят в село в Галисия, където 51-годишният съпруг изчезва през 2010.
Във филма двойката е от французи. Те купуват земя за малка ферма и започват да възстановяват изоставени селски къщи. Идеята им е да вдигнат обезлюдяващото се село и го превърнат в дестинация за еко туризъм. Селяните са на друго мнение.
Предимствата на филма са: бавното темпо, зловещата, схлупена атмосфера, актьорите – Денис Меноше, Марина Фоис и Луис Захера, които играят на три езика.
Конфликтът е ясен – градът срещу селото. Арогантната цивилизованост на френския професор се удря в ненавист, страх и враждебност. Силата на телесните нужди, комбинирана с неграмотност, алкохолизъм и психични заболявания надделява над „умните и красивите“.
Докато гледах The Beasts 2022, си мислех за френската класика Jean de Florette 1986 (Жан дьо Флорет). Режисьорът Клод Бери адаптира – в две части, романа на Марсел Паньол „Вода от хълмовете“.
След като унаследява земя, семейството на градския мъж Жан (Жерар Депардийо) се мести в село, някъде в Южна Франция. Жан мечтае да отглежда цветя. Съседите му са скептични – земята не е добра за цветя, това е тежка работа – не е за гражданче.
Жан започва да прилага нови, научни методи за земеделие, а селяните го подиграват. Но фермата тръгва. Скоро задевките преминават в завист, студена война и горещ сблъсък. Генерал на селската армия е дядо Сезар (Ив Монтан), който – макар да е дъртак, смазва младия оптимист.
Селото срещу града е културна опозиция, която е в основата на различни произведения. Жанрово, тя води до комедия – като в City Slickers 1991 (Градски каубои), драма – In the Heat of the Night 1967 (Среднощна жега), екшън – Southern Comfort 1981 (Южняшко самочувствие) или до ужаси – Deliverance 1972 (Избавление) и Midsommar 2019 (Мидсомар).
Контактът, между селото и града, може да се развие по два сценария. Единият е описан от римския историк и политик Тацит. Той разглежда германските племена като антитеза на корумпирания Рим. Хората от „големия град“ са лукави, алчни, развратени, егоистични, циници. Хората от „малкото село“ са честни, трудолюбиви, невинни – даже магически, защото са близо до природата.
Сценарий 1: Човек от големия град пристига в селото, за да се спаси от лудостта, за да заживее спокоен, чист, пасторален живот. В The Girl from Paris 2001 млада жена бяга от стреса на корпоративния живот, за да започне да отглежда кози за сирене в идиличната провинция.
Сценарий 2 е сценарият на The Beasts 2022. Човек от големия град дезертира към селото, за да яде био домати и диша чист въздух, но попада в нецивилизовано мъчилище.
„Отвореното общество и неговите врагове“ на Карл Попър е за това. Макар да е блед спомен в главата ми, философският труд – в два тома, търси корените на тоталитаризма. Намира ги, след обширна ментална гимнастика, във философията на Хегел и Маркс, но също в затвореното, племенно общество, което е движено от „колективен егоизъм“.
Попър заимства тези идеи от Анри Бергсон. Французинът описва затвореното общество като място на статика и кохезия, базирана на ригиден морал, табута и суеверия.
Място, в което цар е семейството, фамилията, кастата. Съответно, място, което произвежда забрани, страхове и ксенофобия. Селото е основен източник на ужаса в The Painted Bird 2019 (Боядисаната птица), военна драма, по едноименния роман на Йежи Косински.
Германският Western 2017 (Уестърн), който се развива в България, няма кохерентен сюжет или диалог, а е колаж от „най-доброто“ на селския живот. Българите са документално достоверни. Такъв е и филмът, хибридна документалистика, политическа критика на германец към германското, на жена към мъжкото. Германците, които се имат за градски хора, се държат пренебрежително с „диваците“ от българското село.
Валеска Гризбах създава очакването, че ще се случи нещо ужасно, като използва тишината и мълчанието на селото. Двете групи – както в The Beasts 2022, не се разбират, защото има езикова бариера.
Същата селска глухота използва Хоуп Диксън Лийч в The Levelling 2016. Главната роля е за дистанцията и застоят на мястото. Те подсилват мъката и страданието.
Американският икономист и философ Томас Соуъл – в книгата си Migration and Culture, коментира културните разлики, между „хората от планината“ и „хората от равнината“. Хората живеещи в планини остават откъснати – за дълги периоди от време. Това прави възможно запазването на уникални езици, религии, практики и обичаи. Например английският език бързо завладява равните полета на Британските острови. Но келтският не умира, благодарение на хълмистите и гористи части на Шотландия.
Изолацията е решаващ фактор, едновременно за политическата автономност, но и културния сепаратизъм. Общества, които дълго време са доминирани от козата, магарето и мулето, снега, и скалите произвеждат калени, жилави, твърди хора. Особено агресивни са мъжете.
Повечето „специални“ части – във военната история на света, са доминирани от планинци. Шотландската и швейцарската гвардия, варяжката тагма, спартанци, самураи, гурки, чеченци, дагестанци, рифианци, и албанци (в османската армия).
Ако градът ви изолира от природата, то селото ви свързва, запоява. Телесността на фермата и господството на физиологията са натуралистично живоописани в бразилския Neon Bull 2015 (Неоновият бик), на Габриел Маскаро.
Когато има проблем в селото, той е между МЕН и ТЕБ. Градът е място за страхливци, които могат да се скрият в тълпата. Конфликтът в селото започва от къс месо, парче земя, шепа вода. Той е витален, на живот и смърт, очи в очи.
Селата са вълшебни. Уханието на земята, ароматът на тревата, парфюмът на цветята, вкусът на плодовете, широкото синьо небе, тучните зелени полета, чистота на заскрежените върхове – това е радостта от живота. Странно тогава, защо повечето хора на планетата загърбват този рай и копнеят за ада на града.
Свързани публикации:
Да разлаем кучетата, да вдигнем гълъбите и да отидем на баня
*Преводът е мой.