
Два неонови филма осветяват нощта. Двама герои намират съдбата си в студената светлина.
Neon Bull 2015 (Неоновият бик) на Габриел Маскаро

Той е Иремар, беден бразилски работник в пътуващо родео. Иремар се грижи за биковете. Храни ги, реши ги, бута ги, чисти ги, чисти им, а после се опитва да измие и себе си с малкото останала вода.

Иремар има мечта – да стане шивач на женски костюми. Самоук е. Има малка, почти детска шевна машина, колекционира снимки и рокли от старите филми, рисува моделите си върху телата в лепкави порно списания.

Всичко, което успее да ушие е за Галега, шофьор на родеото и еротична танцьорка. Другите колоритни герои са Кака, дъщерята на Галега и Зе, дебел, добродушен и глупав работник, който се надява да си купи мотор.
The Neon Demon 2016 (Неоновият демон) на Никълъс Уиндинг Рефн

Тя е Джеси, момичето от село, което идва в големия град, за да го превземе с красотата си. Тя е слънчев лъч, тя е Слънцето, тя е Ел Фанинг, която не се справя с ролята.

Джеси среща Руби, гримьорка със златно-цинично сърце. Руби хвърля Джеси в неонов свят от кокаин и синтетика. Пълно е с лекомислени, празни, кисели, анорексични, екзоскелетни кучки-лесбийки с уклон към некрофилия. Те са готови да направят всичко, за да са млади, дори да изядат конкуренцията. Да. Джеси бива изядена. Префинен червено-син канибализъм.
Темата

Бразилският филм ми напомни за белгийското постижение Bullhead 2011. И в двата има бикове и тестостерон, мирише на мускус, и пот.

И двата са рустикални, живописни, с кадри нарисувани от Рембранд или Хеда. И в двата има силен централен герой, който се бори със света и нагона на собствената си сексуалност.

Иремар е бик за разплод, шампионът на фермата. Сцената, в която се къпе с другите мъже е показателна. Останалите се подмиват, клекнали в краката му. Телесното е темата.

Темата в The Neon Demon 2016 не е една – девствеността, загубата на невинност, покварата, култът към красотата и младостта. Рефн ги третира, чрез серия модни фотосесии и шокираща мисловна ширпотреба – ала Паулу Коелю. Датчанинът демонстрира интелектуално ниво, наивност и драматизъм на юношески лексикон.
Строг съм, защото Никълъс е един от любимите ми режисьори. Той „рисува” филмите си и успява винаги да направи не само естетически, но и висцерален прочит на историята. Нещата са красиви, но сурови и диви. Сега той разгласява криза на средната възраст. Иска да е готин и млад, „пънк“, и „рок“, но не е. Закъснял е. Просто поредният възрастен мъж, който снима голи момичета.

Филмът се удавя във визията си. Там, където трябва да плаши, той деградира до гротеска. Там, където трябва да е „Линч“, е нелепица. Отделено е време за цветовата координация на костюмите на актрисите и фона, но не и за размисъл над характерите и качеството на диалозите.
Провокацията
Ако филмът на Рефън би харесал на VOGUE и Cosmopolitan, то филмът на Маскаро е направен за VICE. Сензационно и систематично нарушава редица филмови табута.

Често, когато искат реализъм режисьорите вкарват тоалетни сцени. Ако женската тоалетна е място за слухове, клюки и оправяне на грима, то мъжката е място за бързина и ефективност. Когато гледаме уриниращи мъже ще видим игра на статуси, размяната на грубости или вулгарни тайни. Но никога не виждаме самия акт, той е там, но не е.

Пияният Херкулес, мраморна статуя, 1-ви век / Manneken Pis, бронзова статуя символ на Брюксел, 17-и век
Героят на Маскарао си пикае видимо и се изтръсква небрежно, 100% натурализъм. Сцената декларира Иремар – още веднъж, като животно. Защото е силен, енергичен и „жилка“, но и защото не изпитва срам. Той е комфортен в тялото си.
Мъжките гениталии са terra incognita за киното. В последните години е модно да се повдига завесата към тази непоказана част от човешкото тяло. Маскаро подхожда освен като художник и като антрополог – даже зоолог- животновъд. Сякаш гледате копулиращи животни по Discovery Channel.

Ще видите как Иремар и Зе маструбират кон – абсурдно е, но не е зоофилия. Просто жребецът е чистокръвен шампион, а генетичният му материал струва много пари. Гледали сте какво правят в Dirty Jobs. Ще видите и натуралистичен секс с бременна. Ще ви стане неудобно и смутено дори, ако сте сами, когато го гледате. А бременната не е съпруга на Иремар – какво безчестие!

Възприех Neon Bull 2015 не толкова като скандал, колкото като натюрморт на животинската ни същност, която ни разкъсва между копнежа и разочарованието.
Има няколко красиви кадъра на огромни фабрики, забити в зеленото на джунглата, опозиция между цивилизовано и диво. Символ на битката, която тече в Иремар – каубоят-шивачка. Като латиноамериканец Маскаро избира земята и плътското, защото са истински. В тях няма срам, смущение или претенция. Ще ви е нужен тор, ако искате хубави домати – би казал селският демагог.

В Neon Bull 2015 обаче няма разказ, няма сценарий така, както няма в живота. Има много „шокиращи“ сцени, но няма история. Има пътуване, но няма цел. Битовата композиция „Нашенци“ ще спечели вниманието на пиещите фрапучино и двойно макиато интелектуалци, но няма да им даде нищо дълбоко. Симпатично е, единствено заради умело добавения актово-артистичен нюанс.
Мнението ми в едно изречение:
Неонът е инертен газ, светлината му привлича, но не оставя спомени.
One thought to “Да играем на бикове и демони”