Питагор смятал числото три за идеално. То е числото на времето – минало, настояще, бъдеще. На материята – твърда, течна и газообразна. На пространството – дължина, ширина, дълбочина. На живота – младост, зрялост, старост. На божественото – Отец, Син и Светият Дух.
Перфектният разказ – Аристотел ще потвърди, се състои от начало, среда и край. Три е магическо число в приказките – трима братя, три прасенца, три желания. Мойрите са три, Грациите са три, Фуриите също. Любимото число на Моцарт (и масоните) е три, защото символизира силата, красотата и мъдростта. Нютон формулира Трите законa на движението. Азимов написва Трите закона на роботиката. Според д-р Хелън Фишър ще се влюбите три пъти в живота си.
Много държави използват трикольори, червено, бяло и синьо са най-предпочитаните цветове. Те са в шарката на най-богатата страна, чиято история започва с три кораба. И с идеята, че всеки човек има право на три неща: живот, свобода и стремеж към щастие. Пак в Америка се смеят на Тримата тъпаци – Мо, Лари и Кърли, докато в България си имаме Тримата глупаци.
Проблемът с повечето филмови трилогии е, че… не са. Подобно на Тримата мускетари, те се оказват четири или повече. Алчността побеждава. Трилогията за д-р Ханибал Лектър например е отлична, но сигурното забравяте, че има един филм преди нея, един след и цял сериал – в три сезона.
Същото се отнася за Die Hard (Умирай Трудно), Alien (Пришълецът), Ню Джърси трилогията на Кевин Смит, Индиана Джоунс и Star Wars – за последните или добро, или нищо.
Трилогията дава шанс да разгърнете героите, да разкажете историята в дълбочина, по-ярко и по-наситено, с повече действие, и приключение. Трилогията ви дава възможност и да се провалите. Качеството на разказа неимоверно ще варира, ще се променя, а най-често ще спада.
The Matrix 1999 (Матрицата), която също не е истинска трилогия, беше революция в кинематографията и научната фантастика. Следващите два филма изпуснаха топката.
Мариачи трилогията на Робърт Родригес пък е аномалия, защото звездата е вторият филм.
Най-често – като в трилогията с лейтенант Франк Дребин, всеки следващ филм е по-слаб от предходния.
Контрапункт на Матрица трилогията са първите три филма за Джейсън Борн. Те са едновременно консистентни – свързани са помежду си, но и наративно самостоятелни. Можете да се насладите на номер две или три, без да сте гледали номер едно. Паузата във времето за производство им носи предимство. Матрицата 2 и 3 са заснети наведнъж. Филмите за Борн ни дават време да си поемем дъх, а създателите им имат време да помислят.
Друг абсолютен успех е Батман трилогията на Кристофър Нолан. Тя се движи, развива, виждаме как Брус Уейн съзрява. Сблъсква се с различни злодеи, които символизират специфични страхове, които имаме в отделните етапи от живота ни.
Не е задължително трилогията да е с едни и същи герои. Три цвята трилогията на Кшищоф Кешловски включва психологически драми, оцветени в цветовете на френското знаме.
Обща връзка между историите е, че има обект, който свързва героя с миналото му. От сърце препоръчвам Three Colours: Red 1994 (Три цвята: Червено), който ми е любим. Жулиет Бинош е отлична в Three Colors: Blue 1993 (Три цвята: Синьо), който е посветен на скръбта. „Белият“ филм е значително по-лек. В главната роля е Жюли Делпи, която участва и в друга трилогия – нея не харесвам.
За разлика от повечето зрители, намирам Преди трилогията на Ричард Линклейтър за досадна. Заснети в интервали от девет години, филмите показват романтичната връзка между Джеси (Итън Хоук) и Селин (Делпи). Те са поток от искрено претенциозни диалози, които мечтаят да са дълбоко проникновени, естествени и трансцедентални, ама не са.
Много по-яка тематична трилогия е тази на Отмъщението, на Парк Чан-Ук. В основата на всеки филм има морална дилема, отмъщение, насилие, спасение.
Кой е най-успешният режисьор на трилогии? Джордж Лукас, Питър Джаксън, Робърт Земекис? Според мен, е Серджо Леоне. Цялото му значимо творчество е в трилогии. По-известна е Доларовата – с Клинт Истууд. Но тематичната – Имало едно време, е с по-силните филми. Включително Once Upon a Time in the West 1968 (Имало едно време на Запад).
И така, стигаме до една от любимите ми трилогии, която повечето хора не са гледали и която не би трябвало да съществува, защото не е замислена като такава.
Pusher 1996 е дебют за сценариста и режисьор Никълъс Уиндинг Рефн, но също и за двама емблематични актьора – Мадс Микелсен и Златко Бурич.
Официалният жанр на филма е крими трилър, но можете да го възприемете и като хорър документалистика, или социално воайорство.
Това, което прави Рефн ми напомня работата на американеца Марк Лайта и сърбина Boogie. Двамата фотографи са привлечени от криминалните улици на Европа, Азия и Америка. Обективите им търсят лица, издялани от бруталистките, бетонни джунгли, в които живеят. Свят на футболни хулигани, бандити, биячи, пласьори и сутеньори, джебчии, играчи.
Целта не е misery porn. Целта е да се покаже жизнеността, динамиката, колорита, силата, но и ужаса на тази среда. А също – да се извадите поука, ако искате.
Камерата на Рефн тича из крими кварталите на Копенхаген. Влиза в клубове, завира се в задни улички, вози се с мъже в анцузи и черни кожени якета.
Героите са: сръбски гангстер-готвач, средни до малки дилъри на наркотици, проститутки, анаболни батки. Марди и маргинали, неудачници, загубеняци, и всякакви нещастници, които – като нас, мечтаят да успеят в живота.
Рефн не морализаторства. Той предпочита да провокира, чрез силата на образа. Филмът изстрелва 25-годишният режисьор в полезрението на големите пари, които му дават шанс, включително да заснеме Fear X 2003, с Джон Туртуро. Филмът е провал, а Рефн е изправен пред банкрут. Това налага историята за датския престъпен свят да стане трилогия.
Вторият филм се фокусира върху героя на Микелсен – Тони, а третият върху колоритния сръбски мафиот Мило (Златко Бурич).
Трилогията демонстрира и развива похватите, които Никълъс Рефн ще манифестира в следващите си успехи – Bronson 2008 (Бронсън), Drive 2011 (Живот на скорост), Only God Forgives 2013 (Само Бог прощава).
Камера от ръка, неоново осветление – особено в червено, снима се хронологически, често има огледала, в които попадат лицата на мълчаливи герои, които обстоятелствата ще тласнат в епизод на зверско насилие. Звучи хипнотизираща електронна музика.
Пушър трилогията е с култов статус и ще провокира появата на индийски, руски, английски, френски и американски копия. Не обвинявам, но Good Time 2017 (Добри времена), на братята Сафди, е забележимо Рефн филм.