Не убивам хора всеки ден. Отнемането на човешки живот е престъпление. Табу и грях е, за големи и малки религии. Съответно, посягането към най-ценното човешко благо носи най-суровите наказания.
Филмите често ни срещат с герои, които убиват. Ченгета, агенти, шерифи, войници, бандити, майки, бащи. Убийството не е тяхната мисия. То е средство за постигане на някаква цел – ред, справедливост, мир, богатство, спасение, победа за Голямата кауза.
Убийството Е професията на наемния убиец. Той няма кауза, мечта, политическа цел. Има само мишена и портфейл.
Много писатели и режисьори са правили дисекция на образа. Киното ни предлага гама от характери, чиято заплата идва от търговията с живот и смърт. Сред тях има здравеняци, особняци, бедняци, чисти садисти – даже жени.
В края на 60-те години на миналия век се оформя архетипът Професионален убиец. Вълк единак – решителен, наблюдателен, винаги нащрек. Чист, спретнат, акуратен и грижлив към всяка подробност. Тих, безшумен, безмълвен, невидим. Дисциплиниран и елегантно студен, перфекционист в пълен контрол. Той е ловец.
The Killer 2023 (Убиецът) е последният филм на Дейвид Финчър. Главният герой е… Убиецът, който макар да имам множество фалшиви имена, ще остане безименен за зрителя.
Трейлърът, който е отличен, създава впечатлението, че ще гледаме екшън. Няма. The Killer 2023 е повече психотрилър, отколкото Джон Уик. Дейвид Финчър адаптира едноименния френски комикс, който – подобно на филма, е доминиран от мисленето на героя, а не от пукотевицата.
Като темпо и стил The Killer 2023 се доближава до Haywire 2011 (Мокри поръчки), на Стивън Содърбърг и The American 2010 (Американецът), на Антон Корбийн.
Филмът e плавен, ако не и бавен. Със специфично усещане и атмосфера, но това не е влудяващо флегматично, като Too Old to Die Young 2019 (Твърде стар, за да умреш млад), на Никълъс Уиндинг Рефн.
The Killer 2023 е сходен с Ghost Dog: The Way of the Samurai 1999 (Дух куче: Пътят на самурая), на Джим Джармуш – без смешните моменти. Подобно на героя на Форест Уитакър и този на Майкъл Фасбендър следва определен код, поредица от правила, които не се изписват на екрана, но биват постоянно повтаряни от вътрешния глас на героя.
Фасбендър е голям плюс, защото е толкова „гледаем“, фотогеничен актьор. Гласът му – направен от кадифе, е идеален за вътрешните монолози на Убиеца.
Обичайно, класна роля прави и Тилда Суинтън, която е Експертът – друг наемен убиец.
Основен герой са текстовете и музиката на The Smiths, които са любима група на Убиеца. Макар да обичам да слушам интервюта или да чета текстове на Мориси, трябва да призная, че певческият му глас ме изнервя. И аз бих пречукал някого.
Темите са близки на Финчър, да не кажа, че са автобиографични – перфекционизъм, контрол в различните му форми – самоконтрол, технически контрол, финансов контрол, правила, норми и нарушаването им, идентичност – самотъждественост, постоянност, перспективност.
Убиецът има интересна Аз-концепция. Той вярва, че откакто сме на Земята „малцина винаги са експлоатирали мнозината“. Ерго, той е специален и част от това „прозряло“ малцинство. Ние сме овце, той е вълк.
Този комплекс за превъзходство работи като защитен механизъм за героя. Това и систематичното дехуманизиране на околните. Има над 7 милиарда души на планетата, всяка секунда се раждат нови 4. Всеки 24 часа светът се напълва с над 388 000. Ако убия 10, не означава абсолютно нищо в космическия мащаб на нещата.
Дехуманизацията е характерна и за благородни професии като полицаи, пожарникари и лекари. Те я използват, за да могат да се справят емоционално, при постоянната си среща със смъртта, болестите и страданието.
Краят е завършване към началото. В последния кадър виждаме лицето на Убиеца да трепва. Оказва се, че той има тик. През цялото време това лице е било бездушно и безизразно, героят дори не е мигал – като робот. Но сега виждаме истината, той е част от нас, част от мнозинството.
Мнението ми в едно изречение:
Убиецът има равна мушка и плавно натиска спусъка, не уцелва 10-ка, но убива всички останали филми по комикси, поне от тази година.
Мдаааа… А The Smiths все пак са култови, както и Morrissey! 🙂