„Хората гледат толкова много филми, че когато най-накрая видят един, който не е толкова лош, колкото другите, смятат, че е страхотен.“
Чарлз Буковски
Ето. Тук са страхотните филми.
Вирусната корона е тежка за света. Смърт, паника, безработица, бедност. Тържество за авторитарната бюрокрация, ад за микромениджърите по душа.
Но през 2020 се случиха и хубави неща. Потреблението на петрол се срина. Качеството на въздуха се подобри – глобално. Автомобилните инциденти паднаха. Намаля използването на хартия. Никой не закъсня за работа. Родителите обърнаха внимание на децата си. Подобри се хигиената. Образователните системи се събудиха и видяха, че не е 19 век.
Предходната 2019 бе най-печелившата в историята на кино индустрията, която се оценява на $138 милиарда. Само Холивуд дава работа на над 2 милиона души в мрежа от 400 000 бизнеса. Вирусът прецака доста от тях.
Но от друга страна… кризите, а не комфортът стимулират творчеството. През 2021 студията – тези, които искат да оцелеят, ще се избиват за качество. Знаменитости ще сгънат перки, имаме доказателства, че персоните им са без значение. Време е за скромност и смирение. Ключовата дума ще е трансформация и тя ще за добро.
Тази година в класацията ни гостува Даниел Ненчев, журналистът, който започва с култура, живее в мултимедия, пише в популярен дневник, разчита на културен капитал… Благодарим му!
5-те на ДАНИЕЛ НЕНЧЕВ
Киноновината на 2020 е, че премиерите на филмите ще са едновременно в киносалоните и в стрийминг платформите. Дали от това киното като социална дейност ще умре, ще зависи както от пандемията, така и от изборите на всеки от нас. В годината, в която бяхме извънредно на дивана, киното се установи във формата „сериал“. По HBO видяхме безупречен трилър в 6 епизода – The Undoing 2020 (Отмяната) с Никол Кидман и Хю Грант. И Доналд Съдърланд, който пък е глас в анимацията на Теодор Ушев „Физика на тъгата“, която спечели куп награди, включително върха в този бизнес – Анеси.
Друг подобен пример е сериала на Netflix – The Queen’s Gambit 2020 (Дамски гамбит), който се превърна в поп-културен феномен и възроди масовия интерес (особено сред момичетата) към прекрасната игра шахмат. Отвъд тези тенденции, ето моя топ 5 на филмите през 2020.
Another Round 2020 (Още по едно) – Можем ли да подобрим живота си, ако поддържаме постоянно ниво на алкохол в кръвта си? Този въпрос под формата на експеримент задават четирима приятели и учители в гимназия. Филмът обра последните награди на Европейската филмова академия. Вълнуващо датско-шведско-холандско кино, съвременно проявление на философията на движението Догма 95 за опростяване на филмовата продукция, в центъра на която са човешките взаимоотношения и безупречната актьорска игра.
Parasite 2019 (Паразит) – Изследване на пропастта между богатите и бедните – основен конфликт в света и вечен сюжет. Ето защо е още по-трудно да се направи оригинален киноразказ, който едновременно с това да функционира и като въздействаща социална сатира. Parasite 2019 имаше шест номинации за Оскар, включително спечели за „Най-добър филм“, изключително постижение за филм, който не е на английски език. Успех за южнокорейското кино, в годината, в която светът загуби великия Ким Ки Дук.
Soul 2020 – Две риби си говорят. Малката казва на голямата – „Мечтая като порасна като теб да видя океана! Как ли изглежда той!?“, а другата ѝ отвръща – „Океанът, това е всичко около теб“. Това е едно от посланията на тази приятна анимация на Дисни и Пиксар.
Учителят по музика Джо Гарднър се разделя със своята душа. От това произтичат редица събития, въпроси и отговори – свързани с живота, смъртта, идентичността, смисъла на живота и неговата цел. Soul 2020 идва от майсторството и въображението на Пийт Доктър, който е автор на едни от най-хубавите анимации на 21 век – Inside Out 2015 (Отвътре навън), Up 2009 (В небето), WALL·E 2008 (УОЛ-Е).
Borat Subsequent Moviefilm 2020 (Борат 2) – Филм с хумор, който прекрачва границите и то с двата крака, а и между тях. Отличавам го не заради художествените му свойства, които са проблематични, а заради резултата от него.
Неконформистки, политически некоректен, отвъд добрия вкус, с често отблъскващи сцени. Смехът идва в резултат на заснетата смелост на Саша Барон Коен да изобличава, сатиризира и скандализира, докато извършва обществени експерименти. Този път, заедно и с младата българска актриса Мария Бакалова. Освен чрез слагането на пръст в раните на лицемерието, предразсъдъците и невежеството на съвременното общество, филмът предизвика и политическа буря с конкретни ефекти. Адвокатът на Доналд Тръмп и бивш кмет на Ню Йорк – Руди Джулиани попадна в окото на тази буря. А последствията за него и кампанията на Тръмп бяха осезаеми.
Tenet 2020 (Тенет) – Кристофър Нолан интерпретира изводите на Айнщайн и Стивън Хокинг свързани с времето, пространството и ентропията. Ще може ли човек в бъдеще да пътува във времето и да си взаимодейства с пространството, така че да променя живота? Основният въпрос, с който си играе зрителят и след филма, и пуканките – е свързан с „парадокса на дядото“. Ако имаш възможност да се върнеш в миналото и да убиеш дядо си, преди да се е срещнал с баба ти – какво ще стане? Всяка възможност съдържа и своето отрицание.
5-те на ГАЛИНА
Eternal Beauty 2019 – Шизофренията не е привлекателна. Сали Хокинс я прави да изглежда такава. Освен с играта на актрисата, ще запомня тази черна комедия с изпипаната синьо-червена визия.
Wolfwalkers 2020 – Анимационно ми откритие тази година и спомен за една позабравена стилистика…
The Gentlemen 2019 (Джентълмените) – Добавям този типичен „Гай Ричи“ филм заради усетa на режисьора към модата и умението на Кристофър Бенстед да композира хитове. Колин Фарел и момчетата му носят най-стилните анцузи, а музиката е маркетинг продукт, който успешно стреля в онлайн платформите.
Enola Holmes 2020 (Енола Холмс) – Тук срещнах безличен Шерлок, истеричен Майкрофт и една симпатично необуздана тяхна сестра. Приятен и добре скроен филм, стига да не си ревностен почитател на класическите герои и историческата коректност.
Invisible Life 2019 (Невидим живот) – Класическите за латиноамериканското кино теми любов и смърт са разиграни между две сестри, които цял живот се търсят. Срещата е възможна чак през едно поколение. Тъга, копнеж и благородство от улиците на Рио де Жанейро.
Разочарование на годината: Beanpole 2019 (Дългуч) – Ленинград по време на Втората световна война. Две жени в сложни отношения. Едната убива детето на другата, която всъщност е истинската майка. Простете, но не можах повече от 40 минути. Въпреки амбицията на „новия Тарковски“ и въпреки наградите в Кан.
5-те на ROZIX
Моите 5 филма са посветени на нещастието и как човек се бори с него. Споделят общ симптом – остра интровертност. При някои първоначалният тест е отрицателен, но накрая се оказва, че вирусът е налице. Случайно или не, и 5-те са в пълен синхрон с клаустрофобичната харизма на 2020 с локдауните, хоум офиса и социалната дистанция.
1917 / 2019 – Първият филм, който гледах на кино през 2020 и един от последните. Помните, че кината затвориха през март. Сам Мендес прави силен разказ за Първата Световна Война, базиран на спомените на дядо му. Операторското майсторство на Роджър Дийкинс е извънземно и неслучайно заслужи Оскар. Музиката на Томас Нюман е покъртително добра.
The Painted Bird 2019 (Боядисаната птица) – Още един филм за война, само че Втората Световна. Безпощаден чернобял разказ за Злото в древния му старозаветен смисъл. Чешкият режисьор Вацлав Мархоул ослепява зрителя с кадри на кристална жестокост, шокира го с безсрамна демонстрация на най-отвратителните човешки грехове.
System Crasher 2019 – Най-добрият немски филм, който съм гледала от години. Разказ за 9-годишната Бени – агресивно и тежко травмирано дете. 12-годишната актриса Хелена Зенгел прави изпълнение, което е достойно за Оскар. Като енергия и излъчване напомня на Шарлиз Тeрон в Monster 2003 (Чудовище), но е още по-въздействаща заради невръстната си възраст.
Another Round 2020 (Още по едно) – Томас Винтерберг няма слаб филм. Този не прави изключение. Четирима приятели, гимназиални учители на средна възраст, решават да напуснат досадната инерция на рутината и да проведат експеримент. Какво ще стане ако пият по малко алкохол през деня за отскок? А дали изобщо е възможно да се пие малко? Мадс Микелсен е безапелационен. Останалите му партнират достойно.
Nomadland 2020 – Една изчезваща постиндустриална Америка и едни хора, за които караваната е дом, а пътят спасение. Поетичен, красив и скромен филм, в който талантът на Франсис Макдорманд е толкова ярък, че направо боли. Темпото е бавно, камерата редува интровертна с екстровертна гледна точка. Сюжетът е истински – няма художествена измислица. И филмът го предава без излишна сантименталност. Поетично документален и камерен разказ. Макдорманд заслужава Оскар.
Разочарование на годината: Tenet 2020 (Тенет) – Това наистина ли е филм на Кристофър Нолън?! Не ми се вярва. Прилича на нещо, режисирано от изкуствен интелект.
5-те на LUBOMIR
Another Round 2020 (Още по едно) – Как пият хората и ЗАЩО пият хората? Опияняваща роля на Мадс Микелсен във филм-прозрение за човешката душа на Томас Винтерберг. Аплодисменти!
Minari 2020 – Красив, деликатен и тих, изпълва ви с покой и щастие в края си. Филмът изпъква със своя хуманизъм в една година на кризи, скандали, експанзивна агресивност и противопоставяне.
1917 / 2019 – Изживяване, което ви поглъща напълно.
The Painted Bird 2019 (Боядисаната птица) – Вой на вълк в бездната на нощта – самотен и страшен, невъзможен да бъде забравен.
Bad Education 2019 – Нещо леко? Майсторска черна комедия, която извлича максимума от актьорите и сценария.
Разочарование на годината: Кристофър Нолан ме изуми. Tenet 2020 (Тенет) е нарцистично себезадоволяване, оплетено в кълбо от интелектуална суета и грандоманщина. Пренебрежение към героите, емоциите, мотивите в името на интересна, но хаотична концепция.
А това са останалите филми, които си заслужават.
Три отлични малки филма с голямо сърце. Driveways 2019 се развива в микроскопичен свят – алеята между две къщи. В едната живее ветеран, който е в залеза на живота си, а в другата 8-годишно момче. Останалото е прекрасна актьорска игра и човеколюбие.
Алфри Удард достига зенита на актьорското майсторство в Clemency 2019 (Милост). Риз Ахмед също вдига летвата в Sound of Metal 2019. Той е Рубен, барабанист, който бързо и неочаквано оглушава. Начинът, по който филмът използва звука и липсата му превръща изживяването от аудио-визуално в осезателно-висцерално.
Албански, полски и руски звучат в тези три драми. Галина е права, че Beanpole 2019 (Дългуч) е труден за гледане, но според мен си заслужава да опитате. Corpus Christi 2019 (Тяло Христово) – на Ян Комaса, спечели номинация за Оскар 2020.
The Vast of Night 2019 е любимият ми филм с микробюджет. Направен е в стилистиката на научната фантастика от ’50-те и ’60-те. Rozix препоръчва The Truth (Истината), филм изтънчено европейски, но от японският режисьор Хирокадзу Корееда. Обяснение в любов към Катрин Деньов. А тя просто е прекрасна.
Писали сме за:
Към хубавите анимации ще добавя Away 2019 – любимият ми анимационен филм от миналата година. Избира минимализма и се отказва от диалога. Напомни ми за The Red Turtle 2016 (Червената костенурка).
Ако искате нещо смешно, препоръчвам анимационния Sci-Fi комедиен сериал Solar Opposites 2020-.
Европа отсрами Америка с няколко камерни – даже театрални, филма, които предлагат добро съотношение цена-качество.
Писали сме за:
Не знаех как да групирам тези филми. Нека ги наречем „странни“.
Като концепция холандският Boy Meets Gun 2019 е брат близнак с френския Deerskin 2019. И двата излязоха по едно и също време и са сюрреализъм. Холандският филм е тук, защото кинематографично и типографично е по-красив. Only the Animals 2019 е нелинеарно разказана история, която подобно на Babel 2006 (Вавилон) на Иняриту, свързва няколко колоритни характера в една мрежа.
Писали сме за:
Такаши Миике се върна във форма с First Love 2019. Extreme Job 2019 е динамична екшън-комедия от Южна Корея, която стана вторият комерсиално най-успешен корейски филм.
Писали сме за:
Beasts That Cling to the Straw 2020
Завършваме с групата на „гледаемите“ филми. Общото между тях, че и петте са по истински случай.
Писали сме за:
Richard Jewell 2019 (Случаят „Ричард Джуъл“)
Свързани публикации:
Първо, благодаря, отново съм пропуснал няколко заглавия. 🙂 Второ, не знам от къде го извади този ентусиазъм, за качеството, в следващата година. 2020 беше ужасно слаба година, както за киното, така и за телевизията. Сигурен съм, че това което предстои ще бъде от същото. Причината е тоталното (И малоумно) затъване на почти всички от тоя бизнес, в малоумната либерастия, и страхът да не обидиш някой от всичките 40 вида пола. А да не забравяме и бляк лайв мятърс шит. Всички почнаха да потъмняват, пожълтяват и т.н., нам си колко процента требе да присъстват в тях, за да имат шанс за еврейския празник. Цялата тая индустрия е изтрещяла тотално, и копа яко дъното. А хора, които се занимават с култура се възхищават на шитни, като Тенет и Борат. Дават за пример посредствени напъни, като Ъндуинг и Гамбита(който е изтъкан по новата формула за полит коректност) за добра телевизия. За съжаление, не ни чака нищо добро. Добре, че има книги за четене, колкото си щеш.
Книгите (почти винаги) са по-добри от филмите. Както казваше една от любимите ми тениски: Movies: Ruining the Book Since 1920