Black Bear – какво гледаме?

Black Bear 2020 е филм, който се състои от две части. Да. Няма трета. 

Първа част 

Алисън (Обри Плаза) е актриса, която иска да избяга от стреса и се уедини на спокойно място. Нейни домакини са Гейб (Кристофър Абът), стопанинът на планинска хижа и бременната му съпруга – Блеър (Сара Гадон).

По думите на режисьора – Лорънс Майкъл Ливайн, филмът е вдъхновен и написан за конкретна локация, за строго специфична хижа до езеро. Която, в крайна сметка, екипът не може да използва и е принуден да намери двойник. Всичко започва от мястото. Какво би могло да се случи тук? В голяма, самотна дървена хижа до езеро, обвито в мъгла.

Започваме с атмосфера на трилър или може би хорър. Нощ, трима души, бездънна гора, а някъде дебне мечка. Може би гледаме The Edge 1996 (Острието) с Антъни Хопкинс и Алек Болдуин?

Филмът е движен от диалога. Изреченията са кратки, остри. Те са метаграма, не са това, което са. Когато двете жени се виждат за първи път става ясно, че не се харесват, но обилно се затрупват с фалш и комплименти. 

„Харесвам косата ти“ 

„Харесвам блузата ти“

„Харесвам чантата ти“ 

Жените са генерали в пасивно-агресивната война. Комедия на Уди Алън ли гледаме? 

Вечерята е напрегната, престрелките ескалират с всяка чаша вино. И тримата актьори са добри, но Обри Плаза абсолютно доминира.

Това е Обри, която играе Обри или поне очакванията ни за нея. Тя е повелителка на deadpan, което я прави интересна за гледане. Докато другите двама актьори се „скъсват“ от емоции, тя е непредвидима, неочаквана, ненадейна, напълно произволна в нещата, които казва или прави. Ще се усмихне ли? Ще се намуси ли? Ще ви удари ли? Ще ви убие ли? Ще ви целуне ли? 

Блеър – героинята на Сара Гадoн, има реплика, която журналисти използват за Плаза, когато я интервюират: „Доста си трудна за разчитане“. Тази внезапност на Алисън я прави интересна и секси, заплашителна за Блеър. Първа част завършва с… няма да кажа с какво, но има черна мечка и черен екран.    

Втора част 

Става мета.  Виждаме, че Black Bear 2020 е филм, за снимането на филм, който се казва Black Bear. Героите са същите, но ролите са обърнати. Алисън е актриса, но е омъжена за Гейб, който е режисьорът. Блеър е също актриса, но не е бременна и сега си личи, че е по-красива от Алисън. Линч ли гледаме?

Тройката е заобиколена от снимачен екип. Алисън е в главната роля. Гейб се наговаря с Блеър да разиграват романс, за да провокират ревност, ненавист и злоба у Алисън. Да я разкатаят емоционално, за да е истинско пред камерата. Апропо, Кубрик е правил такива номера. Планът успява. Сега Алисън е слабата и напълно съсипаната.

Втора част завършва с… няма да кажа с какво, но има черна мечка и черен екран.   

Какво гледаме?! Кое е истина – първата част или втората? 

Гледаме филм, който – и това може да е минус, не е обмислен, не е начертан и планиран, не идва от ума. Той е биологичен, органичен, интуитивен. Той е… изкуство. Създаден е да се интерпретира. 

Филм, който съдържа вътрешнозаводски шеги от поточната линия на киното. Филм, изследване на характери, които са загадъчни, непознаваеми, противоречиви, сложни, парадоксални. Според режисьора, такива са повечето хора. 

Важен ключ е не черната мечка, а кадърът, който започва и двете части. Кадърът, който виждаме за трети път, когато филмът свършва. 

Алисън е сама. Седи на кея на голямото езеро. Загледана е в нищото. Съновидение. Езерото, особено когато е гладко като огледало, се възприема от психологията като източник на несъзнаваното, но също и на творческа сила. 

Алисън става, върви, влиза в хижата, сяда и пише. Мисля, че нито една от двете части не е истина. Ние сме в главата на писателя. Филмът може да продължи с още десет, двайсет или хиляда различни сценария. 

Black Bear 2020 е отговор на въпроса: Какво би могло да се случи в голяма, самотна дървена хижа до езеро, обвито в мъгла? Посветен е на творчеството, на това какво е да имаш идеи. 

Мнението ми в едно изречение:

Изкуство за гледане, чудене и обсъждане.

Трейлър