
Трудно е да живееш добър живот… Изглежда Дяволът никога не се отказва.
Прочетохте редове от The Devil All the Time на Доналд Рей Полък. Netflix превърна романа му във филм със силен актьорски състав и нелоша режисура на Антонио Кампос.

Романът проследява живота на две поколения герои, между 40-те и 60-те години на 20 век. Срещаме се с традиционно американско семейство, двойка серийни убийци, луд пастор, извратен пастор, пастор с китара и техните наследници.

The Devil All the Time 2020 е смесица от стила на Джоел и Итън Коен и филми като: Shotgun Stories 2007, The Place Beyond the Pines 2012 (Мястото отвъд дърветата), Mud 2012 (Мъд) и първи сезон на True Detective 2014- (Истински детектив).

Филмът започва с разпятие на хълм, към което върви войник. А завършва с млад мъж – синът на войника от хълма, който се отдалечава от кръст.
Основната тема е религията. Тя е хлябът и солта в пространството, което Хенри Луис Менкен нарича „Библейски пояс“. Американските щати, в които доминира консервативния евангелски протестантизъм. Тези затънтени, средновековни части в които всички са първи братовчеди, но това не им пречи да са плодят и множат.

Втора основна тема е злото в различните му форми. Дяволът не се отказва. Основното му проявление в света на героите е насилието, което обилно прелива в съдбите им. Но тук са и гордостта, изкушението, похотта.

Тук са и Миа Вашиковска, Хейли Бенет, Елайза Сканлън, Бил Скарсгард, вледеняващо психопатичния Джейсън Кларк, параноично-шизофреничния Хари Мелинг, Себастиан Стан, който се старае да не изостане от групата.

Открояват се двама – Том Холанд, който доказва, че може да е повече от Спайдърмен. И Робърт Патинсън, който отново – както в The King 2019 (Кралят), е странен. Той играе пастор-прелъстител на девици, който има тъничък, писклив гласец. Това превръща героя му повече в гротеска, отколкото в аморален изрод – какъвто е.

The Devil All the Time 2020 има и разказвач, който е излишен в поне 40% от времето. Слушате окъпаният в бърбън и цигарен дим глас на писателя – Доналд Рей Полък. Като червен конец се прокрадват и някои философски теми: доверието, свободната воля, случайността, а някои биха я нарекли съдбата.
Макар да сме потопени в „смес от заблуди и насилие“, цялото не е атеистична проповед. Зрителят е оставен да реши сам. Дори след като се еманципира от религията, главният герой остава в кръговрата на насилието. Филмът започва с кръст и свършва с бягство от него, но също започва с Втората световна война, за да свърши с началото на Виетнамската. Можем да се откажем да вярваме в Дявола, но той не ще се откаже от нас.
Мнението ми в едно изречение:
Хареса ми.