Adolescence

Кари Фукунага създаде „най-великия кадър в историята на телевизията“: True Detective 2014 (Истински детектив), сезон 1, епизод 4. Шест минути нонстоп кадър, който накара милиони хора да се дивият. Сега има нещо ново.

Повечето филми в един кадър са трудни за гледане и остават незапомнени. Boiling Point 2021 (Точка на кипене) е драматично, врящо и кипящо изключение. В него Стивън Греъм е в ролята на главен готвач и собственик на петзвезден ресторант.

Aктьорът реши да стане и режисьор, като ко-режисира мини сериал, базиран на същата техника. Четири епизода в четири кадъра. Какъв риск! Какъв триумф! 

Триумфът

Adolescence 2025 (Юношество) е възхитително техническо постижение, което би влязло в учебниците, ако все още някой ги пише. 

Това не е ласкателство или бомбастична любезност. Операторите, осветителите, актьорите – всички, правят невъзможното възможно. Почти едночасови епизоди, в които десетки, даже стотици статисти и актьори се движат из обширно пространство – в един кадър.

Не съм снимал филм, но знам как се снимат реклами. Имате 30 секунди, а понякога минута или две, за да разкажете история. Трудно е. Амбициозно е и обикновено не присъствам, защото е дълго, скучно, често безсмислено. Мога да разкажа спомени, от това което съм виждал. Актьори, които не са репетирали, не си знаят репликите и не знаят къде да застанат. Режисьори, които не могат да заснемат това, което „винаги са искали да снимат“ и „са го видели“. Осветители, които се карат с режисьорите, стилисти, които нямат стил. Дебело момче с микрофон, което „чака да го извикат“. Ако екстраполирам в едночасов one-shot… изживяването е пълен кошмар! 

В кариерата ми има провал, свързан с 35-секунден one-shot, който не се получи и трябваше да бъде спасяван от група монтажисти. Затова всички награди за Adolescence 2025, които ще дойдат, а те ще дойдат, ще са заслужени.

Актьорите

Стивън Греъм е отличен актьор. Един от най-добрите на Албиона. Както казват младите: той тази роля „я изяде“, нагъна я, погълна я. Греъм е бащата, чийто син е обвинен в убийство. И е страхотен.

Ерин Дохърти е отлична актриса. Една от най-добрите на Албиона. Тя играе психолог – в епизод 3. Макар да не е достоверна (според мен, проблем на сценария), тя е технически веща. И е страхотна.

Оуен Купър е дебютът на годината, откритието на десетилетието. Това момче не е играло никога. Първа роля. Той е Джейми Милър, обвиненият в убийство. И е феноменален. Способността му, за части от секундата да превключва от съкрушаваща детска невинност към чистосърдечен страх и девиантна агресия, ме плаши напълно реално. Умението му да запомни и възпроизведе едночасов диалог – на невероятно високо ниво, е респектиращо. 

Оуен ще вземе Оскар или Бафта, или Еми, или и трите. Успехите са гарантирани в бъдещето му освен, ако обстоятелствата на живота на „дете актьор“ не го прецакат – физически и ментално. Стискам ти палци, Оуен! 

Разопаковане 

Цялата критика, която имам не е за опаковката. Повтарям, за техника вдигам 10-ка. 

Моментите, които ме „боцнаха“ или „друснаха“ бяха свързани с преиграване и неестественост. Има няколко. Особено във втори епизод, който се развива в училище. Технически е най-сложният, което оправдава неравността в изпълненията.  

Същинската ми критика е сценарият. Той въвежда сериозни, модерни теми – специфични субкултури, например Incel и Red pill, които просто са хвърлени, за привличане на вниманието. Нещо като плашило за гарги, което ми прилича на съветската пропаганда, че американските войници се напиват с Coca-Cola. 

Първо, демографската група на red pill не са 13-годишните. 25-35 и по-възрастни мъже със сигурност, гурутата са 40-50+. Red pill е свързан с разочарование от жените и междуполовите отношения в модерния свят. Обикновено се фокусира върху послания за самоусъвършенстване и личностно развитие. Метафорично „пробуждане“, насърчаващо мъжете да станат по-успешни, уверени, настойчиви – а може би агресивни и брутални, в живота си. Може да бъде разглеждано, като отговор-реакция на третата вълна феминизъм. 

Incel (недоброволен целибат) културата е близка, но в никакъв случай еднаква. Нейната демография е 16-25 – 90% мъже, но има и жени. Инселите се фокусират върху липсата на успех в романтичните и сексуалните отношения. Те често се смятат за жертви, отдават се на самосъжаление, търсят отмъщение.  

Липсата на дълбочина ме кара да мисля, че сценарият е дело или на хора, които не са си написали домашното – плъзгат се по повърхността, или на хора, които целенасочено искат да плашат. Мисля, че е първото. В това отношение, сериалът напомня на кампанията срещу Хевиметъл субкултурата (The Satanic Panic), започната в средата на 80-те години, от майки, домакини и съпруги на политици в Америка.  

 Adolescence 2025 вече е нападнат от център-дясно коментатори, които казват, че „сатанизира мъжете“. Не съм съгласен – като мъж. Сериалът отказва да опише жертвата като „ангел“ или „агнец“. Жените не са показани като някакви невинни, чисти капки роса. Причината момичето да бъде нападнато и убито е, че е участвала – както мнозинството от децата в училището, в онлайн тормоз. Тук започва и друга тема – ефектът на дигиталното пространство, върху психичното здраве на потребителите. Но и тази тема е мината с шпатула.  

Мнението ми в едно изречение:

Безупречно техническо изпълнение, но с недоразвит сценарий и теми.

Трейлър

Свързани публикации: 

22 внушително дълги кадъра

We Need to Talk About Kevin – Портрет на социопата като млад