F*ck you money

“I used to give a fuck, now I give a fuck less”

 Jay-Z, Success

Саймън Сталенхаг е шведски художник и дизайнер, специализиран в дигиталното изкуство, по-специфично ретрофутуризма. 

Той е сред талантливите артисти, повлияни от vaporwave вълната от 2010-2011, както и изкуството на liminal spaces. Съчетание от носталгия, киберпънк и критика на консуматорството.

Визиите на Сталенхаг най-често са постапокалиптични пейзажи. Включват монолитни машини, апарати, роботи и кораби, около които виждаме познати поп елементи от детството ни или това на родителите ни. 

Често тези обекти биват поглъщани от природата. Покрити са с мъх и храсти, прободени са от клоните на дърветата. Самотни и безлюдни светове. Обширни, пусти панорами, покрити с останки от забравена епоха. Изпитвате чувство за самота и меланхолия, но също свобода, от тежестта на цивилизацията.

Знам за Сталенхаг, защото преди 8 години се опитах да си купя книгата му – The Electric State, която беше разграбена от феновете. Сега, Netflix реши да я адаптира. 

Знаех, че това ще се случи. Беше неизбежно да се случи. Визиите плачат, да бъдат раздвижени. Пищят, за да станат филм. Въпросът бе: Кой ще го направи? 

Дени Вилньов, Алекс Гарланд, Джон Хилкоут, Нийл Бломкамп, Гарет Едуардс. Може би Майкъл Матюс, чийто Love and Monsters 2020 (Любов и чудовища) не беше зле. Кой ще направи дълбок, суров, атмосферен киберпънк, с вкус на сюрреализъм, който ще ни шашне и радва години наред.  

Отговорът е неправилен, а също тъп: Братята Русо. Ех, по-добре книгата да си беше останала книга. 

The Electric State 2025 е генеричен, клиширан, уморен – преди да е започнал, предсказуем, преварен, претоплен, пластмасов, посредствен, лесен за забравяне филм. А също, е твърде мрачен – буквално, нищо се не вижда. 

Тази година гледах поне 5 по-гадни от него, така че не е пръв, дори в това да е последен. Филм, който е бил мъртъв, още докато са го зачевали. Погребан в гробището на бездарието. Изпепелен, от ентусиазма на онлайн брейнсторминг, между счетоводители, маркетолози и кариеристи с идеи.

Ревюто би свършило тук, ако не бях видял бюджета: $320 милиона… това е официалният бюджет. Говори се, за $450 милиона. 

Знам, че има инфлация и яйцата са скъпи, но освен ако не са платили $100 милиона на Саймън Сталенхаг – за правата, и още $100 милиона на Крис Прат, за да участва… не мога да разбера какво става. 

$320 милиона!!! Невъзможно е. Това е някаква далавера. Документна измама. Перачница някаква. Това е изкуството, но на креативното счетоводство.  

“Fuck you money” е експресивен жаргон, който се роди към края на 20 век, когато се пръкнаха първите онлайн милионери. Изразява идеята, че бързо можеш да направиш достатъчно пари, за да се пенсионираш и не пипаш работа, до края на живота си. 

После дот-ком балонът се спука и терминът сякаш умря с него. Но се завърна, заедно с биткойн лудостта, интернет измамите и cancel културата. “Fuck you money” вече означава „достатъчно пари, че да кажеш „Еби се!“ не само на шефа ти, а на целия свят“. Това не са някакви мизерни от $1 до $5 милиона, с които да живееш тих, дискретен живот. Това не е спокойствието, че ще имаш вода, храна и топлина, ако си безработен лентяй. 

Говорим за минимум $100 милиона, a още по-добре $1 милиард. Говорим за 30-годишен пенсионер, който живее в бункер, на частен остров. Говорим за 0% емпатия. Оргия от егоцентричност. Социоапатично откъсване от реалността. Говорим за „един бърз, последен удар“. Говорим, че “Fuck you money” вече прави кино.   

Мнението ми в едно изречение: 

Научна фантастика, направена от алчни хора. 

Трейлър