Топ 5 надценени млади режисьори

Две субективни думи в едно обективно заглавие. „Надценено“ предполага нещо, на което се обръща голямо внимание, бива възхвалявано или възприемано за по-важно, отколкото е всъщност. Актив, който се търгува на цена, която не оправдава пазарната реалност или бъдещето. 

В света на изкуството, както и в света на света, личните вкусове, опит и очаквания определят качеството. Дали нещо се смята за надценено, може да варира значително за различните хора.

„Млад“ предполага бебе, дете или юноша. Юридически младостта свършва на 18 години… или на 21. Хор, Кришна, Буда, Исус са на 33, когато загърбват младостта, достигат просветление, преживяват метаморфоза, преход към ново ниво. 

Деймиън Шазел дебютира на 25, но избухна на 29 с Whiplash 2014 (Камшичен удар). В киното може да си „млад“ на 40. Тарантино бе „млад режисьор“ доскоро, а е на 61 и мисли да се пенсионира.  

Писали сме за претенциите на Дарън Аронофски и Терънс Малик. Да не пропусна – Ричард Линклейтър. Режисьори като: Майкъл Бей, Зак Снайдър, Питър Грийнауей, Лука Гуаданино, които систематично избират картината пред сюжета. 

София Копола, която съм споменавал не само с добро. Тя е nepo baby, което има големи предимства. Достъп до стаи, бюджети и връзки, каквито не би имала, ако фамилията й бе Смит. Комплименти и препоръки от хайлайфа, позитивно очакване от критиката, завишени оценки от фестивалните журита, аплодисменти от публиката, преди филмът да е започнал. Но има и негативи. Когато/ако направи нещо хубаво, хората ще го припишат на Копола, а не на София. Затова братовчед й е избрал да се казва Никълъс Кейдж. 

Даниел Куан и Даниел Шайнерт 

Известни са като „Даниеловците“ и дебютират на 22. Експертите ги определят като: „режисьори, които разширяват границите и предефинират жанровете“. Творчеството им е: „дръзко“, „смело“, „оригинално“, „с безгранична креативност“ и „вълнуваща емоционална дълбочина“.

Първото, което помирисах бе разлагащият се труп в Swiss Army Man 2016 (Швейцарско войниче). В ролята на трупа – Даниъл Радклиф. Филмът, който най-често завършваше с празен салон, по време на фестивалните си прожекции през годината. Година, богата на хипи-хипстърски филми като него.

The Death of Dick Long 2019 (Смъртта на Дик Лонг) не промени кой знае какво. Хуморът отзад мина отпред – по Фройд, от анална фаза еволюирахме в генитална. 

Когнитивният ми дисонанс беше Everything Everywhere All at Once 2022 (Всичко навсякъде наведнъж). Най-успешният филм в историята на А24. Получи 11 номинации за Оскар, от които спечели 7. Приходите надминаха $141 милиона. 

Не мога да възприема сериозно Куан и Шайнерт, а те настояват да го направя. Там, където някои виждат „креативност“, аз виждам хаотична екстравагантност. Където виждат „модерност“, аз виждам агресивен хайп и натрапчива инфантилност. Преживявали ли сте деца в ресторант? 

„Кино философията“ им ми напомня за приятел, който на 30 четеше гимназиална литература, която възторжено и нравоучително ни разясняваше, докато ние безгласно се споглеждахме. Юноши, които вярват, че смученето на наргиле на Централната и дишането на балони е „мега куул, брат“. А може би техните родители, които откриват микродозирането в скъп ритрийт, докато четат холистичен наръчник за постигане на позитивна трансцедентална промяна. 

Антъни и Джо Русо

Братята Русо не се братята Коен, но са много по-касови от тях, заради пластмасовата вакханалия от блокбъстъри на Marvel. Перфектното дуо, ако искате да впечатлите 14-годишните и китайския пазар.

Макар да са на по 50, братята постигнаха успех в началото на 40-годишнините си. Имам познати, които смятат, че Captain America: The Winter Soldier 2014 (Завръщането на първия отмъстител) е шедьовър. И не са сами. Компания им правят The Guardian, Variety и The New York Times, които потвърждават, че е: „умен“, „изтънчен“ и „елегантен политически трилър“. Аз отново съм гледал друг филм. 

Какво да кажа за Cherry 2021 (Чери), техният сериозен проект? Филмът, който не казва нищо важно, умно, смешно, паметно или автентично.  

След него дойде The Gray Man 2022 (Живи сенки), който е Джеймс Бонд от Alibaba, Итън Хънт от TEMU. Един от най-лошите за годината.

Да си режисьор във франчайз система и голямо корпоративно гнездо, каквото е Marvel, означава да работиш по шаблон и PowerPoint, да си отворен към „стандартите“ на хората в костюми, да оказваш минимална творческа съпротива, а най-добре никаква. Братята Русо са правилните хора. Чудя се, как са ги наели? Дали е имало интервю с HR отдела?

Райън Джонсън

Той е на 32, когато The New York Times пише, че дебютът му – Brick 2005 (Пакетът), е: „интелигентен, стилен и напълно изобретателен ноар трилър, който съживява жанра със свежа перспектива и завладяващ сценарий.“ Извинете, но не мога да се съглася.

Без мое съгласие, следващите коментари за произведенията на Райън Джонсън съдържат думи като: „оригинален“, „екстремно уникален“ (това ми харесва), „визуално забележителен“, „пик на творческата инвенция“, „майстор“ и… „гений“. 

Има филм на Джонсън, който харесвам – Looper 2012 (Убиец във времето). Всичко останало подлежи на гледане – не го мразя, но е посредствено. Това е истината. И само истината.

Кощунство е, че пародийните му факсимилета на Агата Кристи подлежат на венцеславене и благоговейно критическо съзерцание. Сякаш хората, които ги обсипват с похвали, гледат кино за първи път и никога не са чели книга. 

Няма да е смелост, ако post post factum коментирам участието му в Star Wars. Всъщност, той е „майстор на криминалето“, защото e сред основните заподозрени за покушението на поредицата. 

Лена Дънам

Лена Дънам придоби популярност с Tiny Furniture 2010 (Малки мебели), тя е сценарист, режисьор и актриса в главната роля. 

Аура, която наскоро е завършила училище по изкуствата, се прибира у дома – без пари и перспектива. Тя ще живее с майка си – известен нюйоркски фотограф. Неловката реалност поражда чувства за безцелност и неадекватност. Съперничеството с по-младата, екстровертна и слаба сестра – Надин, също не е от полза.  

Филмът плени критиката, защото е: „прекрасен“, „чаровен“, „остър, забавен и проницателен портрет, за борбата на млада жена да намери своя път“.

Аз не си спомням много. Спомням си, че е mumblecore, което винаги ме дразни. Героите са резюмета на хипстърските клишета, които обитаваха всички независими филми в първото десетилетие на 21 век. Спомням си, че майката и сестрата са играни от истинските роднини на Дънам. Апропо, Лори Симънс – майката, обяви апартамента в Трайбека – в който се развива действието, за продажба. Даваше го евтино – за $8,5 милиона. Тежък, измъчен, гладен е животът на артистЪ.  

Най-значим успех на Дънам носи сериалът Girls 2012-2017 (Момичета), който не съм гледал. Но съм гледал Sharp Stick 2022. 80 минути, които се усещат като 5 часа, защото филмът няма какво да каже, но иска да бъбри непрестанно, за да е център на вниманието. Това е уморително, угнетяващо и неприятно, а също предполагам, че е автопортрет на автора. 

Виждате ли, героинята има тяло на 26-годишна жена, но се облича като 12-годишно момиче и се държи като 9-годишно дете. Кой каза Йоргос Лантимос? Мечтата й е да се срещне с порно актьор, който да я оправи отзад. Търсенето на шок, скандал и кликове е толкова нелепо, жалко и нескопосано, че цялото може да е печална еуология за модерната американска култура.  

Болезнената истина е, че Лена Дънам е голямо nepo baby, родено в центъра на Манхатън. Учи в Saint Ann’s School – годишна такса $60 000 и Oberlin College – годишна такса $81 970. Но винаги намира повод и оправдание, за да мрънка за нещо. Все някой я угнетява и пречи, за да покаже най-доброто от себе си. Тя е пример за усърдно лансиран продукт, който ТРЯБВА да бъде харесан, но потребителите не купуват, въпреки щедрите бюджети за PR и реклама. Нещо като Джейдън Смит, музикалната кариера на Парис Хилтън, Google Glass или Microsoft Zune. 

Бен Зайтлин

Мога да напиша, че не харесвам 100% от творчеството на Бен Зайтлин, защото то се състои от два филма.  

Сложих Beasts of the Southern Wild 2012 (Зверовете на дивия юг) сред най-лошите, които съм гледал. Критиката го обожаваше. Академията го номинира за 4 награди Оскар, включително за Най-добър филм. Аз обаче написах, че е експлоататорски, отегчителен и напълно забравим. Приятели искаха да спорят с мен. Познати се обидиха. Непознати ме псуваха онлай.  

Днес спомняте ли си нещо от него? Сюжет? Сцена? Герой? Идея? Чувство? Благодаря. Беше реторичен въпрос. 

Големи творчески паузи не са грях. Кубрик не прави нищо 12 години, между Full Metal Jacket 1987 (Пълно бойно снаряжение) и Eyes Wide Shut 1999 (Широко затворени очи). Джеймс Камерън се нуждаеше от 13, за да продължи Avatar 2009 (Аватар), един от най-надценените филми в историята на историята. 

Бен Зайтлин пътува 8 години, до следващата си спирка – Wendy 2020 (Уенди). Артистична фетишизация на детето, която е 1 час и 40 минути по-дълга от необходимото. 

Свързани публикации:

Силни филми от слаби режисьори

19 актьори еднодневки