Longlegs

„И видях да излиза от морето звяр с десет рога и седем глави. На роговете му имаше десет корони, а на главите му – богохулни имена.“

Откровение, глава 13

Осгуд Пъркинс – известен още като Оз Пъркинс, е американски актьор, сценарист и режисьор. Като актьор, Оз е участвал в няколко големи филма, но ролите му са третостепенни, едва ли си ги спомняте. Като сценарист, той предпочита да пише филми на ужасите. Гледали сте ги, ако сте хорър ценители – аз не съм ги. 

Познавам го като режисьор – от Gretel & Hansel 2020 (Гретел и Хансел), естетски подреден, стилно заснет филм на ужасите, който е твърде амбициозен за реалните си възможности. Стоварвам вината върху плещите на сценаристите. 

Причината ужасът да е в кръвта на Пъркинс е баща му – Антъни, театрален и кино актьор, който има 60 кино роли, но само една е велика. 

Сега Пъркинс-син пише и режисира един от най-хайпнатите филми на 2024, Longlegs 2024 (Дългокракият). Кампанията му стана вайръл.

Тя разчиташе на интелигентно направени трейлъри, шокиращи постери, загадъчни символи и криптирани послания, които „бъзват“ потенциалните зрители. Хит бе билборд с телефонен номер. Ако се обадите, ще чуете гласа на убиеца. Маркетинг lege artis, благодарение на него филмът върна целия си (скромен) бюджет – от $10 милиона, в първия ден от дебюта си.  

Оз наистина иска всичко да е „както си трябва“ и това си личи. Първите 40 минути са брилянтни. 

Главният герой е Лий Харкър (Майка Монро), агент на ФБР, която е надарена с шесто чувство, силна „оперативна интуиция“. Докато разследва поредица от ужасяващи убийства на семейства, Харкър прекрачва границата между реално и нереално, видимо, и окултно. Тя се изправя срещу тъмнината, която се таи в душите ни.

Филмът е атмосферен, визуално прилепчив, звуково прорязващ. Озвучаването и аудио дизайнът, защото това си е дизайн, са за шест+. Помислено е за звуците, които издават обувките по различни повърхности. Скърцането на дюшемето. Дъхът на къщата. Самотната песен на невидима птичка. Незначителни звукови замърсявания, които могат да са ужасяващи, ако ги изолираме. Този саундтрак от случайни звуци ме изкефи, почти колкото аналогът му в The Killing of Two Lovers 2020. 

Имаше нещо, за което си мислех постоянно, докато гледах. Песента A Song for the Lovers на Ричард Ашкрофт, това е вокалистът на The Verve. Не самата песен, а клипът й. Той е почти 6 минути. Около 4-та минута се случва нещо гениално. Докато слуша собствената си песен и си припява, Ричард чува нещо. Може би звук от външната страна на вратата. Той спира песента. Пауза. 10 секунди тишина. Джонатан Глейзър е гений, един от най-сетивните режисьори на нашето време. 

Та, в Longlegs 2024 има доста от това. Първобитният страх, че нещо ни наблюдава в сенките. Под леглото, в гардероба, зад вратата. А може би ни се привижда и счува?

Има и елементи от класики като: Psycho 1960 (Психо), Repulsion 1965 (Отвращение), Rosemary’s Baby 1968 (Бебето на Розмари), The Silence of the Lambs 1991 (Мълчанието на агнетата), The Dark Knight 2008 (Черният рицар) и Joker 2019 (Жокера), вкус на „алуминий и пепел“, от психосферата на True Detective 2014 (Истински детектив).

Осгуд Пъркинс е фен на Se7en 1995 (Седем). Напълно го разбирам. Дейвид Финчър е звяр. Затова Оз добавя две супени лъжици Zodiac 2007 (Зодиак) и щипка Mindhunter 2017-2019 (Ловец на умове).

Не си мислете, че ще гледате дразнещ миш-маш. Механично „задигнати“ кадри от по-добри филми. Напротив. Longlegs 2024 е поредица от хипнотични, добре обмислени картини, поне в първата си половина. Филмът е направен с грижа.

В този кадър например златистата, божествена светлина идва отгоре, по стълбището отдясно. Докато долу – в партера или дупката в която е главната героиня, е осветено от червеникаво-оранжева, адска светлина, която се опитва да нахълта отвън.  

Има множество подобни кадри, в които визуалните елементи, чрез символизма си, допълват, подчертават, разказват.

Впечатли ме играта с формата. Начинът, по който героят на Никълъс Кейдж е отрязан от кадъра, за да ни уплаши с анонимността си. Апропо, Кейдж е неузнаваем. Ще го разпознаете по гласа – във втората част, когато започва да вика. Ненужно. Според него, това е първата му, но и последна роля на сериен убиец. 

Твърде много, което води до твърде малко

Филмът е пренаситен с идеи – кукли, хипнотизиращи топчета, статика, шифри, алгоритми, религия, мистика, нумерология, сатанизъм, детски спомени и травма…

Цялата тази планина от следи, улики и доказателства се срива – малко след средата, до незадоволителен, предсказуем и едновременно с това недомислен край. Стоварвам повечето от вината върху сценариста, който си е режисьорът. 

Подобни, но по-добри алтернативи: The Empty Man 2020 (Кухият човек), Angel Heart 1987 (Ангелско сърце) и Twin Peaks 1990-1991 (Туин Пийкс), които са близки по сюжет – самотен детектив се опитва да разкрие мистериозно престъпление, което го сблъсква със силите на мрака.  

In the Mouth of Madness 1994 (В бездната на лудостта) и Hereditary 2018 (Наследствено), които постигат същата атмосфера на лъвкрафтски страх от това, което ни дебне в бездната.  

Мнението ми в едно изречение:

Лятото дава изкушаващи обещания, които няма да бъдат спазени. 

Трейлър

Свързани публикации:

Филми прецакани от маркетинга си