Баща и дъщеря отиват на поп концерт, който се оказва нещо друго.
Капанът е клопка, а клопката може да е дупка. М. Найт Шаямалан изкопава няколко… сюжетни ями. Кратери. Трап-ове. Trap 2024 (Капан) е в топ 3 най-слаби истории в 30-годишната кариера на сценариста-режисьор, поне в познатата ми част от нея.
Случват се нелогични, невъзможни, нереализуеми неща в реалния свят, който обитават героите. Всичко е съшито с бели конци, дебели като въжета. Така разказвахме като деца. Децата се фокусират единствено върху действието – в сегашно време, те не успяват да дадат контекст на случващото се: „И-и-и каубоят е сам… И-и-и те идват с лодка… И индианците, индианците са на коне… И-и-и скачат на дракона… И точно да го хванат, и котето ги изяжда.“
Детският мозък огъва реалността според нуждата. Същото прави и Шаямалан. Главният му герой буквално се появява, цъфва, материализира се в пространството там, където е удобно на разказвача. Телепортира се, без да е в Star Trek. Сцените са механично, абсурдно навързани експозиции, чиято цел е да се довлачим до развръзката, която – в Шаямалан стил, трябва да е максимално зигзагообразна. Резултатът е обиден за всеки зрител, с когнитивно развитие над 7-годишна възраст.
Капанът е съблазън, капанът е измама, мотивирана от алчност, а може би любов. Сценарият на Trap 2024 е капан за героя, но всъщност за публиката. М. Найт Шаямалан го залага с една цел – да подпомогне кариерата на Салека, милата му дъщеря. Тя е в ролята на поп звездата.
На повърхността, филмът е за опита на ФБР да залови сериен убиец, но реално е концерт на Салека. 100% сигурно е, че песните ще бъдат издадени в албум, ако не са. „Въртят се“ в целия си генеричен, AI блясък в Spotify.
Това не е първият непо жест на М.Н.Ш. Той е поощрявал интересите на трите си дъщери и в други свои филми. Салека например е композитор за няколко от тях. Ишана помага с режисурата, преди сама да стане режисьор. Няма лошо, това е начин да учиш занаят.
Trap 2024 е подобен на After Earth 2013 (Земята: Ново начало), един от най-големите му провали. И двата „проекта“ са измислени и конструирани, финансирани, и маркетирани с една цел – „кариерата на детето“.
Trap 2024 се рекламира като голямото завръщане на Джош Хартнет, актьорът, който по някое време реши да се махне от Холивуд. Циничното е, че Хартнет е параван. Стръв, кюфтенце за кучето, в центъра на което е скрито горчивото хапче. А то е вдървена, неестествена, некадърна актриса. Към края или краищата на филма, защото са няколко, възкликнах на глас: „Е, не! Стига, бе!“
Мнението ми в едно изречение:
Капанът е капан, ако не знаете за него, но сега знаете.
*It’s a trap! / Това е капан! е реплика от епизод VI на Star Wars. Възгласът на адмирал Акбар, който той прави по време на битката за Ендор, става кино мим.
Трейлъри не гледаш ли бре? От там си беше ясно, като бял ден, че е това, което си описал, но за сметка на това гарнирано с кофти-мазна чалга. Не знам колко деца има тоя, но ако всичкото челяд се упражнява така, куче влачи диря няма. Пуснах вчера тия „гледачите“ по хбо-то (на щерка му) и едвам издържах трийсетина минути. Мъка!
@Pow R Toc H
Поне „гледачите“ ми се разминаха 🙂 В името на истината, гледам трейлъри, но в случая пропуснах нарочно.
За малко да го пусна да го гледам и последният момент нещо ми подсказа да не го правя. Добър съм хах. На дъщеря му филмът не става, да знаеш.
Дори няма да пробвам! 🙂