Ако харесвате Дейвид Финчър и истории за психопати убийци, имам нещо за вас.
Mindhunter 2017- е сериал от 10 епизода, който предлага пристрастяващата реалистичност на The Wire 2002-2008 и вкуса на „алуминий и пепел“ от психосферата на True Detective 2014 (Истински детектив).
Визуално, времево и тематично Mindhunter 2017- е продължение на Zodiac 2007 (Зодиак) – трилърът на Финчър, който разделя феновете му. Mindhunter 2017- също е бавен, но не чак толкова.
Основа е книгата на Джон Дъглас Mind Hunter: Inside the FBI’s Elite Serial Crime Unit, която проследява създаването на отдела по криминална психология на ФБР. Началото е с малки стъпки, които шепа ентусиасти правят в мазето на централата в Куонтико.
Героите
Джонатан Гроф е младият агент Холдън Форд.
Мислете си за уплашената Кларис Старлинг, която върви из коридорите на Балтиморската болница за психически болни престъпници. Спомнете си чаровният, но малко смотан агент Купър или страдащата от синдром на Аспергер инспектор Сага Норен.
Холдън е любопитен, любознателен и работлив. Но също „квадратен“ – старомоден, конвенционален, неемоционален, сякаш роден в костюм. Това последователно, но драматично ще се промени в течението на сериала.
Начините да го покажете са няколко, но лесният е чрез връзката му с Деби (Хана Грос). Двамата са набързо спретната и невъзможна двойка. Тя е модерна жена. Нахакана, дръзка и секси студентка по социология, полуфеминистка, полухипи с будна мисъл и жажда за новото.
Фактът, че сe забиват в бар и няколко пъти обсъждат защо са заедно – веднага ще ви наведе на пророчеството, че няма да е задълго.
Холт Макколъни е специален агент Бил Тенч, чийто характер е по-интересен и добре развит. Пионер в професията си, респектиращ мъж, бивш военен, „старо куче“ с белези и добро сърце.
Баща с осиновено дете, който иска да е близък с него, но не може. Докато обсъждат причините, които карат някой да стане убиец, Холдън ще сподели теорията за отсъстващия баща. Не е ли всеки баща малко отсъстващ – ще каже Тенч.
Анна Торв, която вече игра агент на ФБР във Fringe 2008-2013 (Експериментът), сега е консултант – доктор Уенди Кар, професор по психология от Бостънския университет. Резервирана, дори надменна, тя ви привлича с магията на Снежната царица. Лесбийка е, това трябва да ви изненада, но няма.
Откритие е Камерън Бритън, който е феноменален в ролята на истинския сериен убиец Едмънд Кемпер. Открадва всяка сцена, не само чрез огромните си размери, но и чрез перфектно модулирания си глас и интонация.
Форд и Тренч ще се впуснат в пътешествие из затворите и лудниците на Америка, за да интервюират серийни убийци, преди „серийни убийци“ да е официално приет термин. В опита си да разберат как мислят лудите, двамата ще помогнат в няколко разследвания.
Диалозите
Никой не снима като Дейвид Финчър – особено диалози. Хора в стая, кола или асансьор, които просто говорят. Финчър прави „простото“ въздействащо, драматично, увлекателно, защото си дава сметка какъв е смисълът на диалога.
Неговите диалози не запълват пространството между действието, а го предизвикват. Финчър предава информация, повечето режисьори не умеят.
Преди години гледах документален филм за създаването на Gladiator 2000 (Гладиатор). Спомням си, че Ридли Скот и особено Ръсел Кроу уволняват десетима сценаристи. Кроу псува и дори физически напада няколко от тях, разплаква възрастни мъже, защото не могат да му напишат „правилните думи“, които да крещи в центъра на Колизея.
Финчър не се нуждае от „правилните думи“. Дори, ако диалогът е слаб, а това е рядкост, той го подобрява визуално. Някой взима лист хартия, поглежда снимка, отпива от чаша с уиски, после я оставя, трепва, отдръпва се, поглежда в празно пространство – това е събитие. Разменят се не реплики, а информация и напрежение. Зрителят следи поведението на героя, думите са второстепенни. Това е магията на режисьора-перфекционист, който знае, че всички сме перверзници, движени от емоции.
Финчър ще ви изплаши, но без да ви показва ужаса. В кадъра влиза вана, човек говори какво е имало в нея. Ще „видите“ кръвта – без да я виждате, дори ще я „чуете“ как изтича през канала. Има гениална сцена, в която героите гледат черно-бяла фотография на труп покрит с палто. Един от тях ще каже „палтото беше жълто“ – в този миг камерата се отдръпва в синкавата стая, за да видим жълто топче, върху едно от бюрата. Мозъкът ви реагира.
Хуморът
Той е черен. Освен вербално е предаван чрез музиката и текста на песните. Ще чуете Psycho Killer на Talking Heads, а в една от сцените напълно на място е използвана I Wouldn’t Want to be Like You на The Alan Parsons Project.
Мнението ми в едно изречение:
Сериал, който ви оставя гладни за втори сезон.
Свързани публикации:
Портрет на социопата като млад
One thought to “Ловец на съзнания”