Том Холанд е Форест Гъмп 2.0 в Cherry 2021, последният филм на Apple, режисиран от Антъни и Джо Русо.
Братята Русо не се братята Коен, но са много по-касови от тях, заради пластмасовата вакханалия от блокбъстъри на Marvel. Сякаш засегнати от думите на Скорсезе, че делото им дотук не е кино, те са мотивирани да докажат, че са талантливи артисти.
Cherry 2021 e криминална драма, базирана на полуавтобиографията със същото име на Нико Уокър, американски ветеран от войната в Ирак. Историята е фино намазана върху дебелия комат на визията, като последната ивица масло, която сте остъргали от пакетчето.
Главният герой е средностатистически американски младеж със среден ръст, средно IQ и средно усещане за обща безпътица. След като сърцето му е разбито, той се записва в армията, отива на война, връща се, става наркоман и започва да обира банки.
Да започнем от актьорите, които не са виновни. Просто не са правилно избрани и правилно избрали. Том Холанд не е дълбок актьор. Има излъчване, което камерата харесва. Излъчването му, както на предишния Спайдърмен – Тоби Магуайър, е на добро, невинно момче – nice guy. Не е красив, не е грозен, безопасен е, нормален като купичка овесена каша.
В Cherry 2021 това излъчване се сблъсква с общия тон, който е житейски цинизъм. Сюжетът е доминиран от отчаяние, нихилизъм, продължителна безизходица. Доказателствата са много.
Имената на банките, които биват обирани например са „Шибана банка“ или „Банка, която шиба Америка“. Връх е кадърът, в който камерата – заедно със зрителя, е вкарана в ануса на главния герой.
Чистосърдечната муцунка на Том Холанд не кореспондира с тази интонация, както и с дългите, кисели, леко претенциозни и напълно излишни монолози, които преливат. „Не разбирам какво правят хората. Сякаш всичко е построено върху нищо и е слепено с още нищо. Дърветата са готини. Не разбирам и тях, но ги харесвам“*. Пфффффф…
Още по-малко достоверен е Холанд и партниращата му кукла Сиара Браво като наркомани. Докато ги гледах – как симулират наркотичен глад, си мислех, че зад кадър ги чака органичен кетъринг и какъвто Starbucks си поискат.
Братята Русо решават да поемат творчески риск и разделят филма на нееднакви визуални части. Сякаш гледате 3-4 различни филма. Те са обединени от червен филтър, който обявява отделните епизоди.
Камерата, осветлението, цветовете са не просто разнообразни, те са всевъзможни. Опитани са всички врътки, фльонги и джувки, които някой някога е използвал. Шарената опаковка напълно смазва малкото си, стандартно съдържание.
Наблъскани един в друг и съвкупени са визуални елементи от: Full Metal Jacket 1987 (Пълно бойно снаряжение), Apocalypse Now 1979 (Апокалипсис сега), Jarhead 2005, Goodfellas 1990 (Добри момчета), Trainspotting 1996 (Трейнспотинг), Requiem for a Dream 2000 (Реквием за една мечта), Fear and Loathing in Las Vegas 1998 (Страх и омраза в Лас Вегас), The Unknown Woman 2006 (Непознатата) … и кой ли знае още какво. Всичкото е студентска реминисценция за хубави филми.
Макар още в средата си Cherry 2021 да се усеща като 3-часов филм, в края си не казва нищо ново, важно, умно, смешно, паметно или автентично.
Мнението ми в едно изречение:
Черешка има, торта не.
*Мой превод по спомен и слух