Най-добрите ужаси от 2025 – за празника

„Вън вятърът, сгушен във всяко дърво, закръстосва тротоарите с нечути стъпки на множество невидими котки. Том Скелтън потрепера. Всички разбираха, че вятърът тази нощ не бе какъв да е, а мракът бе пропит с необикновено усещане, тъй като е навечерието пред Празника на вси светии.“

Рей Бредбъри, „Дървото на вси светии“*

На 31-и октомври се празнува Хелоуин, а на 1-и ноември е денят на Вси светии – измислен от папата (преди повече от 1400 години), за да замени езическия ритуал. Истината е, че повечето култури имат празнична версия на битка със злото. В Мексико има Ден на мъртвите, в северните страни има Валпургиева нощ, в Япония има Сецубун, а  в България – кукери и Сирни заговезни.

Хората обичат хоръра, защото им предоставя безопасен начин да изследват страха и тъмната страна на живота. Почитателите му търсят силни усещания, изпитват нужда от тръпка и вълнение, които са последвани от чувство на облекчение. 

Морбидният интерес не е част от натурата ми, но като киноман гледам хорър. Той е важен, защото творците, които го избират гласуват за оригинални сценарии, смела визия и ентусиазирана кинематография. Това е жанрът с най-малко „костюмари“ и „офисни плъхове“, малките бюджети носят голяма свобода. 

Подчертавам – не за първи път, че не съм хорър сомелиер, но това са страховете, които ме уплашиха и копнеят да наплашат и вас. Честита борба със злото! 

The Rule of Jenny Pen 2024 (Правилото на Джени Пен)

Започваме в ъгъла на картата и хорър от Нова Зеландия. Възрастен съдия (Джефри Ръш) получава инсулт, докато произнася присъдата си в съда. Частично неподвижен, но решен да се възстанови напълно, той е настанен в дом за стари хора, като се надява, че това ще бъде временно пребиваване. Съдията се натъква на дългогодишен обитател на дома (Джон Литгоу), който през деня се преструва на дементен, но през нощта тероризира останалите пациенти.

Старостта е страшна, по-страшна от смъртта дори, когато е свързана със загуба на автономност, институционална жестокост, унижение и загуба на идентичност. Филмът няма нужда от чудовища и сложни специални ефекти, а умело използва паниката от това да си в капан, да си безпомощен – физически, психически, социално. Бездната е безсилие, изолация, забрава. 

Джефри Ръш и Джон Литгоу са два големи плюса. Героят на Литгоу носи кукла-бебе, която го „командва“. Това ми напомни поне два други филма: Magic 1978 (Магия) – с Антъни Хопкинс, вентрилоквист, който бива „завзет“ от куклата си и The Beaver 2011 (Бобърът) – с Мел Гибсън, който използва играчка, за да изразява репресирани части от психиката си. 

Започваме от тук, защото това е най-слабият филм в селекцията. Темпото е неравномерно, разказът се влачи и боксува, става монотонно. Липсва реализъм, поради логически кратери. Мотивациите на ключовите герои са неясни. Подобно на български филм, The Rule of Jenny Pen 2024 се опитва да седне на поне шест стола едновременно.

The Surfer 2024 (Сърфистът)

Преместваме се вляво, за да стъпим на австралийския бряг. Мъж се завръща на идиличния плаж от младостта си, заедно със сина си. Бащата се надява да купи обратно родната си къща и възстанови връзката с детето си. Плановете му се провалят, когато се сблъсква с банда мачо сърфисти. Унижен и изолиран, той е въвлечен в халюциногенно, сюрреалистично изпитание.

Почувствах The Surfer 2024 като ужас, макар да се самоопределя като трилър. Филмът има въздействаща, атмосферна кинематография, която създава усещане за хипнотичен сън или кошмар. Никълъс Кейдж се раздава и с право е аплодиран от критиката. Основната тема е мъжката идентичност и психологическата дезинтеграция под социален натиск.

За съжаление, темпото е неравномерно, механиката на сюжета се усеща изкуствена. Това прави общото да е гювеч от спомени, съновидения и блянове, което означава темпорална, и пространствена дезориентация за зрителите. Какво? Къде? Кога? Защо? Концепцията е по-силна от изпълнението си.

Dangerous Animals 2025 (Опасни зверове)

Оставаме в Австралия, за ужаси с акули – в животински и човешки вид. Млада и свободолюбива сърфистка е отвлечена от сериен убиец, който има сексуален фетиш – възбужда се, когато гледа хранещи се акули.

Джаи Кортни е въздействащ, заплашителен и харизматичен в ролята на злодея. Тонът, атмосферата и енергията са правилни, но сценарият е репетативен. Главната героиня бие на Мери Сю, което заедно с удобното поведение на акулите, подкопава доверието на зрителя. Солиден Б филм особено, когато ви кажа, че бюджетът е $2 милиона. 

28 Years Later 2025 (28 Години по-късно) 

Дани Бойл се нуждае от 30 ПЪТИ ПОВЕЧЕ пари, за да направи продължение на хорър класиката си от 2002. 

Дните са станали години, а зомбитата са претърпели еволюция. Бойл остава визуално и стилистично смел. Начинът, по който използва цветове и необичайните ъгли на камерата изпъкват. Гримът и костюмите работят. Актьорите се трудят. Аз съм разочарован, защото силната първа част е последвана от интонационен крах и откровени тъпизми. Трейлърът е по-силен от филма. Краят е незадоволителен, меркантилен, моли за продължение или поне сериал по Netflix, или HBO.

Wolf Man 2025 (Човекът-вълк)

Най-добрият филм с върколак, който съм гледал си остава An American Werewolf in London 1981 (Американски върколак), на Джон Ландис. Най-запомнящият се върколак – Джак Никълсън, в Wolf 1994 (Вълк), на Майк Никълс. 

Образът олицетворява двойствеността на нашата природа — човек или животно, разум, или инстинкт, питомно, или диво. Сценаристът и режисьор Лий Уанел намира нова гледна точка – бащи и синове. Филмът му обаче стои недомислен и недовършен, а също твърде мрачен – буквално черен. Има сцени, в които нищо се не видИ. Върколакът се озъбва, но не може да захапе. 

The Gorge 2025 (Проломът) 

Писахме, че Майлс Телър и Аня Тейлър-Джой са магнетична двойка снайперисти, които трябва да охраняват клисура. Всеки е затворен в самотна кула и това създава увлекателен екшън потенциал. 

Филмът е прецакан от масовият избор да се правят хибриди – екшън-хорър, романтика-крими, комедия-драма-екшън и прочие комбинации. Творческо решение, което чупи клишета, изненадва, намира нови хоризонти. Но също, маркетинг решение, което цели да разши максимално таргет групата. Когато не можеш да направиш заварката – между отделните жанрове, монолитното съединение на сюжета не се получава.   

The Ugly Stepsister 2025 (Грозната доведена сестра)

Ето, пример за смело и подривно препрочитане на „Пепеляшка“. Разказът е от гледната точка на грозната сестра, обръща традиционните роли и очаквания с главата надолу. Дизайнът и арт дирекцията третират света на 19-и век с елегантност, като добавят ужасяващи елементи на боди хорър. Непознатата Лиа Мирен прави отлична роля, тя е Елвира – грозната сестра.

Скандинавската продукция бе приветствана, заради прогресивните коментари за женското, мъжкото, модната индустрия и бизнесът с красота. Моите минуси: магистралата на историята се задръства в средата; желанието да се шокира надделява, над възможността да се каже нещо съществено – част от този проблем са и порнографски кадри, които са 100% ненужни, те обезценяват, а не повишават качеството; гледаме повторение, за да не кажа копие, на златото от миналата година – The Substance 2024 (Веществото), на Корали Фарже.

Presence 2024 (Присъствие)

Семейство: баща, майка, син и дъщеря, се нанасят в стара, но прясно боядисана къща. От самото начало в къщата се усеща загадъчно присъствие.

Стивън Содебърг успява да направи интересен филм за духове, въпреки потресаващо скромния бюджет. Едно време, толкова струваха „скъпите реклами“. Ключът е камерата, чиято гледна точка и локации нагнетяват напрежението и будят тревога. Зрителят е присъствието – воайор, подслушвач, шпионин в интимния свят на семейството. 

Режисьорът използва максимално дълги кадри и минимален монтаж. Атмосферата ми допадна, защото напомня A Ghost Story 2017 (Призрачна история), на Дейвид Лаури. Ще разбера, ако ви се стори бавен и недостатъчно страшен. Причината отново е хибридното начало – това е хорър, който е миксиран с драма. Краят иска да е находчив, но е разочароващ. 

Bring Her Back 2025 (Върнете я обратно)

Тази година споменахме Сали Хокинс и отличната й роля в Bring Her Back 2025, метафорично изследване на скръбта и депресията, под формата на хорър. Центърът на мишената е травмираната душа на младото поколение, а изстрелът е в десетката.

Личният ми проблем е бавното темпо, което ме загуби, но ужасът е тактилен, чист и неподправен, когато стигнете до него. Наративът е ефективен в плашенето, но е неясен – на самите си създатели.

Final Destination: Bloodlines 2025 (Последен изход: Наследство)

Не бях се забавлявал така от години. Браво, за шестия филм от поредицата, която съм гледал частично. Свеж. Бърз. Брутален. И… смешен.

Зрелище, което прави правилните неща, по правилен начин. Сервира на аудиторията точно това, за което е гладна. Без политически коментари, студентски метафори, философстване и претенции. Както в The Menu 2022 (Менюто) – качественият бургер бие префърцунените манджи.  

Companion 2025 (Спътници)

Млада двойка се присъединява към приятели, за уикенд в отдалечена къща на езеро. Спокойната почивка се превръща в неочакван хаос.

Лесно е да се влюбиш в Софи Тачър. Красива е и талантлива също. Гласът й кадифе, а очите й – маслини. Може да прави трик с устните си, които потреперват точно тогава, когато трябва. Прозирам замисъла – тя ще завземе света на ужасите. Зарадва ни в Heretic 2024 (Еретик), а сега се циментира в тази смесица от хорър и научна фантастика. 

Стилна ром-ком-техно реализация, която се възползва от актуални теми, за да изследва въпроси като контрол, комерсиализация и динамиката между половете.  

Weapons 2025 (Оръжия)

Зак Крийгър, който проби със заснетия в България Barbarian 2022 (Варварин), ни предложи нещо още по-добро. Динамичен и супер личен филм. Звездата в него е Ейми Мадигън, която е леля Гладис, най-добрата вещица от 2025, а може би изобщо.  

Режисьорът-сценарист е амбициозен, но и уверен. Борави майсторски с многоперспективен, нелинеен разказ, който поддържа историята свежа и създава напрежение по изобретателни начини. Звуковият дизайн е за шестица, а сценарият е пълен със сладки елементи и символи. Резонира с широки теми – страха от другите, скръбта и развалата на зависимостта. 

The Girl with the Needle 2024 (Момичето с иглата)

Правим изненадващ завой, преди върха. Филмът на Магнус фон Хорн е определен като историческа драма. Имаше номинация за Оскар, тази година, спечели Голямата награда на Фестивала в Кан – миналата година. Черно-бялата трагедия влиза в моята селекция за Най-добри 2025, защото е професионално, квалифицирано депресивна. Сякаш е направена от психолози, чиято цел е да ви разболеят ментално. Ужасяващо постижение. 

Писахме за филма в началото на годината, когато разсъждавахме, че оптимизмът е отживелица и единственият начин да сме дълбоки (според съвременните кинодейци) е, ако сме в дълбока депресия. Ужасът на екзистенцията – бедност, неравенство, експлоатация, насилие и изнасилване, отчайващи обстоятелства, придава на филма тежест, която изпраща повечето хорър произведения в категория „Перо“. Рибай стек, отрязан от тялото на скандинавската меланхолия и депресивно разстройство.  

The Long Walk 2025 (Дългата разходка)

Стивън Кинг пише едноименния роман в края на юношеството си. И двете версии запазват основната идея: в антиутопичното бъдеще САЩ е авторитарна държава, която организира ежегоден конкурс, в който млади мъже трябва да вървят непрекъснато. Те не могат да падат под определена скорост, а последният оцелял печели всичко.

Идеята на Кинг може да се разпознае като алегория за Виетнамската война, но реално е концентриран юношески angst и нихилизъм. Филмът прави няколко промени, като част от тях са за по-добро. Например в книгата групата млади мъже се състои от 100 души. Продуцентите на филма очевидно не искат да плащат за толкова актьори и ги намаляват на 50. За това има умно обяснение – по един участник от щат. 

Актьорският състав е на ниво. Режисьорът не може да си позволи тълпи от хора, затова интелигентно използва сурови, пусти пейзажи, които подсилват чувството за упадъчност и безнадеждност. The Long Walk 2025 е безмилостен, но не безчовечен филм, със собствена гледна точка за състоянието на света. Коментар, направен от юноша през 70-те, който е актуален и днес. Личната ми забележка: няколко свръхсантиментални сцени, които стоят напънато и фейк, но съм сигурен, че разплакват масовия зрител.  

Sinners 2025 (Грешници)

Ще сме кратки, защото вече хвалихме Sinners 2025 два пъти, а гордостта е грях. Филмът е десерт – за всички киномани, подарък – за меломаните. Динамично забавление, което има своите недостатъци, сред които е Хейли Стайнфелд, чието изпълнение е маниерно и е като… найлонова торбичка, кацнала в короната на пролетно дърво.

Като цяло, филмът се отличава с изключителни визуални и аудиовизуални постижения. Печели похвали за кинематографията, костюмите и дизайна, заедно с музиката и цялостното изграждане на света. Потна, прашна и опияняваща смесица от историческа драма, американска готика, южняшка блус култура и хорър с вампири. 

*Превод: Белин Тончев / Бел. ред.: Оригиналното заглавие на романа е The Halloween Tree, Хелоуин и Вси светии са различни празници, както сме обяснили в увода. 

Свързани публикации:

Кажи ми кои са филмите ти, за да ти кажа какъв си