Гордостта е смъртен грях. Това не е гордост. Истина е.
Prozekcia е имала няколко щастливи попадения за неща, които са предстоели да се случат в световната поп култура или да се пръкнат за българите. Няма да повтарям как сме уцелвали глобални тенденции или как познахме структурата на боксофис хита на годината – Deadpool & Wolverine 2024 (Дедпул и Върколака), три години преди да бъде заснет.
Преди почти десетилетие, написахме за дебютантката Флорънс Пю: „Актрисата в главната роля – Флорънс Пю, ще стане звезда. Сигурно е. Ако не се предаде на покварата на славата и парите, а продължи да избира сериозни роли, тя ще стане звезда.“ Преди 12 години написахме подобно гадание и за Езра Милър, но той не устоя на дявола.
Пророкували сме успеха на режисьори като Дени Вилньов, Робърт Егърс, Йоргос Лантимос, Панос Косматос и Никълъс Уиндинг Рефн. Признавам, последващата излагация на последния ни изненада.
Може би сме от първите, които писаха – поне на български, за Корали Фарже, когато направихме ревю на дебюта й: Revenge 2017 (Отмъщение). Хиперреалистичният грайндхаус, който бе в списъка ни Най-добри за годината, но остана глобално незабелязан и финансово безуспешен.
Е, тя успя. Корали e епицентър, за един от трусовете на 2024. Доказателството е още в интрото, което е най-филмовия филмов увод, от доста време насам.
The Substance 2024 (Субстанцията) започва без думи, без монолог, без разказвач, без ретроспекция – колаж от изрезки на стари вестници и списания. Започва с яйчен жълтък в центъра на екрана. Жълтъкът се раздвоява. Темата е ясна, за по-малко от 10 секунди. В следващия кадър, трима работници монтират звезда на Холивудската алея на славата. Дайте награда за режисура, за тези 3 минути!
The Substance 2024 е боди хорър и сатира. Семпла история с наситени визии, изригващи през филтрите на социалните медии.
Фарже очебийно и очевадно е под въздействието на Дейвид Кронънбърг и не само.
Споделя светоусещането на френската си сестра Жюлия Дюкурно…
…вкуса за шоково новаторство на Крис Маркер и Жан-Жак Бенекс.
The Substance 2024 е токсично цветен, отвратителен и отвращаваш, болезнено телесен. Фарже работи с минимален, елементарен диалог, който е хиперкомпенсиран от рекламна, хиперболична, хиперсексуална, хипофизна визия, която води до зрителна хипертония.
Тя продължава да развива стила си от Revenge 2017. Пулсиращ, макро и порно ултрареализъм, който скандализира, но привлича.
Деми Мур е смела, да приеме главната роля. Защото е разголваща, но и защото такава роля може да срине целия ти имидж. Тя е преживявала Striptease 1996 (Стриптийз), рейтинг от зрителите 24%, рейтинг от критиката 13%. Филмът печели 6 от 7 номинации за Златна малинка, включително за Най-лоша актриса и Най-лош филм.
Маргарет Куоли е защитена от младостта, луксът грешките да са ни простени. Има голи кадри. Голотата не е еротична. Тя е лабораторно, медицински обективизирана. Точно като жълтъка в увода. Еротиката е облечена. Има доста и от нея.
Една от най-отблъскващите, агресивни сцени е на Денис Куейд, който ни изнасилва, докато ожесточено яде морски дарове. Отново, сцена повторение и подобрение от Revenge 2017.
Знаете какво ще се случи, но гледате. Гротеска, неописуемо, отвратително преживяване, което ненаситно експлоатира зрителния ви нерв.
Корали Фарже прави кино за гледане, а не за обсъждане. Не е за анализ на чаша вино. Това е деформирана карикатура за междуметия, на чаша кафе или кен Red Bull: Ау, колко гаден! Леле, ‘ба си якия! Уф, к‘ъв ужас!
Надявам се, че посланието, колкото и банално да е то, ще пробие до мозъчните гънки на 18-20-годишните. Младите тела, които се пълнят с хиалурон, за да постигнат мутиралия външен вид, на 52-годишна амортизирана проститутка.
Мнението ми в едно изречение:
Култ класика.
Свързани публикации: