Така, както пороите, топенето на снега и океанските бури довличат всякакви пластмасови боклуци, Холивуд бе залят от купчина Мери Сю образи.
Мери Сю е термин и събирателно име, което обозначава характер, лишен от каквито и да е недостатъци и възнаграден с всички предимства. Терминът е измислен от авторката Пола Смит, която в началото на ’70-те пише пародия на Star Trek. Мери Сю най-често е млада жена, но името се използва и за мъжки характери, въпреки че за тях има отделно – Гари Стю.
Мери Сю е млада, но зряла, красива, но умна, волева, силна, добре образована, с вкус, със стил, винаги казва правилните думи, винаги прави редното, винаги печели. Тя не се оригва, не хърка, не се поти, не се препъва, почти не ползва тоалетната, а когато го прави мирише на рози.
Характерът прецаква историята, лишава я от реализъм и развитие. Никога не изпада в ситуация, която е наистина опасна. Няма смисъл да учи каквото и да е било, защото се е родил научен. Знаем, че ще се справи, защото е Мери Сю. В света на комиксите този ефект се наблюдава за първи път при Супермен. През ’70-те и ’80-те, той е претрупан със суперсили. Реално е 100% неуязвим, което води до срив в интереса на публиката. Колкото по-силен е Супермен, толкова по-слаб герой е.
Дори исторически личности са препрочетени в този контекст. A Quiet Passion 2016 (Прикрита страст) например превръща Емили Дикинсън в Мери Сю. Поетесата е подкрепяна от баща си и няколко умни мъже, които я насърчават да се образова и твори, да бъде независима. В съвременния прочит мъжете отсъстват или са заглушени. Защото не е възможно Емили Дикинсън да е плод на патриархата. Така, както Люк Скайуокър не може да обучи Рей на нещо специално, защото тя вече е специална – може да прескочи летящ космически изтребител със задно салто.
В името на глупашки активизъм, Холивуд забравя и зачерква жени, които са компетентни и авторитетни, още през ’80-те, че и преди това. Нечестно е, както за героините, така и за актрисите, които ги играят.
Розалинд Ръсел е равностоен спаринг партньор на Кари Грант в His Girl Friday 1940 (Момиче за всичко). Джоан Крофорд е феноменална в Mildred Pierce 1945 (Милдред Пиърс). Катрин Хепбърн респектира Хъмфри Богарт в The African Queen 1951 (Африканската кралица). Тя понася стоически дори снимките в Африка, които карат Богарт да мрънка и се сърди като дете.
Лори Цимер играе оправна жена, решена да оцелее в Assault on Precinct 13 1976 (Нападение над участък 13). Сигорни Уийвър – като Рипли, оглавява нашата класация Мацки, с които не можеш да се еб@ваш. Апропо, класацията ни е от 2010.
Грейс Джоунс
Грейс Джоунс е жестока. Модел, актриса, певица, музикант, композитор, амазонка. Един от любимите ми клипове по Mtv беше Slave to the Rhythm, чието интро е озвучено от Иън Макшейн.
Присъствие – има го. Харизма – желязна е. Грейс е интересна и внушителна, много преди Лейди Гага, Бионсе и Риана. Тя заковава погледите във всеки кадър. Тя е ’80-те.
Доли Партън
Доли е руса, с големи сини очи и още по-големи, необятни гърди. Няма да се обиди, ако й разкажете виц за тъпи блондинки „…защото знам, че не съм тъпа. А също, че не съм блондинка.“
9 to 5 1980 (От 9 до 5) е дебют за Партън. Заедно с други две лица на ’80-те – Лили Томлин и Джейн Фонда, тя се изправя срещу тираничния си, нарцистичен, експлоататор шеф-прасе. Жените отвличат мъжа и доказват, че могат да менажират компанията по-добре от него. Комедията е сред най-касовите за всички времена. Доли Партън може да изгражда образ на чувствена жена, но тя никога не е слабата жена.
Сали Фийлд
Сали Фийлд е перфектна за роли на майка и съпруга. И това не е лошо. Тя има две награди Оскар и една номинация именно с такива героини. Запомняме ги, защото имат достойнство, смелост, решителност и воля да живеят.
Първият успех на Фийлд е Norma Rae 1979 (Норма Рей). Ролята е отказана от десетки други – по-известни от нея, актриси. Тя е самотна майка, която става профсъюзен активист. Places in the Heart 1984 (Място в сърцето), на Робърт Бентън, е направен с бюджет от 9 милиона, но донася 4 пъти повече и обира всички важни награди в Америка и Европа.
Steel Magnolias 1989 (Стоманени магнолии) е един от най-добрите филми за женското приятелство. Събира страхотен екип от иконични жени на ’80-те — Доли Партън, Дарил Хана, Олимпия Дукакис, Шърли Маклейн и Сали Фийлд, която играе майка на все още непопулярна млада актриса на име Джулия Робъртс.
Шърли Маклейн
Повече от 50 години Шърли Маклейн избира силни, волеви героини, инати, непокорни, опак жени.
Майка-лъвица, холивудска легенда, вдовица-милионер, агресивна монахиня, пиперлива първа дама-пенсионер, Шърли Маклейн винаги е силна, но никога не е Мери Сю.
Шер
За някои Шер е “diva”, за мен е “badass”.
През ’80-те, тя получава Оскар номинация за Silkwood 1983 (Силкуд) и печели за Най-добра актриса в главна роля за Moonstruck 1987 (Лунатици).
В последния Шер изиграва ролята на Лорета Касторини, скромна вдовица на средна възраст, която е достатъчно смела, че да прегърне живота отново. Номинирани в тази категория са три други силни жени – Мерил Стрийп за Ironweed 1987 (Диворасляк), Холи Хънтър за любимия ми Broadcast News 1987 (Телевизионна мрежа) и техничарката Глен Клоуз за Fatal Attraction 1987 (Фатално привличане). Шер печели с роля в романтична комедия – това е постижение.
Катлийн Търнър
Тя е сексимвол на ‘80-те. Тялото й – секси. Лицето и – секси. Гласът й – сеееекси.
В интервю Търнър обяснява как избира ролите си през ’80-те: „Никога не играя съвършени жени, но също никога не избирам героини, които са реквизит. Аксесоар към мъжкия характер. Във филмите, в които партнирам на Майкъл Дъглас, четях сценария заедно с него. Буквално късах страници от моята част и ги разменяхме със страници от неговата.“
Мишел Пфайфър
Кой е казал, че силната жена не може да е женствена.
Приятелката на гангстера, съпругата на боса, най-добрата Жена котка. Пфайфър покорява ’80-те, макар да не е академично подготвена актриса. Тя умно използва неземната си красота, за да изгради образи на прелъстителни и прелъстяващи жени, които управляват мъжете около себе си.
Този пост ще стане адски дълъг, ако подробно обърнем внимание на всички. Но нека не забравяме…
…Дженифър Бийлс, която е хит във Flashdance 1983 (Флашданс). Моли Рингуолд, чиято червената коса грее във всички култови тийн филми, през цялото десетилетие. Джесика Ланг в Tootsie 1982 (Тутси), Music Box 1989 (Музикална кутия) и Country 1984, където играе съпруга, скала и опора на отчаян фермер.
Упи Голдбърг, която никога не е била слаба жена, още от дебюта си в The Color Purple 1985 (Пурпурен цвят). Кари Фишър, която е толкова Star Wars, колкото и Харисън Форд. Да, тя носи метални бикини – секс експлоатация (!!!), викат феминистките. Но тя удушава Джаба, докато носи метални бикини.
Джейми Лий Къртис, върти мъжете на малкия си пръст в A Fish Called Wanda 1988 (Риба, наречена Уанда). Мелани Грифит става символ, като умната Тес Макгил в Working Girl 1988 (Работещо момиче). Джоди Фостър е дефиниция на куража в The Accused 1988 (Обвинената), където играе жертва на групово изнасилване. Ролята й печели Оскар. Сиси Спейсик се опълчва на корупцията в Marie 1985 (Мари).
Свързани публикации: