Зло – добро, добро и зло от едно са потекло – между тях и ний летим.
Хайде, в смраден лъх и пъклен дим!
Трите вещици, „Макбет“, Уилям Шекспир*
Вещици. Вещици. Вещици! Тази година ни предложи дузина филми с вещици. Испанска вещица, американска вещица, корейска вещица и украинска вещица, която търси руски войник – с цел отмъщение.
Сред най-слабите филми за 2025 вписах In the Lost Lands 2025 (В изгубените земи), спам или скам на Пол Уилям Андерсън. Той гешефтарски използва името на Джордж Р. Р. Мартин, за да излъже публиката. Вещицата е изиграна – разбира се, от Мила Йовович, която се отправя на генерично героично пътешествие, за да търси магически макгафин.
В другия полюс на актьорското майсторство ще открием Сали Хокинс в Bring Her Back 2025 (Върнете я обратно), метафорично изследване на скръбта и депресията, под формата на въздействащ хорър. Личният ми проблем е бавното темпо, което ме загуби, но ужасът е истински.
Вещицата е архетип, средновековна алегория, която пренася различни значения. Оригиналното е чистото зло, пакт между човек и дявол, чиято цел е консумацията на тялото и покварата на душата.
В този контекст, вещицата е развалата на невинността. Гротеска, първичен паразит, природно предупреждение за разпадането и смъртта, наказание за греховете. Остатък от време, в което брат предава брата, баща предава сина си.
Популярна метафора е майката-вещица – като в Bring Her Back 2025 или в „Снежанка“. Любовта, грижата и закрилата се израждат в притежание, контрол и господство.
Вещицата може да е реакция на расизъм, ксенофобия, страха от другия или от модерността, мизантропия, социална параноя, желанието да избягаш от обществото, за да живееш в малка колибка в гората.
Втората вълна феминизъм (1960-1980) превръща вещицата в критика на патриархата, символ на репресирана сексуалност и женска сила, фантазия за свобода, утопия за полова солидарност, фем икона.
Вещиците са всичко това и много други неща, но днес търся най-страшните вещици, които съм гледал. Причината е Ейми Мадигън, която е леля Гладис в Weapons 2025 (Оръжия). Най-добрата вещица от 2025, а може би изобщо?
Леля Гладис
Зак Крийгър, който проби със заснетия в България Barbarian 2022 (Варварин), ни предложи нещо още по-добро. Динамичен, пълен с метафори и супер личен филм.
Трилър-хорър, чиято основна тема е алкохолизмът. Сценаристът-режисьор израства в семейство на алкохолици, сам става алкохолик, губи близки приятели и творчески партньори, заради тази зависимост.
Хората като оръжия, децата като летящи бойни глави, символ на проваления потенциал на цяло поколение. Филмът базира основния си визуален символ на снимката „Напалмово момиче“. Образ от Виетнамската война, запечатан в груповата ни памет. Обгорено, голо момиче, което тича с широко отворени ръце, докато пищи от болка.
Леля Гладис e великолепен костюм на психологическата травма, контролиращата сила на зависимостта, болестта, която ни убива. Тя е поне на 100 години, а може би още по-стара. Гладис има нужда от „свежа кръв“, за да живее. Краят й е сред най-задоволяващите филмови финали напоследък. Браво!
Вещицата от гората
The Witch (Вещицата) 2015, пленяващият дебют на Робърт Егърс, е бавен и психологически подмолен филм на ужасите. Кадрите му могат да бъдат изложени до картините на Брьогел и Гоя.
Почитатели на хорър жанра бяха разочаровани, че това е филм за вещици, но без вещици или с недостатъчно вещици. Нещо като The Blair Witch Project 1999 (Проклятието Блеър).
Може да не си спомняте, но има вещици. Главната е изиграна от две различни актриси, защото има млада (Сара Стивънс) и стара версия (Батшеба Гарнет). За разлика от класическите хорър вещици, които са визуално екстравагантни, вещиците в този филм са невидими, дискретни. Напрежението идва от атмосферата. Страхът е психологически, демонстрира мисленето, което ражда вещиците. Свят на суеверия, тревожни преживявания, страх от дивото и непознатото, строги пуритански норми, които водят война с хаоса на човешките желания.
Естонската вещица
November 2017 (Ноември) бе сред любимите ми филми за годината. Вещицата е взета директно от естонската митология, а не от стандартните холивудски клишета. Тя е част от езически свят, което я прави автентична.
Действието се развива в горско село, през 19 век, животът е суров, а оцеляването е несигурно. Прагматична вещица, която олицетворява селската хитрост, инстинкта за оцеляване и съпротивата срещу потисническите земевладелци. Тя се вписва отлично в цялостната атмосфера – кална и мистична, студена, но поетична.
Бавморда
Кралицата-вещица от Willow 1988 (Уилоу) не е с поразяваща опаковка, но е невероятно силна и зла. Тя има черен колан по черна магия, владее телекинеза, превръща предмети в хора или животни, контролира климата, вижда в бъдещето.
Изиграна е от Джин Марш, с комбинация от пресметлива студенина и маниакална енергия. Вещица, която няма нужда да се кикоти или гримасничи, присъствието й е страшно, защото е природна сила.
Гранд вещицата
Ето, това е класическа вещица: театрална, ужасяваща и емблематична. Дизайнът на The Witches 1990 (Вещиците) е на Джим Хенсън, по едноименния роман на Роалд Дал.
Анжелика Хюстън създава елегантна и незабравима вещица, предупреждение, че под обвивката на красивото и милото дебне нещо грозно, и опасно.
Холда
Запознах се с Осгуд Пъркинс, чрез Gretel & Hansel 2020 (Гретел и Хансел), неговият естетски подреден, стилно заснет ужас е джаз интерпретация на класическата приказка.
Брат и сестра са принудени да напуснат дома си. Гладни и отчаяни, те попадат на Холда, мистериозна жена, която им предлага подслон и храна.
Филмът е бижу – аудио и визуално, приказно е – няма спор. Сценарият издиша, както повечето преразкази, създадени за модерна аудитория. Но това е класация на вещици, а не на сценарии.
Майка Суспириорум
Велика филмова вещица, заради силата, присъствието, дизайна и тематичната си сложност. Тя е върховният лидер, мистичната власт, която властва от стотици, а може би хиляди години.
В оригиналния филм на Дарио Ардженто – Suspiria 1977 (Суспирия), тя е представена, чрез ярки експресионистични цветове – червено, синьо, зелено. Тя е свръхестествена, сюрреалистична. Тя е съновидение или кошмар, авторитарна сянка, атмосферен ужас.
В римейка на Лука Гуаданино, образът е реалистичен, травматичен, боди хорър. Може да бъде разгледан като плод на философския релативизъм, амбивалентен – като женската психика, едновременно плашещ и зъл, но и защитаващ. Ментор на феминизма.
Джейн Доу
Джон Доу и Джейн Доу са имена, които юридическите системи – говорещи английски език, използват, за да вписват анонимни свидетели и/или жертви, които са с неустановена идентичност.
В The Autopsy of Jane Doe 2016 (Аутопсията на Джейн Доу) мистериозен труп пристига в моргата на баща и син – съдебни лекари. Свръхестествени явления започват да се случват, по време на аутопсията. Хаос, отмъщение и неконтролируемата женска сила в едно. Един от най-оригиналните ужаси, които съм гледал.
Баба Яга
Баба Яга преживява ренесанс, защото е визуално адаптивна и стилистично привлекателна. За разлика от западните си посестрими, тя не лети върху метла, а в хаванче или чутура. Къщичката й може да ходи, защото има кокоши крака. А външният й вид – див и занемарен, дава много възможности.
Топ Баба Яга-та, поне този век, е в Hellboy 2019 (Хелбой 3). Според почитателите, тя е най-доброто в целия филм. Мога да се съглася. Изключително умело съчетание от практически ефекти, грим и CGI.
Уникалните, флуидни, супер зловещи движения са пресъздадени от таланта на Трой Джеймс, чието еластично тяло оживява и други филмови чудовища. Ужасяващият външен вид – разлагаща се кожа, деформиран череп, пародонтозна усмивка, отрязани крака, сменени с дървени пънчета, я превръщат в един от малкото „първокласни“ визуални елементи в несполучливия опит на Нийл Маршал да се прави на Гилермо дел Торо. Основното блюдо – супа от деца, е сервирано.
*Превод: Валери Петров
Свързани публикации: