Материалисти 

Да имаш малко е страдание, да имаш всичко – невъзможно. 

Дебютният филм на Селинг Сонг – Past Lives 2023 (Минали животи), бе в личният ми топ 5 за годината. Дълбок, деликатен, дзен филм за идентичността, любовта и копнежа.  

В началото на миналия месец гледах втория филм на Сонг – Materialists 2025 (Материалисти). Не направих ревю, защото го намирам за (по-слабо) повторение. През уикенда чух двойка приятелки да го обсъждат на съседната маса, което промени решението ми.    

Причината е, че и двете смятаха, че са гледали филм за „любовен триъгълник“. Любовният триъгълник е кино троп в жанра, който харесвам най-малко – романтични филми. 

Има различни видове геометрични комбинации. Един от добрите „мъжки“ филми с триъгълник е Bandits 2001 (Бандити), екшън-комедия за банкови обирджии. Единият (Брус Уилис) е чаровен мъж на действието, а другият (Били Боб Торнтън) е умен хипохондрик.

Любовният триъгълник е дилема. Главният герой не може да избере. Ако е жена, то тя се мъчи между мозък или мускули; между сърце или джоб; между романтика или сигурност. Ако е мъж, то: блондинка или брюнетка; невинност или изкушение; дом или приключение.

Героинята е с Чичко Паричко – стабилен мъж с висок статус. Той може да е дебел или грозен, стар, или болен, за да е трудно – може да е висок и силен. Но в кадър влиза Джак/Орфей/Ланселот – красив, страстен и жизнен, автентичен, спонтанен мъж, беден, но романтичен. Той я цени като човек, а не като притежание. 

Любовният триъгълник има ограничен брой решения. Най-честото… един от върховете на триъгълника бива елиминиран. Това може да стане със заминаване в чужбина, болест или смърт. Масовият избор на ромком сценаристите е да „помогнат“ на героинята да избере. Чичко Паричко ще се окаже студен, безсърдечен, страхлив, лъжлив, жесток, насилник или женкар. Героинята ще избере правилно, а зрителите ще са щастливи с нея. 

Materialists 2025 е антиромантика 

Главната героиня е Луси (Дакота Джонсън), млада, пробивна жена, която живее в Ню Йорк. Тя работи в успешна фирма за запознанства. В света на онлайн приложенията, Селин Сонг избира този ретро начин за връзка. Изборът е умишлен. 

Клиентите са адвокати, лекари, програмисти, финансисти, които изискват лична грижа от платения сватовник. Луси е отлична сводница, тя има най-много успешно реализирани връзки, които приключват с брак.  

На една от „нейните“ сватби, тя среща Хари (Уф, пак ли… Педро Паскал), висок, богат, елегантен, уверен мъж с вкус, чар и харизма. Той танцува, готви и смята на ум. Може да говори за история, изкуство, философия и макраме. Живее в апартамент за $12 милиона, спи в коприна, сигурни сте, че посреща утрото с ментов дъх. Той е перфектен. Луси го казва: ТИ СИ ПЕРФЕКТЕН! 

На същата сватба, Луси среща и Джон (Крис Еванс), сервитьор, който е бившият й приятел. Нереализиран актьор, който скоро ще удари 40. Беден, неорганизиран мечтател, който живее с двама еднакво провалени съквартиранти. Той е топъл, синеок и секси, все още помни кои са любимите й неща. 

Героите могат да бъдат разбрани, но не чрез триъгълник, а чрез…

 …Оста на времето

Люси се намира в центъра на тази ос. Вместо да избира „между двама мъже“, които водят битка за нея, тя се движи във времето – между миналото (Джон) и бъдещето (Хари), между познатото, и непознатото, между света какъвто е, и света, какъвто тя мечтае да бъде.

Разгледан по този начин, филмът не е за съперничеството между Хари и Джон – такова няма, колкото за вътрешната борба на Луси: дали да остане в орбитата на миналото или да се впусне в несигурността на бъдещето. И двата мъжки образа не са разработени или задълбочени. Те са функции. Хари е вектор, за амбицията на Луси, а Джон е торба от спомени.

Селинг Сонг – волно или неволно, прави римейк на The Philadelphia Story 1940 (Филаделфийска история), в който мъжките характера са символи за различен житейски път на героинята. Сонг добавя коментар и към модерността. Причината филмът да е слаб – за мен, и фрустриращ за двете дами на съседната маса е, че този коментар е вял, дискретен, замазан. Финалът е без катарзис. 

Сонг мълви, че хората са комодифицирани, превърнати са в стока. Прави го, чрез актьори, които нямат химия помежду си и герои, които искаме да харесаме, но не можем.

Луси е амбициозна, адаптивна и мотивирана да успее. Тя  контролира имиджа си, движена е от страха от провал. Луси не копнее за любов, а за аплодисменти, усещането, че е ценена, защото е значима.  Това я прави егоист, опасно прагматичен манипулатор и патологичен нарцис. Не бих желал децата ми да имат майка като Луси.

Във филма има сцена, която е смущаваща. Луси се притичва на помощ на „клиентка“/„приятелка“, която е сексуално малтретирана. Мъж се опитва да нахълта в апартамента на горката жена. Луси и Джон идват, за да я спасят. След като я успокоява и приспива, Луси излиза от красивия апартамент, за да каже на Джон, че ще преспи на канапето. След което… двамата се награбват… пред дома на сексуално малтретирана жена, която преди малко е ревала и треперила като кошута!!!

Това е гротеска, ако не тотално ненормално! Показва, че Луси и Джон нямат грам емпатия. Показва, че тези хора нямат приятели. Те са потискащо самотни и празни. Клиентката на Луси няма приятели. След опит за изнасилване, тя няма на кого да се обади – в град с 8 милиона души, тя се обажда на сутеньорката си. Луси няма приятели, тя има колеги-конкуренти, клиенти – които презира, две бледи и незадоволителни опции.

Героите от Materialists 2025 са порасналите зрители на Sex and The City 1998-2004 (Сексът и градът). Така, както българите живеят в бъдещето на 20-години чалга, американците жънат плодовете на Кари Брадшоу и сие. Приликите са повече от разликите.  

Мнението ми в едно изречение:

Модерна сатира-пастиш, в която няма нищо смешно. 

Свързани публикации:

Мнението ми за Sex and The City от 2010, което още е същото