
„Понякога, когато те гледам, имам чувството, че се взирам в далечна звезда. Ослепително е, но светлината идва отпреди десетки хиляди години. И може би звездата вече е мъртва. Но понякога тази светлина ми изглежда по-реална от всичко.“
Мураками, „На юг от границата, на запад от слънцето“*
През 2017 един дебют ме впечатли – Columbus 2017 (Кълъмбъс), на сценариста и режисьор Когонода. Терапевтична, очарователна медитация за силата на архитектурата да променя хората. Романтичен, без да е захаросан, тих, без да е незабележим.

В моите топ 5 филма през 2018 влезе Burning 2018. След него дойде A Sun 2019, Drive My Car 2021 (Карай колата ми), Wheel of Fortune and Fantasy 2021 (Колелото на късмета и фантазията) и Front of Your Face 2021.

Докато Холивуд бомбастично се проваля, нещо красиво се случва в цялата тази какофония. Бавно, безмълвно, но сигурно разцъфва Тихото кино. Филми, които с 2% от кадрите – на стандартен американски филм, постигат 200% ефект. Почти без думи, почти без грим, а понякога с 0 бюджет за гардероб, те ви привличат, съблазняват, разкатават.
Тази година също има своя тих, но въздействащ дебют – Past Lives 2023, на сценариста и режисьор Селин Сонг.

Филмът започва с двама мъже и една жена в бар. Зрителят, събран в думите на жена, която говори зад кадър, се чуди: Кои са тези трима души в края на бара? Каква е историята им? Жената сякаш ни чува и поглежда директно в нас.

Ако си мислите, че историята ще бъде любовен триъгълник, то е защото гледате много романтика, а повечето романтични истории са клише.
В Past Lives 2023 никой не чупи чинии, не изхвърля куфари през прозореца, не тича в дъжда на драматична музика, не се напива безметежно, не си прерязва вените. Хората дори не викат!!! Но филмът ще ви съкруши със своята деликатност, човечност, правдивост.

Не искам да разказвам сценария, но Past Lives 2023 е за силата на копнежа. Дълбокото, истинско, не особено страстно, а меланхолично желание, което примесваме с мечти. Какво щеше да бъде, ако…

Грета Лий и Тео Ю са фантастични в ролите си. Успехът им се дължи на режисурата на Селин Сонг и камерата на Шабиер Киршнер. Камера, която гали, успокоява, утешава. Камера, която е красноречива – без думи.

Филмът е пълен със сладки подробности, малки жестове, мимики, знаци. Поглед, приглаждане на коса, миг на тревога, даже паника, прегръдка, тишина. Магия.
Мнението ми в едно изречение:
Дълбок, деликатен, дзен филм за идентичността, любовта и копнежа.
*Преводът е мой
Свързани публикации: