Най-добрите 25 японски филма от 21 век

Чаша вода не е равна на друга. Едната може да утоли жаждата, но другата може да донесе наслада. Японците правят разликата.

Така немската дизайнерка Джил Зандер обяснява Страната на изгряващото слънце. Способността на японците да намират красота, комфорт, изящество в привидно прости неща също ме изумява.

Само в Япония можете да намерите луксозна хотелска стая, в която няма почти нищо, освен гледка към вишнева градина. Или да си купите пъпеш, на цената на малка кола.   

Какво е общото между тези класики на западното кино?

Общото е, че са преразкази на японски филми. Японското кино е прозорец към различен свят. Свят, в който дори ежедневните ситуации са интригуващи. Предполагам, че съм гледал повече японски филми, отколкото френски, но това не ме прави познавач. Следя много неща от и за Япония, но това не ме прави японист. 

Ето, любимите ми ИГРАЛНИ филми от 21 век. 

Audition 1999 (Прослушване)

В навечерието на новото хилядолетие Такаши Миике създава образцов психо хорър. На премиерата в Дъблин има припаднали. Това е страшен филм, за нещо много по-страшно от зомбита и вампири. Това е филм за човешката душа.

Господин Аояма е вдовец на средна възраст. Докато вечеря със сина си, той е насърчен от момчето да си намери нова жена. Аояма споделя тази идея с добрия си приятел Йошикава, филмов продуцент и любител на голфа. Продуцентът измисля план – предлага да направи фалшиво прослушване, чиято цел е да привлече млади и красиви жени, които да кандидатстват за „ролята“ на съпруга на Аояма. Планът работи. Аояма среща госпожица Асами Ямазаки, която го пленява на мига. Душата ви зачева зловещо очакване. 

Филмът е пълен със символи, които разчитаме в един от първите ни постове:  Audition – изследване на насилието 2

Eureka 2000 (Еврика)

Побъркан мъж взима автобус със заложници. Убива всички, освен шофьора и две деца от задните седалки. Всичко се случва случайно, неочаквано, необяснимо. Тримата оцелели се опитват да върнат нормалния си живот обратно. 

Официално черно-бял, но иначе в сепия филмът на Шинджи Аояма е терапия. Четиричасова медитация върху травмата и изцелението. Предлага красиви, живописни, майсторски композирани кадри. Дължината е предизвикателство – особено за 2022. Не знам бих ли могъл да го изгледам днес. 

Battle Royale 2000

Клас гимназисти е наказан за неуважение към възрастните и е захвърлен на безлюден остров. Всяко дете е въоръжено с пушка, пистолет, лък или тиган. Изход ще има само за този, който оцелее.

Споменавали сме – няколко пъти, този култов филм, вдъхновил Тарантино, Робърт Родригес и Едгар Райт. Кинджи Фукасако се фокусира върху чувствата, които клокочат в телата, раздирани от хормонален ураган. Срам, болка, гняв, ярост, объркване и страхът, че порастваш. 

Pulse 2001 (Пулс)

Киоши Куросава прави пророчество, 20 години преди интернет да стане това, което стана. В този нихилистичен технологичен хорър светът е нападнат от призраци, които използват мрежата, за да се завърнат в реалното. 

Истинското послание е, че колкото повече технологии ни заобикалят, толкова по-откъснати и самотни ставаме. Изходът от празнотата е самоубийството. Ужасът продължава, защото самотата остава – дори след смъртта. Атмосферата е мудна, злокобна, тягостна. Отличен представител на жанра „аналогов страх“, който борави сръчно с осветлението, монтажа и звука.  

Dolls 2002 (Кукли)

Най-разкошният, артистичен и символичен филм на Такеши Китано. Три отделни разказа посветени на любовта и вярата.

Филмът е с малко думи и много визуални препратки. Разбирате го, дори без звук. Актьорите са кукли, с които се разиграва вечна, трагична, поетична история. Не бих го нарекъл „романтичен“ – в западния смисъл на думата, със сигурност трябва да сте в подходящо настроение.

Самурайската трилогия на Йоджи Ямада 

Тя започва с Twilight Samurai 2002 (Самурай на здрача), номиниран с Оскар за Най-добър чуждестранен филм. Няма много битки, но има много душа – японска, скромна, силна.

Продължава с The Hidden Blade 2004  (Скрито острие) и завършва с Love and Honor 2006 (Любов и чест), който съдържа една от най-романтичните сцени, които съм виждал изобщо.

The Blind Swordsman: Zatoichi 2003 (Затоичи) 

Е гледната точка на Такеши Китано към Затоичи. Историята за слепия масажист-комарджия-майстор на меча е най-дълго разказваната в Японското кино. Затоичи странства по прашните пътища на Япония и защитава бедните и болните, слабите, и онеправданите.

Zatoichi 2003, освен че е красив, е луд и по японски шантав.   

Nobody Knows 2004 (Никой не знае)

Преди да започне да снима игрални филми Хирокадзу Корееда е документалист. Историята е по истински случай, усещането е репортажно, но и човеколюбиво. Хирокадзу ще повтори темата, повече от десетилетие по-късно, в Shoplifters 2018 (Джебчии).

Инфантилна майка изоставя четирите си деца, от различни бащи, в малък апартамент в Токио. Грижата за тях пада върху най-голямото – Акира, той е на 12 години.

Корееда ни показва тайният свят на децата, но също анонимността на големия град. На места камерата вижда неща, които биха видели само любопитните детски очи. Малки, невидими детайли, които стават специални – играчка, кутия с бонбони, монета, драсканица върху смачкана хартия. Историята не е лъчезарна, a в края се случва нещо потресаващо.    

Survive Style 5+ 2004

Един от западните стереотипи е, че японците са „странни“. Е, режисьорът Ген Секигучи и сценаристът Таку Тада решават да го потвърдят. Те създават пъстър, поп, пънк, хипнотизиращ абсурдизъм. Фантастичен, ярък свят, пълен с детайли, които Салвадор Дали би аплодирал.  

Пет различни истории, чиито герои се засичат от време на време. Какво се случва е неописуемо с думи. 

Memories of Matsuko 2006 (Спомени за Мацуко)

Тетсуя Накашима съчетава класически японски теми със западни филмови техники. В това въздействащо изследване на характера виждаме героинята като дете, а също като жена на 20, 30, 40 и 50-т години. Получава се фантастичен филм, който въздейства аудио-визуално и емоционално.

Ревюто е тук: Memories of Matsuko 2006 (Спомени за Мацуко)

Tokyo Sonata 2008

Филмът започва в изрядно подържан дом. Вратата на дневната е отворена. Навън вали. Вятърът издухва пердетата, а с тях и големи капки дъжд, които наводняват чистия под. Домакиня притичва и затваря вратата, коленичи и подсушава мокрото. После отваря вратата и се взира в прииждащата буря.

Разказът на Киоши Куросава е едновременно смешен и меланхоличен, отчайващ, и ликуващ, песимистичен, и оптимистичен, напълно непредвидим. Ревюто е тук: Tokyo Sonata 2008

Departures 2008 (Отпътувания)

Това е четвъртият японски филм, който печели награда Оскар. Работата на режисьора Йоджиро Такита и сценариста Кундо Кояма се нарежда до успехите на Хироши Инагаки, Тейносуке Кинугаса и Акира Куросава. 

Провалил се челист решава да се върне в родния си град, за да започне отначало. Новата му професия е изненадваща и даже срамна. Той става погребален агент. На места има несдържана сантименталност, но филмът – ритуално и с респект, прави коментари. Отношението ни към смъртта, спомените, мечтите и професията ни. Камерата е внимателна към контакта – допира, докосването, връзката между очи, ръце, тела, живо и мъртво. Сред дъжда от сълзи остава място за усмивки и катарзис.    

Still Walking 2008 

По-любимият ми филм от същата година е комплексна, но семпла, смирена, но силна, брилянтно написана и режисирана – от Хирокадзу Корееда, семейна драма.

Сбирка в летен ден. Брат и сестра се връщат при възрастните си родители, за да почетат смъртта на талантливия им брат. Той умира – преди 12 години, докато се опитва да спаси дете от удавяне. Корееда използва за прототип собственото си семейство. Филмът е интимен, личен, честен, въздействащ. Няма крясъци, викове, чупене на чинии. Интровертен мастърклас за разказвачи. 

13 assassins 2010 (13 убийци) 

Е японско кино изкуство. Изкуството на меча, на войната, на смъртта, поезията и живота.

Такаши Миике не се страхува да изпробва таланта и работоспособността си в различни жанрове. А това е един от многото върхове в кариерата му, която е планинска верига.

Confessions 2010 (Изповеди)

Японски психо трилър, режисиран от Тецуя Накашима, базиран на дебютния роман на Канае Минато.

Животът на учителката Йоко Моригучи е изпепелен, след като някой убива 4-годишната й дъщеря. Йоко подозира, че убиецът е сред учениците й. Тя изплита хладнокръвен, суров, изящен план за отмъщение. Един от най-добрите в жанра. 

Himizu 2011

Филмът е базиран на едноименна манга. Химизу означава къртица, нещо обикновено и невидимо. Когато Сион Соно пише сценария, се случва голямото цунами във Фукушима. Режисьорът умело превръща историята в манифест на оцеляването, включвайки кадри от разрушенията.

Филмът е изнесен на плещите на двамата млади актьори в главните роли – Шота Сотани и Фуми Никайдо. Те играят юноши от девиантни семейства. Момчето е редовно пребивано от бащата. Момичето е мразено от майка си, която му предлага да се обеси. Двамата споделят болката, сълзите и насилието, за да оцелеят. Последната сцена от филма – поне за мен, е част от историята на световното кино. 

Happy Hour 2015

Филмът на Рюсуке Хамагучи би уплашил Алфред Хичкок, защото е 5 часа и 17 минути. 

Хамагучи използва четири актриси-аматьори, за да нарисува портрет на едно женско приятелство, а животът просто тече. Целта му не е да заклеймява, дамгосва или започва социални войни. Целта е да намери баланс. Ревюто е тук: Happy Hour 2015

Our Little Sisters 2015

Деликатно и без грам показност Корееда разказва за три сестри, които живеят сами. Те срещат по-младата си доведена сестра на погребението на баща си. 

Отново, вместо да избере западния подход, да обърне всичко в поредица от конфликти, японският режисьор предпочита тишина и магия. 

One Cut of the Dead 2018

Инвенция, опакована като зомби филм, но всъщност е нещо много по-хубаво.

Бюджетът е около $25 000, но филмът печели над $27 милиона в Япония и още $30 милиона по света. Един от най-оригиналните, смешни и креативни в този списък. Не мога да издам повече, защото е пълен с обрати.   

Oh Lucy! 2017

Трейлърът ще ви излъже, че е романтична комедия – не е. Със сигурност не е. Това е прозрение на сценариста и режисьор Ацуко Хираянаги в човешката психика. Реакцията ни на самотата, самозаблудите на любовта и душата. 

Сецуко е „коледна торта“, така в Япония наричат самотните, неомъжени жени. След определено време, тортата изсъхва и никой не я иска. Затворената, агресивно пушеща Сецуко се оказва на курс по английски език. Американският й учител сменя името й на Луси и я приветства с прегръдка. А прегръдката отключва новото й его.

Shoplifters 2018 (Джебчии)

Група аутсайдери живеят заедно в покрайнините на Токио.

Хирокадзу Корееда демонстрира трогателната закрила на семейството, невидимите, често необясними връзки между хората, умението да останеш човечен, дори в моменти на безчовечност.

Drive My Car 2021 (Карай колата ми)

Рюсуке Хамагучи сътворява композиция от Чехов и Мураками, джаз, и дзен, тиха човечност, и надежда. 

И аз, и Rozix го избрахме сред нашите топ 5 за миналата година. А два месеца по-късно спечели награда Оскар за Най-добър чуждестранен филм. Rozix го нарече „филм откровение“. 

Wheel of Fortune and Fantasy 2021 (Колелото на късмета и фантазията)

А това е последният филм на Хамагучи. Антология от три истории за връзките. Любов – омраза, вяра – изневяра, отмъщение, спомени, любов. Английският превод на заглавието улавя идеята, че бихме могли да живеем различен живот. Фортуна може да ни нанесе рани, но и да ги излекува. 

Трите истории са повече театър, отколкото кино. Прекрасно написани диалози, които се случват по двойки. Трето действие е страхотно. Остави ме с голяма усмивка.  

Ако сте гледали всичко до тук, ето още.

All About Lily Chou-Chou 2001 е драма на Шунджи Ивай. Проследява група гимназисти в края на 20 век. Те се опитват да оцелеят, чрез музиката на певицата Лили Чо Чо. Кинематографично брилянтен, филмът е труден за гледане. Първо, не е линеарен и лесно може да се объркате какво става. Второ, разказва за истински неща, които обаче са ужасни.  

Gozu 2003 е хардкор сюрреализъм в Миике стил. Имате шанс, ако харесвате In Bruges 2008 (В Брюж), но също знаете, че не се развива в Брюж. Всичко, което гледате са символи и метафори. Е, това е подобен филм, който се развива в Нагоя, което не е Нагоя, а е преизподнята или подземното царство на Хадес, или дълбините на То, което воюва със Свръх-Аза. Повтарям, това не е филм за всеки. Ще ви отврати, погнуси и скандализира с перверзията си. В същата брутална категория е и екшънът Ichi the Killer 2001, който е забранен в няколко държави.

Сещате ли се за Яйои Кусама, художничката, която прави всичко в точки? The Taste of Tea 2004 е халюциногенен портрет на артистично, ексцентрично семейство, което сякаш е съставено от нейни клонинги и мутации. Всеки е чудноват и екстравагантен – от дядото до внучето. 

Писали сме за:

Why Don’t You Play in Hell? 2013

Kumiko, the Treasure Hunter 2014 (Кумико, ловецът на съкровища)

The World Of Kanako 2014

The Snow White Murder Case 2014

After the Storm 2016 е поредната тиха психоанализа на Хирокадзу Корееда. Той ни показва разведен баща, който сега работи в детективска агенция, чиято основна работа са изгубени домашни любимци и разводите. Приближаващият тайфун затваря героите в малка стая и ги принуждава да си говорят.  

First Love 2019 е коктейл от насилие, комедия и романтика на Такаши Миике, който отново е във форма. 

Свързани публикации:

Ясуджиро Озу и Кого Нода – необикновената сила на обикновеното

7-те най-добри филма на Такеши Китано

20 филмa със самураи, които трябва да гледате преди да умрете