Знаете ли каква е новата услуга, която предлагат някои заведения в Япония? Сгъване на оригами. Плащате на момиче, облечено като ученичка, да сгъва жерави, докато е с широко отворени крака. Тя сгъва, а вие гледате гащичките й.
Не бих дал и 5 лева за нещо подобно.
Но бих опитал друго. Лежите в легло с изумително красива млада жена – облечена както поискате, а тя ви разказва за начините, по които фантазира да се самоубие. Such Fun! Има и безплатно почистване на ушите. Вашите – не нейните.
Какви филми прави страна, която предлага такова богатство? Такива, които ще искате да гледате.
________________________________________________
Kumiko, the Treasure Hunter 2014 (Кумико, ловецът на съкровища)
Толкова красив филм. Толкова нежен и чуплив.
Де факто е японски. В главната роля е Ринко Кикучи, единствената номинирана за Оскар японска актриса в последните 50 години. Действието се развива в Токио… почти през цялото време. Нивото на ексцентричност е задоволително.
Де юре сценарист и режисьор е американският актьор Дейвид Зелнер. Сценарият му разказва истинската история на японка, която заминава за град Фарго, за да търси скритото в снега куфарче от филма на братята Kоен. Сещате ли се сцената, в която Стив Бушеми зарови край пътя куфарчето с $920 000? Точно него търси Кумико, защото Fargo 1996 (Фарго) също е по истински случай. Филм по истински случай за филм по истински случай. Inception!
Облечена е като Червената шапчица, а вълкът е животът наоколо – сив, рационален, по график. Кумико се опълчва и иска да търси съкровище. Ще ви напомни за Уди от Nebraska 2013 (Небраска), който решително тръгна, за да прибере $1 милион от лотарията. Ще ви напомни с красивата кинематография, с комичните моменти и мечтата, че в края е богатството, което ще ни направи щастливи.
Мнението ми в едно изречение:
Артистичен филм по сериозна тема, който щеше да спечели още, ако бе 20 минути по-кратък.
________________________________________________
Why Don’t You Play In Hell? 2013
Пак красив, пак японски, пак странен. В центъра отново е обичта към киното. Този път мечтата е за „филма на филмите”, а мечтателите са The Fuck Bombers, група кинодейци-аматьори. Историята им комично заплита хонконгските екшъни, чамбара, якудза, Гай Ричи, Тарантино, реалност, измислица, счупена бутилка и песничка от реклама на паста за зъби.
Преди да стане режисьор Шион Соно е „професионален” поет. Шеметният начин, по който изразява обичта си към ерата на лентата възхищава.
Мнението ми в едно изречение:
Носталгичен, френетичен, маниакално умопомрачителен, опръскан с мастило и артериална кръв, но не и безупречен филм.
________________________________________________
Трилогията за скитника Кеншин: Rurouni Kenshin 2012, Rurouni Kenshin: Kyoto Inferno 2014, Rurôni Kenshin: Densetsu no saigo-hen (The Legend Ends) 2014
Ако харесвате чамбара ви препоръчвам трилогията за бившия убиец и настоящ странник Кеншин.
Първият филм е от 2012, а миналата година – през август и септември, бяха пуснати другите два, които веднага станаха касов хит в Япония. Историята е поредната адаптация на манга серията за Кеншин, която е издадена в над… 70 МИЛИОНА копия.
Мнението ми в едно изречение:
Зрелищно!
________________________________________________
The Snow White Murder Case 2014
„Случаят с убитата Снежанка” – звучи като нещо, което би написала Агата Кристи. И е! Отлична криминална мистерия на Канае Минато, японската Агата Кристи. Първият й бестселър бе адаптиран в зашеметяващия Confessions 2010 (Изповеди), който намирам за по-добър.
Мики Широно е тиха млада жена, която работи в амбициозна козметична компания. Тя е обвинена в жестокото убийството на Норико Мики, наричана още Снежанка. Ситуацията е; „Кой уби Лора Палмър?“.
Мнението ми в едно изречение:
Качествена кримка и навременна критика към масовите и социалните медии, а краят е трогателен.
________________________________________________
Rozix ви препоръчва: Still The Water 2014
Разказ за живота, смъртта и любовта по японски. За навикналите на динамични холивудски сюжети, филмът ще се стори твърде умозрителен и метафизичен. Но си струва като кинематография, актьорска игра и въздействие.
________________________________________________
Ако намирате тези предложения за твърде меки и мейнстрийм – опитайте това.
Killers 2014
Японски масов убиец започва игра на котка и мишка с индонезийски журналист, който открива влечението си към подземния свят. Силата на филма не е в оригиналността му, а в способността да обърква – кой е „добрият” в този смут.
Мнението ми в едно изречение:
Стилен и брутален.
________________________________________________
Нещо още по-твърдо? – World Of Kanako 2014
Филмът започва с девствена бяла гора, затрупвана тихо от снега. Това е невинността, която предстои да ви отнеме.
World Of Kanako 2014 в никакъв случай не е за деца. А всъщност е. Алкохолик, бивш полицай, научава за изчезването на Канако, единственото му дете, което не е виждал от години. Това, което намира, докато пропада в сърцето на мрака, ще го убеди, че нито той, нито бившата му жена познават дъщеря си.
Монтажът е насечен и бърз, музиката хубава, свръх реалистични сцени се редуват с анимация. В ролята на бащата е Коджи Якушо, който прави изключителна, напомпана с ярост роля. Режисьор е Тетсуя Накашима, същият, който направи Confessions 2010 (Изповеди).
Мнението ми в едно изречение:
Гледайте го сами, защото чувството на морално неудобство ще ви съсипе.
________________________________________________
Tokyo Tribe 2014
Хип-хоп мюзикъл с визия, която пие неон и предрусва с екстази. Забравете, ако търсите смисъл. Ще го прегърнат истинските почитатели и уеабу. Последното е негативен термин за бели хора, които са обсебени от японската култура. Най-често те печелят раздразнението на западния човек и присмеха на японеца.
One thought to “Бенто от японско кино”