Спомени за Мацуко

Историята започва с младия Шо, който отегчено гледа отегчената си приятелка, която му казва, че къса с него, защото е отегчителен и не прави нищо за нея. Преди поне е бил готин, защото е имал група, но сега няма и това. На заден план – на малък телевизор, върви мелодрама, в която главният герой се самоубива като се хвърля в океана.

Шо се идентифицира със самоубиеца. Вместо да се хвърли от някоя скала обаче, той си взима порно касети и се връща в малкия си и натъпкан догоре апартамент. Сутринта Шо е събуден от баща си, когото не е виждал от години. Бащата носи бяла урна с прах. Мама?! – пита Шо. Не – отговаря бащата – леля ти. Леля ти, за която не съм ти казвал. Така Шо научава за Мацуко.

Бащата моли сина си да почисти дома на починалата си роднина, защото тя е живеела сама – празен и безсмислен живот – казва бащата.

Апартаментът, който намира Шо е малък като неговия, но още по-мръсен и пълен с остатъци, отпадъци, изрезки и вехтории. Леля му е била хикикомори. Това е японски феномен. Хората, най-често мъже, се затварят в домовете си – в самоналожено отшелничество, което може да продължи десетки години. Хикикомори най-често е плод на стреса и преработването, но може да бъде отключен от унижение, насилие или екзистенциално отчаяние.

Докато разтребва планината от житейски боклуци Шо започва да сглобява парчетата от живота на Мацуко. Оказва се, че преди да стане стара, грозна, дебела, дрипава, миризлива и болна скитница, тя е била много други неща.

Писали сме за филмите на Тетсуя Накашима. Споменавали сме само с добро Confessions 2010 (Изповеди), препоръчвали сме ви World Of Kanako 2014 (Светът на Канако). Memories of Matsuko 2006 е за жена, която вярва в любовта. Накашима съчетава класически японски теми със западни филмови техники.

Японецът е потопен в света на Amélie 2001 (Невероятната съдба на Амели Пулен), епичните холивудски романси, класическите Technicolor мюзикъли, наивните филми на Дисни. От своя страна неговият филм очевидно влияе на западните му копия като (500) Days of Summer 2009 (500 мига от любовта). Историята е изложена, чрез ретроспекции, които не са подредени в хронологичен ред. Прелитаме през сцени и моменти, случки, и епизоди, преживелица, и произшествия.

Виждаме Мацуко като момиче, което жадува вниманието и обичта на баща си. Баща зает с другата си дъщеря, която е постоянно болна.

Виждаме Мацуко на 20, когато е любима учителка по музика. Тя е красива, талантлива и с прекрасен глас. Но все още дете, което копнее да бъде харесвано от всички.

Но нещо се случва. Един от учениците открадва пари. Вместо да се конфронтира с него, тя избира да го прикрие и сама поема вината. Това унищожава живота й. Тя е уволнена от училището, но преди това е сексуално малтретирана от шефа си. Мацуко напуска и семейството си, защото то не я обича достатъчно.

Виждаме я, когато е на 30, 40 и 50-т години. Целият й живот преминава в даване и търсене на любов. Само за няколко целувки, прегръдки, мили думи или присъствие Мацуко е готова да забрави себе си. Мъжете я използват, обиждат, а често пъти пребиват. В преследването на голямата любов, тя ще стигне до градския бордей, алеята на проститутките, затвора.

Там Мацуко ще срещне бъдещата порнозвезда Мегуми – епизодична, но впечатляваща роля на Асука Куросава. Мегуми е единственият човек, на когото му пука за Мацуко.

Сърцето на мелодрамата е трагедията, но режисьорът забърква и комедия, сатира, черен хумор, сантиментален кич, мюзикъл и Куентин Тарантино. Получава се фантастичен филм – въздействащ аудио-визуално и емоционално.

Героите често попадат в цветна, шарена, бонбонена визия – пълна с анимирани цветенца, птички и пчелички, защото са спомени. Целият ни живот е „Истинска история по фалшиви спомени“.

Мозъкът ни е предубеден от чувствата, които изпитваме. Ако сега харесвате приятел, то сегашните ви спомени за него ще са добри. Ако след месец не го харесвате, тогава ще се „сещате“ само за лошите неща, които сте преживели заедно.

Паметта не работи като камера. Паметта работи като сценарист и режисьор. Тя използва модели и символи, които сглобява, чрез лепилото на разказваческите ви умения. Мозъкът може да си измисли спомен използвайки само дума, мирис, вкус, звук. Скоро може да сте във филм, в който никога не сте участвали. Това отличава Memories of Matsuko 2006 от останалите мемоари. Този филм не се взима на сериозно – знае, че може да е фалшив.

Отвъд визията обаче режисьорът остава амбивалентен относно посланието. Какво иска да ни каже: Че трябва да сме оптимисти? Че трябва да сме като Мацуко – готови да вършим всичко в името на любовта? Че това ще изпълни животът ни с болка? Че любовта не съществува – тя е инфантилен спомен? Че жена не би могла да живее щастливо – без семейство и мъж? Че трябва да укрепнем и да се калим за живота, а не да се свиваме, когато ни удари? Че всичко е безсмислено, защото сме смъртни?

Мики Накатани, актрисата в главната роля, ще спечели японския аналог на Оскар, благодарение на страдащата си героиня. Тя ще преживее мъки, изтезания, самота, унижение, но ще намира сили да се усмихне, да пее, да обича. Човешкият живот не се оценява по това, което си взел от него – казва Шо – а по това какво си дал. Това ли е?

Мнението ми в едно изречение:

Възхитителен, тъжен, но оптимистичен филм за спомените, който ще ви остави такива.