В края на 19 век млад датски свещеник получава мисия. Лукас ще бъде пастор в непознатата, опасна, слабонаселена част на Исландия. Освен със задачата да построи църква, той се захваща и със скромен етнографски проект, започва да фотографира местните хора.
Godland 2022 (Божия земя) е по сценарий и режисура на Хлинур Палмасон. Той ни предлага кино минимализъм, политически коментар, който е маскиран като бавно и живописно изследване на характера.
Връзките
Има няколко филма, за които си спомних, докато гледах. Първият е Valhalla Rising 2009 (Изгревът на Валхала). Любим филм, който мнозинството от зрители не харесват.
Общото е, че Палмасон – както Никълъс Уиндинг Рефън, превръща природата в герой. Природата е фотогенична, огромна, сурова, смазваща. Дивото се извисява над човека. Слабото ще бъде погубено, за да нахрани силното. И силното ще остарее, и ще стане слабо.
Другите три филма, които си спомних са The Mission 1986 (Мисията), Black Robe 1991 (Черното расо) и Silence 2016 (Тишина). Религиозен пилигрим се отправя към тъмни земи, за да им донесе светлината на правото слово. Мисията му обаче започва да го променя.
Връзката с филмa на Мартин Скорсезе е и техническа. И двамата режисьори използват умело малките пространства. Скорсезе „затваря“ актьорите, за да разгърне важни и силни сцени. Постига го, чрез тесни, ниски помещения или близки кадри на сближени групи от хора, които често са превити или на колене.
Хлинур Палмасон също ни затваря, но чрез ретро формата на екрана. Той го намира красив и темпорално свързан с фотографската техника, която главният герой използва.
Контролът
Механизмите за контрол, надзор, наглеждане, напътстване, направление, управление, властване и господство са основна тема в Godland 2022. Желанието „да има ред“ и този ред да е „моят ред“ е основна движеща сила за главния герой. Инстинктът за доминация се сблъсква с неща, които отказват да бъдат доминирани.
Исландия получава пълна независимост от Дания през 1914, но движението за независимост се засилва именно в края на 19 век, когато започва мисията на Лукас. Игото на островитяните е показано по тих, дори безгласен начин.
Докато гледате, трябва да се насилите да мислите. Няма очевидни неща, като хайдути, които се крият в гората, за да пуцат по поробителя. То и гора няма.
Езикът
Системата от знаци, която ни помага да комуникираме е първото препятствие, пред което се изправя главният герой. Той говори датски, островитяните – исландски. Езиковата бариера между тях е основен белег за липсата на контрол. Лукас се дразни, още докато е на кораба и се опитва да учи исландски. Какви са тези хора – имат 15 думи само за дъжд!
Неумението да се свържеш с околните, за да им кажеш какво искаш води до пасивно-агресивно ръмжене и гневни избухвания. Не напразно филмът започва с две заглавия – едното е на датски, а другото на исландски. Английският превод – Godland, е сякаш нарочно неточен. Скандинавките варианти не са „божия земя“, а са по-близо до жестока, окаяна, обезобразена, деформирана земя.
Религията
Датският е официалният език – езикът на църквата, езикът на ГОСПОД-аря. Е. М. Форстър – споделя наблюдението, че често колонизаторите – а той има предвид англичаните, обичат да се представят за богове.
Послушанието е ядрото на религиозното изживяване у Лукас. Трябва да служиш, да се молиш, да забравиш себе си, „да се предадеш“, „да се подчиниш“. Да си като мен.
Контрапункт на Лукас е Рагнар, неговият исландски водач, прекрасно изигран от Ингвар Сигурдсон.
Ингвар има запомнящо се присъствие. Помним го от друг филм на Хлинур Палмасон – A White, White Day 2019. А също от Northman 2022 (Викингът) и Everest 2015 (Еверест).
Рагнар е див. Изпълнен с омраза към датчаните, той живее прагматично, движен от инстинкта и нрава на природата.
Фотографията
Хобито на Лукас е символ на технологията, на модерността и цивилизацията. Но е и още един начин да се изрази желанието да командваш. Да подреждаш другите, да ги аранжираш и нагласяш.
Когато една от сестрите – в чийто дом живее Лукас, желае портретът й да е такъв, какъвто тя иска, Лукас разпорежда: „Застани нормално“. Тези команди: „Не мърдай!“, „Погледни напред!“, „Дръж се, все едно си мъртъв“ са позивни за ред, порядък, дисциплина.
Релефът
Исландия е място, на което желанието да командваш умира. Преводачът на Лукас, който е единственият човек, който пасторът харесва, загива в река. Река, за която Рагнар предупреждава, че е твърде пълноводна и не трябва да се прекосява. Но Лукас решава да прекоси. Заедно с преводача си, той губи и кръста, който носи за черквата си.
Няма улици. Няма градове. Няма сухи къщи с кехлибарени огнища. Няма „хюга“ – датският уют за душата и тялото, усещането, че си у дома. Вали постоянно, всичко е студено и подгизнало, и ревматично. Мъгла се стеле над черни, безмълвни зъбери. Тучната трева става мазна кал, калта минава в хлъзгав лед. Физическото изтощение, а може би психическото безсилие води Лукас до припадък.
Мнението ми в едно изречение:
Бавен, красив, интелектуален филм за истинското и фалшивото, естественото, и неестественото, за контрола, и свободата.
Свързани публикации:
Много добър филм!!!
@Ясен
Съгласен!
Съгласна съм.Повлича те навътре,кара те да искаш да разбереш какви са тези хора,удивителната природа и неочакваният край…