Филмите по действителен случай са трудни и често несполучливи.
Този, обаче, прави изключение. Кинематографията му подхожда повече на документален филм и историята е пресъздадена реалистично и без излишните американски подправки – героизъм и сълзливост. Може би защото режисьорът Балтазар Кормакур е исландец, а исландците имат слава на сурови хора.
Кастингът също е сполучлив – няма нито едно слабо изпълнение. Единствено Кийра Найтли леко дразни в ролята на бременната съпруга на единия алпинист, но лично мен Кийра винаги ме дразни, независимо от ролята. Вероятно защото прекалено осезаемо играе себе си, в резултат на което още по-осезаемо не й се получава екранното превъплъщение. И в този случай е така.
Контрастът се засилва от доброто камео присъствие на Робин Райт, която играе съпругата на друг от алпинистите. На нея, както винаги, й се получава страхотно.
Филмът разказва за злополучното изкачване на Еверест през пролетта на 1996 г. Точно в този период започва бясната комерсиализация на планината. Дотогава, общо взето, Хималайските върхове са атакувани от професионални катерачи, но от началото на 90-те г. започва организирано платено покоряване в групи, ръководени от опитен водач. В групата може да се запише всеки авантюрист, търсач на силни усещания или просто луд с 65 000 долара под ръка.
Така изкачването на Еверест се превръща в своеобразен полет над кукувиче гнездо. За мнозина, уви, полет с фатален край. През май 1996 г. групата на Роб Хол /в ролята Джейсън Кларк/ ентусиазирано поема по заснежените склонове. Тя наброява 8 души, всеки с различна причина да покори върха.
Лично мен ме впечатлиха с изпълненията си Джош Бролин /в ролята на застаряващ тексаски авантюрист/ и Джон Хоукс – в ролята на обикновен човечец, който работи на три места, за да събере пари за експедицията.
Силно изпълнение прави и Джейк Джиленхол, който играе водача на конкурентната група Скот Фишер. Вечно ухиления и напушен Скот е пълен антипод на сериозния и предпазлив Роб Хол.
Двете групи стартират изкачването на Еверест в един и същи ден – 10 май 1996 г., късметлийският ден на Роб. Обединяват усилията си и си помагат взаимно, защото зловещите условия в планината изискват солидарност, а не конкуренция. Няма да разказвам повече от това, защото всеки допълнителен детайл би бил спойлър и Любомир ще го цензурира така или иначе…
Суровостта на планината успешно се усеща и в кино салона. На моменти дори ми ставаше студено, докато гледах как героите се борят със снежната виелица и жестокия мразовит вятър. Но най-вече се питах: Защо бе, пичове? От какъв зор я катерите тая пущина?
Във филма има сцена, в която един от участниците в групата /журналистът Джон Кракауер, в ролята Майкъл Кели/ зададе същия въпрос: Защо?
Отговорът, който най-много ми хареса и който чудесно описва лудостта на покоряването на върхове /в географски и всякакъв друг смисъл/: „Because it’s there.” – Защото е там. Автор на думите е Джордж Малъри, британски алпинист, загинал в опит да изкачи Еверест в средата на 20-те г. на миналия век.
Докато гледах неизбежно се сетих и за Христо Проданов, българският алпинист, който завинаги остана някъде там в подножието на върха. Той се е изкачил без кислородна маска и е замръзнал на връщане към базовия лагер. Проданов е първият човек в света, изкачил Еверест през април. Обичайно върхът се изкачва през май, защото тогава климатичните условия са по-благоприятни. Проданов е и четвъртият човек, изкачил върха сам – без партньор, без шерпа, съвсем сам. Той и планината тет-а-тет. Надявам се един ден да направят филм, който да разкаже и неговата история.
Неслучайно тибетското име на Еверест е „Chomolungma”, в превод Свещена, Света Майка. Според мен всеки, който го изкачи със сигурност среща Светата Майка. Условията там са толкова жестоки, а липсата на кислород толкова зловеща, че положението е: Ооо, пресвета Майко! Гледайте филма и сами ще се убедите.
Мнението ми в едно изречение:
Because it’s there.
Свързана публикация: