Десетият филм на Пол Томас Андерсън е тук, за да обере всички награди.
Мога да се обзаложа, че Оскар номинациите за: Най-добър филм, оригинален сценарий, режисура, камера, музика и поне за трима от актьорите са сигурни.
Андерсън е сред компетентните съвременни творци. Той е режисьор, сценарист, ентусиаст, истински артист. Най-слабият му филм – в личната ми класация, е Inherent Vice 2014 (Вроден порок). Любимият ми – все още, е Magnolia 1999 (Магнолия). Макар филмите му да са различни, те споделят общи теми.
Фокусът е върху американската мечта, религия, митология. Често героите са жадни за власт, контрол, споделят мания за величие.
Андерсън е максималист, който не се страхува да жонглира с множество герои и постига баланс, комбинирайки различни жанрове.
One Battle After Another 2025 (Битка след битка) е най-мащабният филм в кариерата му. И най-скъпият. Не знам как и не знам кой, но трябва да му благодарим, е решил да излее между $140 и $175 милиона (според различни източници) в оригинален арт филм. Това е пет, а може би шест пъти повече от обичайните бюджети, с които режисьорът борави.
Използвах „оригинален“, но тематично One Battle After Another 2025 стъпва в следите на няколко заглавия. The Hunt 2020 (Ловът), на Крейг Зобел, Civil War 2024 (Гражданска война) на Алекс Гарланд и Eddington 2025 (Едингтън), на Ари Астер, който е много подобен – дори като дължина, но се проваля в опита си да бъде интелектуален и „артърски“.
Филми, които са замислени, загрижен, уплашени от токсичното политическо и културно разделение в американското общество, което радиоактивно облъчва и останалата част на цивилизования свят. Произведението на Андерсън е най-въздействащото от тази група.
Всички актьори са по местата си, знаят си репликите и се раздават: Леонардо Ди Каприо, Бенисио Дел Торо и Реджина Хол, която приятно ме изненада, имайки предвид, че нейното амплоа са пародиите и слабите комедии.
Шон Пен, той прави една от най-добрите си роли – напоследък, това ще бъде отбелязано от Академията, без съмнение. Героят му е образец на авторитарния мъж, мачото под пагон. Лице на американската военна машина, въплъщение на дисциплина, амбиция, параноя, насилие и репресия.
Като функция, героят силно ми напомни за Ханс Ланда (Кристоф Валц) от Inglourious Basterds 2009 (Гадни копилета), комбинация от абсурден хумор и смразяващ ужас. Шон Пен не постига същия ефект – поне за мен. Смятам, че преиграва, престарава се, вкарва странна походка и тикове, което прави героя карикатура, а не портрет. Не е това, което би трябвало да бъде – поне за мен.
One Battle After Another 2025 не е любимият ми филм от тази година, но е драматичен, смешен, визуално и акустично красив. Пълен е с метафори за времето, поколенията, историята, абсурдността на разделението, мъжете, жените, импотентността на революциите, нелепицата да си жив.
Бих му дал Оскар, само заради финалната сцена с автомобилно преследване. Замислете се, колко такива сте гледали – стотици, а може би хиляди. Какво различно (визуално) би могло да се случи на празен път с две коли? One Battle After Another 2025 слага в малкия си джоб всички 25, а може би 85 филма от поредицата Бързи и яростни. Кинематографично, екстравагантно, супер въздействащо.
Мнението ми в едно изречение:
Абсурдистка комедия-екшън-трилър, която заслужава погледа на киномана.
Свързани публикации:
Още не съм имал удоволствието..
Кой любимият ти от тази година?
@POW R TOC H Не знам дали е, защото съм уморен от това всеки ден да присъствам на „битка след битка“, от американския политически живот, но филмите, които ми харесват повече тази година са по… …ненапрягащи.
The Ballad of Wallis Island 2025 е приятна, камерна британска комедия. On Becoming a Guinea Fowl 2024 е африкански филм, който е пълен с метафори, но не са американски. The Life of Chuck 2024, макар да е Стивън Кинг копие на супер любимия ми Stranger than Fiction 2006, ме изкефи. Няма политически драми, заради които и аз трябва да си късам ризата. Sinners 2025 ми хареса като атмосфера и музика, а също Day of the Fight 2023. Но (засега) филмът, който „води“ е анимационен и се казва Nube, пълен e с магия, която Disney и Pixar загубиха.
Благодаря, за изчерпателния отговор.
Нищо не съм гледал, записвам.. 🙂
Тъкмо се прибирам от киното… Аз пък съм разочарован… „Революцията“ им се свежда до това, да вкарват нелегални мексиканци. От момента, в който подгониха Боб, филма се превърна в гротеска.
Героите на Лео и Бенисио са откровено комични, както и самото тайно общество със смешното си име. Към края, след бягството на Лео от болницата, филма става направо абсурден. Имам чувството, че П.Т Андерсън или вече се е чудел как да го приключи , или се е стремял да изглежда пародийно. Според мен филма започва сериозно, а се превръща в черна комедия, което го прави да олеква, предвид темите, които засяга.
И аз бях малко раздвоен, забавлявах се доста, и си мислех, че искам нещо по задълбочено. Но след като си легнах започнаха да ме човъркат доста въпроси..
Не знам за вас, но аз очаквах…почти във всеки един момент някой да нарече Лео „The Dude“ и да използват някоя кегла за боулинг, като оръжие. Даже имам спомен, че Пича беше участвал на млади години, в написването на някъв бунтарски манифест или нещо от сорта ..
Иначе си мисля, че това, което не е харесал Ясен не е претупване, а целта на занятието..
За човек, който последно време пропуска родителски срещи, за да бъде на протести, където радикализацията започва да изглежда, като единствената надежда за промяна свързана със съдебната реформа, а и въобще за бъдещето ни, в тая клета държава….Като вземеш и всичката свинщина по света… този филм работи доста добре. Всички искаме светло бъдеще…но сме пред дивана, кой лапнал някой масур, кой смуче хладна бира..
Но никой не сака да става за курбан!