
„Ако не мога да вдъхновя любов, ще предизвикам страх!“
Мери Шели, „Франкенщайн или новият Прометей“

Има над 400 филмови имитации, адаптации, иновации на оригиналния роман на Мери Шели. Класиките са класики, защото оцеляват изпитанието на времето. Универсалните теми, майсторското им изпълнение и трайното влияние върху културата ги правят безсмъртни.

„Франкенщайн“ е цел на стотици преразкази, но и основа за множество фундаментални кино творби. 200-годишна книга продължава да съблазнява и пленява вниманието ни.

Ред е на Гилермо дел Торо, за да реализира мечтата си. Пътят на Гилермо към Франкенщайн е почти толкова дълъг и трогващ, колкото този на Тери Гилиъм към Дон Кихот. Режисьорът се влюбва в историята като дете. Публично изразява желание да направи филм, преди поне 15 години. И ето, Netflix му даде $120 милиона и зелена светлина. Аз също щях да му ги дам, ако ги имах.

Всички проекти на дел Торо, всички сънища и кошмари, видения, и духове, създания, и същества, всички рожби водят естествено към Франкенщайн. Режисьорът е сигурен избор, когато искаме да чуем и видим мистични, меланхолични готически истории.

Той е в компанията на колоритни творци: Тим Бъртън, Питър Джаксън, Тери Гилиъм, Жан-Пиер Жьоне, Дейв МакKийн. Художници, визуалисти, скулптори и моделисти на графичната причудливост, поетичната сянка, живописната гротеска. Хора, чиито филми са трудни за разказване. Трябва да ги видите.

Всичко, което очаквате да е хубаво, е хубаво във Frankenstein 2025 (Франкенщайн). Камерата и светлината, архитектурата, и сценографията, реквизита, и костюмите – особено роклите на Миа Гот, са вкусни… и с вкус. Виждате къде са похарчени парите. Проблемите са образите. Те сякаш са манекени за хубавите костюми, поставки за блестящия реквизит.

Оскар Айзък е Виктор Франкенщайн. Това е второто му въплъщение в тази роля. Ако сте забравили, той e създателят на изкуствен живот в Еx Machina 2015 (Бог от машината).
Айзък има правилното лице, но тук героят му не просто се лута, а френетично се мята към различни полюси. Той е неразбран гений, но нарцистичен и завистлив, манипулативен, но агресивен, злодей, но жертва. Единственото ясно са експресивните му къдрици. Гледната точка на дел Торо към героя е повърхностна, за да не кажа банална. „Хората са истинските чудовища“ – достойно е за ученически анализ.

Катстинг изборите на дел Торо обикновено са верни. Не съм сигурен за този. Джейкъб Елорди е сладурче, елегантен плейбой, който пасва в роли на глезльо-прелъстител. Той има подходящ ръст – 196 см, което означава, че е внушителен, когато застане до създателя си.

Но тялото му е твърде издължено, елфско, елегантно, твърде балетно, за да е чудовищно трагично. Мисля, че не съм готов за тази Инстаграм-инфлуенсърска версия на чудовище… с високи скули. Изпълнението ми крещеше за Дъг Джоунс, любим актьор на дел Торо, който има поредица роли на високи, флуидни, грациозни същества. Режисьорът копира Човека амфибия, от собствения си успех – The Shape of Water 2017 (Формата на водата).

Сигурен съм, че дел Торо е искал създанието да прилича на тяло от стар атлас по анатомия. Изписването на вежди е изваждане на очи – с дизайна на инженерите от света на Пришълеца.

Още една забележка, която няма да премълча – CGI сцените с животни. Не работят, съжалявам. Принизяват визията. 3D плъхове, които в отделни кадри се смаляват и стават мишки, ревматични 3D елени, 3D вълци, чиито сцени са нелепи, а трябва да са ужасяващи.

Това лош филм ли е? Не е лош филм. Дори го препоръчвам. И без това сме в сушава кино година. Frankenstein 2025 е модел, за това как Холивуд превръща творческата самобитност в контролиран, лъскав ексцентризъм. Филмът е повече steampunk* витрина на Louis Vuitton, отколкото размисъл, върху предупреждението на Мери Шели, за опасностите от необузданата научна амбиция.
Мнението ми в едно изречение:
Филм, който избира майсторската декорация, пред автентичната емоция.
*steampunk е поджанр на научната фантастика и художествено движение, което комбинира естетиката на викторианската епоха с ретро-футуристична технология. Основните визуални елементи включват: зъбни колела, тръби от мед и полиран месинг, дървени подпори, релси, казани и котли, часовникови механизми, музикални кутии. Ключовите елементи за костюмите са: корсети, жилетки, цилиндри, ръкавици, ботуши, двуредни палта – тип фрак, дълги поли, които са персонализирани с кожа, месинг и кадифе, допълвани с бастуни, очила, джобни часовници, механични бижута.
Не съм изненадан, ама ич.. Дел Торо да оди да подстригва пластмасови калинки, с неговите мечти. 120 милки…. представям си каква боза щеше да създаде, ако аджеба не му е било мечта…
Няма се ядосвам, я съм си пич, и ке си чакам Булката на Магиту Джиленхол! 🙂
@POW R TOC H аз също очаквам The Bride 2026(?), заради Джеси Бъкли
Ох, слава богу, помислих си, че пак не харесвам нещо стойностно! 🙂 Мелодраматизма в тази, иначе красиво заснета приказка, ми дойде в повече. Даже при убийството на Елизабет спрях филма. Заприлича ми на Красавицата и звяра. Ако трябва да съм честен, опитвам се през годините да харесам дел Торо, но единствения филм, който, признавам, много ми хареса е Nightmare Alley.
@Ясен може би… защото няма чудовища и същества, a може би, защото е римейк на филм със същото заглавие от 1946. И двата филма са по книгата на Уилям Линдзи Грешам… краят на дел Торо е точно по книгата.