Имитацията е ключова за оцеляването. Чрез нея се учим и развиваме, адаптираме, и подобряваме. Създаваме традиции, обичаи, култури. Може би това е имал предвид руският психолог Лев Виготски, когато е написал: „Чрез другите се превръщаме в себе си“.
Имитацията има няколко форми. Ето пет филмови примера.
Jaws 1975 (Челюсти)
Ако днес гледате за първи път филма на Стивън Спилбърг, ще решите, че е банален, ретро или скучен. То е защото е имитиран толкова много пъти, толкова дълго време.
Сюжетът: Огромна бяла акула тероризира жителите на малък крайморски град. Полицейски началник, морски биолог и корав рибар решават да убият акулата, преди тя да е убила още хора.
Идеята: Първичният страх от бездната, която ни дебне под повърхността.
Пряка имитация: В тази форма имитаторът прави ксерокопие, преповтаря с оризова хартия. Не се извършват почти никакви промени или подобрения, защото копиращите не разбират напълно идеята, но я харесват. Кефят се, било естетически-емоционално, било защото копнеят за финансовия й успех.
Сигурно най-нахалното копие на Jaws 1975 е The Last Shark 1981 (Последната акула), италианските имитатори са съдени от американското студио за директна кражба.
Адаптация: Оригиналът се модифицира, за да отговаря на различен контекст или нужди. Това може да включва промени в дизайна, функцията или опаковката. Основната концепция остава разпознаваема, но тя е приспособена към ново време, място, герои.
Адаптациите на Jaws 1975 най-често включват промяна на хищника и средата. Няма да е акула, но ще е косатка, октопод, мечка, пирани, крокодил, алигатор, анаконда или лъв.
Ако имате малко фантазия, може да създадете нещо по-оригинално. Например в Blood Beach 1980 (Кървав плаж) плажът започва да изяжда хората. Има чудовище, но създателите на филма решават, че е по-добре да не го покажат. Друго попадение и то култово е Tremors 1990 (Трусове), филмът има шест продължения. Съчетание от фантастика и черна комедия, което заменя океана с пустиня, акулата с гигантски червеи.
Иновация: На този етап копието претърпява значителна трансформация или еволюция. Оригиналната идея се използва като основа или вдъхновение, но крайният продукт е значително по-различен. Иновацията изисква оригинално мислене и води до нещо ново, което развива сферата. Нещо, което на свой ред започва да бъде имитирано.
Ридли Скот и екипът му продават идеята си за космически хорър с едно изречение: Това е Челюсти, но в космоса. Alien 1979 (Пришълецът) е свеж поглед към научнофантастичния жанр. И сам става модел, който се сдобива с десетки копия. Клаустрофобичният страх от неизвестното на Jaws 1975 е тук, но стилът на разказване, дизайнът, антропологията и биологията – всичко, е толкова променено, че не може да направите директна връзка.
Друг филм, който е повлиян от класиката на Спилбърг, е Nope 2022 (Не!). Всъщност, Джордан Пийл миксира елементи от няколко Спилбърг хита. Първичната идея е зловещото присъствие на извънземен хищник с библейски размери, който трима герои решават да унищожат. Дори унищожението напомня бялата акула. Обаче всичко е метафора. Значението на филма е отвъд това, което гледаме.
Писали сме за не един филм, който е комбинация от множество елементи от различни източници, опит да се създаде нещо ново. Цар на тази техника е Тарантино. Но и самият Спилбърг миксира себе си. Jurassic Park 1993 (Джурасик парк) е Jaws 1975, но с динозаври. Но Jaws 1975 също е микс, от три филма преди него. Стивън сбира King Kong 1933 (Кинг Конг) и Godzilla 1954 (Годзила) със съспенса на The Birds 1963 (Птиците).
Die Hard 1988 (Умирай трудно)
Най-великият филм от 80-те, който съм гледал поне 20 пъти и мога да гледам пак. Имам и книгата.
Сюжетът: Полицай от Ню Йорк се сражава с терористи, които превземат небостъргач в Лос Анджелис, по време на коледно парти.
Идеята: Обикновеният човек може да прояви необикновена сила, издръжливост и изобретателност, за да триумфира над трудностите.
Ако основните елементи на Die Hard 1988 са герой + небостъргач + терористи, то има само няколко филма, които повтарят пряко оригинала. Един от скъпите е Skyscraper 2018 (Небостъргач), което е Die Hard 1988, но със Скалата.
Тук вече гъмжи. Toy Soldiers 1991 (Малки войници) е Die Hard 1988, но в училище. Under Siege 1992 (Под обсада) е на кораб… Passenger 57 1992 (пътник 57) е в самолет… Cliffhanger 1993 (Катерачът) е в планина… Sudden Death 1995 (Внезапна смърт) е в хокейна зала… Air Force One 1997 (Еър Форс 1) е пак в самолет, но самолета на президента… Interceptor 2022 (Прихващач) е Die Hard 1988, но с жена.
Ако се замислите Speed 1994 (Скорост) е Die Hard 1988, но в автобус. Добавените герои, скоростта, съспенса и промяната на сетинга водят до нещо оригинално. The Rock 1996 (Скалата) миксира успешно Die Hard 1988 с бягство от затвора и Джеймс Бонд. Attack the Block 2011 (Блок под атака) добавя космически хорър.
Създателите на Home Alone 1990 (Сам вкъщи) твърдят, че не са имитирали, но филмът е коледна иновация на Die Hard 1988 – с чаровно дете. Може би любимите ми два в тази категория са The Raid: Redemption 2011, който е спасителен пояс за целия жанр и Dredd 2012 (Дред), един от най-подценените филми от този век.
Goodfellas 1990 (Добри момчета)
Сюжетът: Хенри Хил, млад мъж, който сбъдва мечтата си да стане мафиот, ни разказва за възхода и падението си. Преживяваме с него блясъка, но и жестокостта на този свят, поредица от избори, които имат своите последствия.
Идеята: Изкушението на лесните пари и интересния живот покварява душата, води до предателство, загуба и разрушение.
Има дузина отлични адаптации на Goodfellas 1990. Първо, самият Скорсезе адаптира себе си – в Casino 1995 (Казино), The Wolf of Wall Street 2013 (Вълкът от Уолстрийт) и The Irishman 2019 (Иралндецът). Трилърът Cop Land 1997 (Копланд) е отлична адаптация. Джеймс Манголд обръща камерата. Вместо в големия град, действието се развива в малкия. Вместо към гангстерите, гледаме към ченгетата. Стилът е подобен. Темата е корупцията. Шериф Фреди (Силвестър Сталоун) изпитва същата морална дилема като Хенри Хил.
Иновация прави Пол Томас Андерсън с Boogie Nights 1997 (Буги нощи), което е Goodfellas 1990, но за порно индустрията. Още по-интересен и смешен за мен бе I, Tonya 2017 (Аз, Тоня), една от най-добрите черни комедии, които Америка е произвеждала. Макар да се развива в напълно различен свят, филмът отлично използва наративната структура на Goodfellas 1990 и структурирането на героите.
The Silence of the Lambs 1991 (Мълчанието на агнетата)
Психотрилър, който печели пет награди Оскар и номинации за още две.
Сюжетът: Млад стажант от ФБР е изпратен, за да потърси помощ от затворения канибал-психиатър д-р Ханибал Лектър, за да бъде заловен сериен убиец.
Идеята: Психологическото взаимодействие, играта на котка и мишка, която подчертава темите за травмата, манипулацията, страха и преследването на справедливост.
Много автори опитват да уловят магията на Томас Харис и психологическия реализъм на Джонатан Деми. Повечето ще постигнат само имитация.
Единствено майсторството на Дейвид Финчър – в Se7en 1995 (Седем), успява да достигне разтърсващото въздействие на оригинала. Корейската иновация Memories of Murder 2003 (Мемоарите на едно убийство) разчита на сериен убиец, запазва атмосферата, напрежението и реализма. Въпреки тези прилики, филмът се отличава със специфичната си обстановка, различен културен контекст, теми и характерния стил на режисьора Пон Джун Хо.
Lethal Weapon 1987 (Смъртоносно оръжие)
Може ли имитацията да е по-успешна от оригинала? Разбира се. Бисквитките Oreo (1925) са глобален хит, но те са пряка имитация на Hydrox (1908).
Оригиналният филм е 48 Hrs. 1982 (48 часа), на Уолтър Хил, в който бяло ченге се съюзява с черен гангстер, за да заловят двойка убийци.
Идеята: Общата цел сдружава противоположни характери, които се научават да работят заедно и дори стават приятели.
Lethal Weapon 1987 е адаптация, но режисурата на Ричард Донър и химията между Мел Гибсън, и Дани Глоувър го правят много по-успешен. Реално, имитаторите имитират имитацията, а не оригинала. Има най-различни варианти. В няколко единият партньор е заменен с куче.
The Last Boy Scout 1991 (Последният бойскаут) се проваля в салоните, но екшънът на Тони Скот е страхотен прочит на филм ноар.
Формулата е толкова добра, че поредицата Die Hard прави своя интерпретация с Die Hard with a Vengeance 1995 (Умирай трудно 3). Сред най-успешните е Rush Hour 1998 (Час пик). Комбинацията между екшън стила на Джаки Чан и комедията на Крис Тъкър разцъфва в собствен франчайз, който генерира почти $900 милиона в приходи.
Един от най-добрите мета прочити прави The Nice Guys 2016 (Любезните пичове), написан и режисиран от Шейн Блек, който е автор и на Lethal Weapon 1987.
Свързани публикации:
Днешно вчерашно кино – пет филма от началото на годината